Тема 22. Външногърговски договор за покупко-продажба на стоки

Външнотърговския договор обиконвено е предназначен за еднаконкретна сделка, но също може да се отнася и за дългосрочни договорни отно-шения и многократни експедиции. Той може да бъде по-прост или по-сложен, но при всички случаи да съдържа точно определени основни елементи - съществени условия. Според Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки най-съществените усло-вия са цената и количеството. Без тези две условия да са уговорени не би могло да се сключи валиден договор. Освен тези две условия обаче, външнотърговските договори съдържат и много допълнителни условия, които се отнасят до задълженията както на продавача, така и на купувача.

Следните клаузи се обхващат в класическия вариант на външнотъргов-ския договор: предмет, количество, качество, цена, франкировка, опаковка, маркировка, условия на доставка, транспортни условия, гаранции, условия на плащане, условия за приемане и предаване на стоката, арбитраж.

1. ПРЕДМЕТ - в тази първа клауза би следвало да бъде направено описание на стоките, предмет на договора. То трябва да конкретизира качествените и техническите характеристики на съответните стоки. В тази клауза трябва да се посочи и името на стоката. То се дава на езика на единия от контрагентите или на утвърден в международната търговска практика език. Много често наименованието на стоките е съобразено с митническите тарифи на страната износител или на страната вносител.

2. КОЛИЧЕСТВО - Количеството е едно от двете съществени условия на външнотърговския договр. В това условие се уточнява:

- единицата мярка за количеството на стоката (брой, тон и др.) и опаковките с изравнено (егализирано) тегло - бали, чували и т.н.;

- системата за измерване - метрична, англосаксонска в инчове. При изработване на условието за количеството и неговото формулиране могат да възникнат трудности, в резултат на специфичните особености при третирането на този въпрос в отделни страни, което налага доброто познаване на тези особености. Като пример могат да бъдат приведени: наличието все още на различни мерни системи в отделните страни; прилагане на специални мерни единици за някои стоки в международната търговия - денк, чувал, бала, егализирано тегло, което може да бъде различно в отделните страни; за някои стоки за единица мярка се приема количеството в определена опаковка, като се изхожда от съществуващите в международната търговска практика установени стандарти;

- методи за определяне количеството на стоката - в някои случаи успоредно с фиксираното количество се формулира уговорката, която предоставя право на купувача да осъществи последващи покупки при същите условия, в рамките на определен срок, за което той е длъжен да уведоми продавача. Тази възможност се отразява в договора с изразите “по избор”, “по опция”. Известна трудност при изработването и формули-рането на условието е количеството при масовите стоки, т.е. които се продават в насипно или наливно състояние е точното определяне на тях-ното тегло при експедицията и получаването им. Ето защо при покупко-продажба на зърнени храни, руди, въглища, нефт и други в условието за количество се включва уговорката “около”. Тя означава, че посоченото количество е приблизително и вносителят има право да достави реално повече или по-малко от договореното количество, но в допустими граници. Възможните отклонения от договореното количество, наречени толеранси се определят в конкретния договор или страните по договора се ръководят от съществуващите в дадения отрасъл търговски обичай;

При опаковани стоки изрично се договаря тегло бруто или тегло нето, полубруто или полунето. Под тегло бруто се разбира теглото на стоката заедно с тарата и опаковката. Тарата е най-външната опаковка на стоката /чувал, санък, кашон и др./, в която обикновено стоката се транспортира или влиза в контейнер. Тегло полубруто се получава като от бруто теглото на стоката се извади теглото на тарата /амбалажа/. Ако веднага след амбалажа е поставена първичната опаковка на стоката, теглото полубруто съвпада с теглото полунето. Ако обаче освен в амбалажа стоката е опако-вана в още няколко опаковки преди последната /първичната/, тогава налице е разлика между тегло полубруто и полунето. Това означава, че теглото полунето е равно на теглото нето на стоката плюс теглото на не-посредствената вътрешна опаковка, без която стоката не може да се продава на потребителите. Теглото нето е теглото на стоката без каквато и да било опаковка.

3. КАЧЕСТВО - Формулирането на съдържанието на това условие трябва да бъде направено прецизно и изчерпателно, но заедно с това изразено с минимален брой качествени показатели, с цел да се улесни проверката им при приемането на стоката и отстрани възможността за неправилно тълкуване в случай на спор. В практиката са познати следните основни варианти за определяне на качеството на стоката във външнотърговския договор:

- “качество по описание” - обикновено се използва при сделки за зърнени храни, руди, при продажба на комплектни обекти, машини въз основа на проспекти и каталози. Когато това условие е по отношение селскостопанска продукция се установява базисно качество, като се допускат отклонения. Т.е., ако доставката е над базисното качество изно-сителят получава бонификация към цената, а в обратния случай - при по-лошо качество има отбив от цената;

- “такова, каквото е” - предполага стоката да отговаря на наимено-ванието си, т.е. да изпълнява основното си предназначение. Щом стоката отговаря на наименованието и предназначението си, купувачът е длъжен да я приеме. Продавачът от своя страна е длъжен да достави стока със средно добро качество, но тъй като е възможно евентуално недобросъ-вестно отношение това условие се избягва. Типично е за продажбата на селскостопански суровини “на зелено” или “на корен”, т.е. сделката се сключва преди прибиренето на реколтата на съответната стока;

- “качество по мостра (по образец)” - използва се при стоки от леката и от хранително-вкусовата промишленост, при селскостопански стоки и други, т.е при сравнително еднородни стоки, принадлежащи към една продуктова линия, но не достатъчно унифицирани, за да се продават по стандарт. По мостра се продават и стоки, стандартизирани в страната производител, но не и на международния пазар - стоки за широко потре-бление (трикотаж, конфекция, обувки и др.). Естеството на стоките, както и голямата асортиментна структура определят предпочитанието към този начин на формуллиране на качеството във външнотърговския договор. При това условие се осигуряват три абсолютно идентични екземпляра от договорения образец (по един за продавача, за купувача и за трето неутрално лице), които се запечатват и се съхраняват до окончателното изпълнение на външнотърговската сделка. Съответно, качеството на доставените стоки трябва да отговаря на предварително одобрените мостри. Формулирането на клаузите за качество в договорите за покупко-продажба на подобни стоки може да бъде извършено и чрез позоваване на качествената характеристика на определен базисен сорт от съответната стока. Т.е. тук се формулира клаузата за средно базисно качество. Това предполага, че при доставката на стоката са допустими отклонения в качеството - доставка с по-ниско или по-високо от договореното, като се изхожда от основните качествени показатели на приетия за основа базисен модел. Отклоненията в допустимите граници от договореното качество се наричат толеранси. В съотвествие на договореното средното качество се формулира и средна базисна цена, допускаща корекции. Когато качеството на доставената стока е по-добро от договореното средно базисно качество и е в границите на допустимото отклонение, купувачът заплаща на продавача премия върху цената, наречена бонификация. И обратното, при доставка на стока с по-ниско качество от договореното продавачът прави отбив от цената, наричан рефакция. Подобна отстъпка от цената може да бъде направена при доставка на стока без наличието на клауза за средно базисно качество, когато по взаимно съгласие на страните по договора, тя се въприема като начин за уреждане на възникнал спор по повод предявена от купувача рекламация за лошо качество;

- “качество по стандарт” - прилага се по отношение на стоки, за които има разработени международни, регионални, национални и други видове стандарти. Стандартът представлява установена характеристика на съвкупност от физическите, химическите и други свойства на стоката, на обичайната за нея опаковка и основните принципи на технологичния про-цес на изработването й. Наред с държавните, съществуват и стандарти, изработени и утвърдени от национални асоциации, отраслови съюзи или частни предприятия. В международната търговска практика се прилагат и международни стандарти, резултат от дейността на специализирани за целта международни институти по стандартизация. Когато условието за качество във външнотърговския договор се изразява в даден стандарт се прави позоваване на този стандарт съгласно съответното му обозначение - номер и дата, организация, която го е изработила и утвърдила. В случаите, когато качествената характеристика на стоката се изразява по стандарт, най-изгоден вариант за продавача е възприемането на национален за него стандарт, тъй като това му дава възможност да произвежда опаковка и доставвя съгласно познатата и усвоена производствена и търговска практика. В последните години все по-често приложение намират между-народните стандарти и тези, приети от конкурентноспособните про-изводители и износители на определени стоки на международния пазар. В основата на тази тенденция стоят редица фактори: повишаване на изискванията спрямо качествената характеристика на стоката /между-народните стандарти винаги теглят към по-високи качествени показатели/, ускоряващата се практика на инвестиционно, производствено и научно-техническо сътрудничество и коопериране на фирмено равнище и т.н.

- качество “прегледано-одобрено” - този термин намира приложе-ние в случаите, когато предмет на външнотърговската сделка са стоки, намиращи се в наличност и/или притежаващи специфични индивидуални особености, поради което се налага предварителното им преглеждане от купувача. В тези случаи купувачът няма право на рекламации относно качеството на стоката при получаването й, когато съществуват доказа-телства, че доставената партида е прегледана от него преди сключването на сделката. Изключение се прави само, в случаите, когато купувачът е в състояние да докаже, че предявената от него рекламация се отнася до скрити дефекти на стоката, които не са могли да бъдат установени в про-цеса на преглеждането им или в процеса на самото потребление /експлоа-тация/. Рекламации могат да бъдат предявени и срещу вреди нанесени на стоката по време на транспорта. Условието “прегледано-одобрено” услов-но се прилага и в случаите, когато съгласно споразумението между страните по договора се признае правото на купувача да откаже, т.е. да анулира сделката като изобщо несъстояла се, ако не одобри качеството на стоката. Ето защо този частен вариант на приложение на въпросния термин предполага в най-общия случай традиционни, т.е. дълготрайни делови отношения между контрагентите по сделката, както и увереност в качеството на предлаганата от продавача стока;

- качество “такова, каквото е добито” - при това условие стоката трябва да бъде доставена и приета такава, каквато е добита, без допълнителни обработки и подобрения. Това условие често се среща при сделките за покупко-продажба на въглища, руди, каменна сол, дървен материал и други;

- качество “по технически условия и спесификации” - когато за дадена стока от групата на машиностроителната продукция няма стан-дарт или са установени специални изисквания към качествената й характеристика се прилагат т. нар. “технически условия”. Те съдържат подробна техническа характеристика на стоката и могат да бъдат изра-ботени както от фирмата производител и потвърдени от купувача, така и от самата фирма купувач, приети от доставчика съгласно договора. Този начин на определяне на качеството е свързан главно с изпълнението на поръчки за уникално оборудване, сложни съоражения, апаратура и др. Техническите условия могат да бъдат формулирани в текста на самия договор или в приложения към него. Много близко до посочения вариант за определяне на качеството е използване на спесификации, приложени към договора и съдържащи описание на техникоикономическата ха-рактеристика на изделието. Самите спесификации могат да се изработват от износителите /производителите/, от вносителите, от съюзи, асоциации и други, както национални, така и международни. Това налага при позоваването на спесификации в условието за качество да се посочи и организацията на техния произход, а в някои случаи и да се повтори в текста на самия договор;

- качество по производство на готов продукт (рандеман) - в много случаи, когато обект на сделката е доставка на суровини или полуфабрикати, в условието за качество се посочва обемът на готовия продукт (рандеманът), който следва да се получи от единица тегло на доставената стока. Това условие се прилага най-често за продукти, получавани от растителни и животински произведения (масло от мляко, прежда от памук / вълна, рафинирана от сурова захар и др.;

- качество по съдържание на полезни или вредни вещества в единица мярка на стоката. Използва се при доставка на руди, метали и други, като в условието за качество се посочва процентното съдържание на полезното вещество (чистия метал в рудата) или обратното - допустимия процент на вредни или странични примеси;

- качество по стокова марка - практикува се за много добре познати и трайно утвърдени под дадена стокова марка стоки, които се предлагат от добре познати и реномирани на международния пазар фирми. При сключване на външнотърговски сделки между редовни контрагенти, чиито делови отношения почиват на традиционни връзки и доверие в качеството на стоката, изпълнението на сделката в условието на качеството може да се направи само на позоваване на познатата вече стокова марка;

4. ЦЕНА - както вече споменах цената е второто съществено условие на всеки външнотърговски договор, в което се разглеждат: цената за единица мярка на стоката; равнището на цената и условията, от които тя зависи (котировачни или разчетни цени); ценовия базис (отношението на цената за единица стока към разходите калкулирани в нея - транспортни, застрахователни, складови, митнически, т.е. отношени-ето на цената към франкировката); стойността на амбалажа, на опаков-ката и тяхното заплащане; общата стойност на доставката; валутата на цената; методите на определяне на цената - твърда или подлежаща на промяна.

Условието за цената във външнотърговския договор се формулира съобразно постигната договореност по останалите основни условия на сделката, а в редица случаи успоредно и в зависимост от тях - например изразяването на абсолютното равнище на цената за единица мярка на стоката може да се постигне заедно с условието за франкировка: CHF 10.25 за бройка DDP.

От значение за определяне на цената е възможността да се маневрира чрез системата на различни видове ценови отстъпки. В международната практика съществуват около 20 вида отстъпки, а най-често използвани са посочените по-долу:

- проста отстъпка - изчислява се в процент върху равнището на предложената цена. Прилага се, когато офертната цена е заложена съглас-но съществуващите и използвани от фирмата оферент ценоразписи. Про-центните корекции могат да бъдат както в минус, така и в плюс, а отстъпката може да се движи в доста широки граници (в отделни случи достига 30-40%). Проста отстъпка може да бъде предоставена и при заплащане в брой.

- сложна отстъпка - образува се от две прости отстъпки, изчислявани последователно на различна основа - например отстъпка от 4% върху бруто цената на стоката плюс още 2% върху цената нето на стоката;

- прогресивна отстъпка - може да бъде направена успоредно с увеличавне на колличеството на закупената стока в рамките на определен срок. Например покупката на 1-20 броя се заплаща с отстъпка от 4%, върху следващите 10 броя отстъпката нараства на 6% и т.н. като въпросните бройки трябва да бъдат закупени в определени срокове;

- бонусна отстъпка - предоставя се на постоянни клиенти. Изчис-лява се по специална скала, като също може да има прогресивен характер в зависимост от определени условия;

- отстъпка, предоставена на постоянните посредници (дистрибу-торска, дилърска отстъпка) - обикновено се предоставя за инвести-ционни стоки. Размерът на такава отстъпка е свързан с видовете и обема на осъществяваните от посредника услуги при пласмента и експло-атацията на стоките. Много често на посредника се предоставя отстъпка за осъществяване на сделки за основно техническо обслужване на машини, съоражения, битова техника и др.;

- скрита отстъпка - предоставя се под формата на безлихвен или кредит с по-нисък лихвен процент, оказване на безплатни услуги, по-ниски ставки на фрахта и др.;

- отстъпка за обратно закупена стока - практикува се в случаите, когато купувачът връща на фирмата продавач закупена преди това стока, поради морално изхабяване и закупува подобрената нова, подобна стока. Тази отстъпка достига обикновено 25-30% и е много характерна за пазара на машини.

- отстъпка при продажба на употребявано оборудване - различна е в зависимост от степентта на износеност на оборудването;

- специална отстъпка - с цел стимулиране на по-голям брой поръч-ки или за поддържане на трайни делови контакти, тази отстъпка се предоставя на привилигировани клиенти. Случва се подобни отстъпки да се правят и при въвеждането на нови стоки на пазара или при излизане на нов пазар;

- сезонна отстъпка - практикува се за стоки със сезонен характер, продавани извън съответния сезон;

5. ФРАНКИРОВКА - това условие е свързано с определяне времето и мястото за прехвърляне на риска и собствеността върху стоката от продавача върху купувача и със съответните разходи за придвижване на стоката (транспортни разходи, разходи за застраховка, за товара-разтоварни работи, складови разходи, мита и такси, разходи по наба-вянето на документация и др.). В международната практика е прието франкировката да се урежда с международните търговски термини - ИНКОТЕРМС'90.

Основното съдържание на франкировката се конкретизира в следните основни моменти:

А) място на предаване и приемане на стоката - от продавача на превозвача, на транспортно-спедиторска организация, на посредник, на посочено от купувача лице или фирма, на самия купувач;

Б) съотношение на участието на контрагентите по сделката в разходите по транспорт, товаро - разтоварни, складови, застрахователни, разходи за мита, такси и други при пресичане на границата на продавача, на трети страни и границата на купувача;

В) разпределение на задълженията за разходите между продавача и купувача относно изработването, набавянето и придвижването на необходимите документи при пресичане на границите и оформяне на сделката (лицензии, санитарни свидетелства, митнически декларации и други). Може да се каже, че условието за франкировка пряко се отразява върху цената на стоката, тъй като чрез него се определя отношението на приетото равнище на цената спрямо основните ценообразуващи елементи. Това отношение се изразява с термина ценови базис.

“Международните търговски термини се разработват и публикуват за първи път през 1936 г. от Международната търговска камара в Париж. В течение на десетки години практиката ги усъвършенства и последното им издание е ИНКОТЕРМС от 1990 г. (ИНКОТЕРМС'90). Термините са 13 на брой. Същността им е да разделят и да разграничат отговорностите на партньорите по външнотърговските сделки. Чрез ИНКОТЕРМС в най-висока степен са стандартизирани условията за франкировка, които се отразяват пряко върху равнището на външнотърговската цена.” (Цв. Инджова, Външнотърговска дейност на фирмата). През 2000 г. Беше направена нова редакция на ИНКОТЕРМС’90 – ИНКОТЕРМС 2000. Изданието от 2000 г. е с минимални промени от незначителен характер.

Във всички издания на ИНКОТЕРМС се посочва, че формулилраните норми и правила нямат законно задължителен характер. Това означава, че позоваването на даден търговски термин от страна на контрагентите по сделката е задължителен за тях само по силата на взаимно съгласуваното включване на съответния термин, без изменение в клаузите на договора. Ако страните по договора внесат в него изменение при конкретното позоваване на даден термин, то съответното коригирано тълкуване има сила, в случай на спор по сделката.

6. УСЛОВИЯТА ЗА АМБАЛАЖ, ЗА ОПАКОВКА, ЗА МАРКИРОВКА И ЗА ЕТИКЕТИРОВКА НА СТОКАТА - Все по голямо внимание се обръща на условията за амбалаж, опаковка, маркировка и етикетировка на стоката при съвременните търговски отношения, като много рязко се увеличиха разходите за тях.

Формулировката на това условие се съобразява с редица особености:

- изисквания към амбалажа и опаковката - при транспортиране на стоки в насипно или налилвно състояние въпросът за опаковка, амбалаж и етикетировка почти не се поставя. Естествено е обаче, когато стоката пътува опакована, опаковката да бъде съобразена с изискванията на съответния вид транспорт по отношение на вида, стандартизацията, обема и тежината на тази опаковка. Основното предназначение на амбалажа и опаковката е да запазят целостта и качеството на стоката по време на транспортирането. Ако видът на транспортното средство и условията на транспортирането на стоката го налагат, контрагентите могат да се договорят за подобрения на обичайната опаковка на стоката – двоен, вместо единичен амбалаж, изработване на амбалажа и опаковката от устойчив на влага материал и други. Международната търговска практика предполага стойността на амбалажа, опаковката, етикетировката и маркировката да се включат в цената на стоката, т.е. да бъдат за сметка на продавача, докато всички изисквания от страна на купувача за подобрения или специална опаковка той заплаща допълнително, извън уговорената цена на стоката или тя съответно се увеличава за единица стока. В клаузата за амбалажа и опаковката може да бъде предвидена възможност за връщане на използвания амбалаж. Тази практика е широко разпространена в международната търговия и се прилага в случаите, когато амбалажът е скъп и многократно приложим. В редица случаи купувачът изпраща собствен амбалаж и опаковка за закупената от него стока. Това се практикува, когато от гледна точка на качеството, разфасовката на амбалажа и опаковката, купувачът е в състояние по-пълно и по-добре да задоволи потребителските изисквания.

- изисквания към етикетировката и маркировката - етикетът играе роля както на рекламно, така и на информационно средство. В този аспект е задължително той да съдържа необходимите елементи, изяснява-щи характерните особености на съответната стока - произход, качество, трайност, състав и други. Целта на етикетирането е купувачът да бъде добре осведомен за качеството, количеството и състава на продуктите, които купува, де се предпази от вредни за здравето продукти, да постигне леко и полезно потребление. Етикетите обикновено съдържат името и адреса на производителя, теглото и обема на съдържанието (с или без опаковката), списък на съдържащите се в стоката компоненти, крайна дата на срока, в който продукта може да се потребява и други.

Маркировката е комплекс от основни знаци, изображения и други, с които се конкретизират произходът и предназначението на стоките, необходимостта от спазването на определени изисквания по време на транспорта, нанесени върху опаковката и амбалажа на стоката.

- маркировка за произхода - информира потребителите за произхода на продукта и улеснява митническия и административен контрол върху вноса. Съществуват задължителни правила относно начина, по който се нанася марката за произход, минималните размери на знаците и други. Марката трябва да бъде винаги забележима и четлива. Когато се поставя коригираща марка (предпазва погрешното тълкуване), позицията й е близо до марката, която допълва и също трябва да е ясна и четлива;

- транспортна маркировка - поставя се върху външния амбалаж на експедираните стоки и също се подчинява на определени международни и национални правила. Знаците на транспортната маркировка трябва да бъдат достатъчно големи и четливи, за да се виждат и четат лесно и бързо по време на манипулация със стоките. Обикновено транспортната марки-ровка включва следната информация:

1) Име и адрес на експедитора, име и адрес на получателя, експедициона маркировка на получателя;

2) Тегло (бруто и нето) на колета, име на кораба, номер на вагона, автомобила, самолета, както и пристанище на натоварване или място на експедиция, произход на стоката;

3) Инструкции за правилна манипулация със стоката, предназначени да улеснят товаро-разтоварните операции и да запазят стоката от повреди.

За да е максимално ефикасна, маркировката трябва да бъде на езика на износителя, на вносителя, на страните, в които ще бъде претоварвана стоката. При неправилна маркировка може да има редица неблагоприятни последици:

- загубване на стоката или изпращане на погрешен адрес;

- необходимост от отваряне на колетите за сверка на опаковачния лист със съдържанието;

- опасност от повреда на стоката при непълна или погрешна маркировка за сигурност;

- увеличаване на разходите, забавяне на доставката и други;

7. УСЛОВИЕ ЗА ДОСТАВКА - Тук се дефинира моментът, когато стоката, обект на покупко-продажба се предава на купувача. Различни са вариантите за определяне срока на доставка и изборът зависи от естеството на стоката, готовността й за експедиция, изискванията на купувача и други. Сроковете доставка, според тяхната продължителност могат да се класифицират по следния начин:

- незабавна доставка - прилага се в случаи, когато стоката е в наличност и е възможна експедиция в рамките на 1 - 14 дни - период, през който стоката да бъде подготвена - опаковка, маркировка, набавяне необ-ходимите документи и осигуряване на транспортно средство;

- последваща доставка - сделки, в определен срок от момента на подписване на договора се наричат срочни или форуърд. Характерно при тях е, че стоката може да бъде произведена както преди така и след сключване на договора. Срокът на доставка обикновено е по-дълъг от месец и може да бъде определен по различен начин:

а) като точно определена дата за доставка на стоката (срок доставка - 04.03.2001 год.);

б) доставката на стоката може да се извърши на отделни партиди, равни по количество или прогресивно нарастващи или намаляващи на определени дати: 10.01., 10.04., 10.07., и т.н., като не е задължително периодите на доставка на отделните партиди да съвпадат по продължителност;

в) доставката на стоката се определя за началото на даден месец - съгласно търговските обичаи това означава между 1-во и 5-то число на съответния месец;

г) доставката на стоката се определя за средата на даден месец - между 10-то и 15-то число на съответния месец;

д) доставката на стоката се определя за края на даден месец - между 25-то и 31/31-во число на съответния месец;

е) срокът се дефинира като определен период - календарен месец, тримесечие, шестмесечие, година или срок от време, ограничен от определени дати, в рамките, на които трябва да се осъществи доставката;

ж) доставката се извършва след “повикване” на стоката от купувача, което той е длъжен да направи в определен срок с т.нар. абруф;

з) срокът на доставка на стоката се определя по избор на продавача в определен период от момента на сключване на сделката. В течение на този фиксиран в договора срок продавачът е длъжен да уведоми купувача за готовността на стоката за експедиция с т.нар. авизо;

и) срокът се поставя в зависимост от настъпването на определено събитие - т.е. сроковете на експедиция се определят след настъпване на очакваното събитие;

Ако в договора няма изрично указание за допустима предсрочна доставка, такава може да се осъществи само по взаимно споразумение на страните. Като се има предвид, че срокът доставка е свързан с основни условия на сделката съществено значение има и точното тълкуване на термина “дата на доставка”. За дата на доставка обикновено се приема датата, на която стоката се предава в разпореждане на купувача - датата на документа, издаден от транспортната или спедиторска организация; датата на под-писване на протокола за окончателно предаване - приемане на стоката; датата на подписване на приемо-предавателен протокол за последната партида от стоки при периодична доставка.

8. УСЛОВИЕ ЗА КАЧЕСТВЕНО И КОЛИЧЕСТВЕНО ПРЕДАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТОКАТА - Формулирането на това условие в договора трябва да отговаря на следните въпроси: кога, къде, на кого и как стоките ще бъдат фактически предадени и приети; дали това ще стане предва-рително или окончателно и от кого ще се извърши. Процедурата относно количеството може да се осъществи чрез конкретно претегляне на стоката или въз основа на транспортните документи (товарителница, коносамент). Приемането на качеството може да стане на базата на сертификат от оторизиран за целта орган, лаборатория, бюро и т.н.. Подписва се приемо-предавателен протокол.

9. НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ - В тази клауза от договора се установява как ще се извърши плащането - в брой или на кредит и чрез каква форма на плащане - акредитив, инкасо, открита сметка, банков превод. “Начинът и мястото на плащане на цената често пъти са по-важни от самата цена, особено като се има предвид промяната на валутните курсове. Въпросът, свързан с плащането на цената, зависи от характера на търговските взаимоотношения между партньорите. На своите постоянни клиенти продавачът предлага по-изгодни условия за плащане и дори се съгласява на плащане на кредит. При нови търговски контакти продавачът би следвало да бъде по-предпазлив и да не приема други начини на плащане освен в брой при предаване на стоката.” (Цв. Инджова, Външнотърговска дейност на фирмата)

10. УСЛОВИЯ ЗА ГАРАНЦИИ, ЗА РЕКЛАМЦИИ, ЗА САНКЦИИ, ЗА ФОРСМАЖОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА - Гаранциите са свързнани със задължения най-вече с техническите характеристики и с качеството на стоките. Гаранциите обичайно се определят чрез възприемането на тъй наречения Гаранционен период, с начало моментът на доставката, през който продавачът отговаря пред купувача за качеството и количеството на стоката. В този период се включва и периодът на експлоатация.

Условието за рекламации изразява претенциите на купувача към продавача относно липси, повреди и други. Продавачът е длъжен да отговори на рекламациите в определен договорен срок и ако те са основателни, да ги удовлетвори с допъллнителна доставка, с поправка, със заплащане на обезщетение, с отбив от цената и други. Когато във външно-търговския договор се определи самостоятелно място на условието за рекламциите, това предполага конкретизиране на условията, при които ще се определят рекламациите, формата и начинът на задоволяването им. Производна функция на възможността да се предявяват рекламции е условието за санкциите.

Условие за санкции, които следва да понесе неизправната страна - това условие не е със самостоятелно място в договора, тъй като е трудно предварително да се определят качеството и размера на щетите, които настъпват в резултат на конкретните нарушения на договорните клаузи. Ето защо се възприема договарянето на определени неустойки за определени нарушения - закъсняване на доставката, некомплектност и т.н.

Условие за форсмажорните обстоятелства - желателно е да има клауза във външнотърговския договор, с която се изключва отговорността за неизпълнение на условията на договора поради обстоятелства, които не зависият от волята на партньорите по сделката. Такива обстоятелства се наричат извънредни или форсмажорни. Виенската конвенция определя съществените елемнти на форсмажорните обстоятелства: събитие (преч-ка), което е извън контрола на страната по договора, изпълнението на чието задължение то възпрепядства; събитието трябва да бъде непредви-дено или непредвидимо; да не съществува възможност събитието или последиците от него да бъдат преодолени. Или, с други думи става въпрос за природни бедствия (земетресения, пожари, наводнения), за стачки, за войни, преврати, за промени във външнотърговския режим на дадена страна и т.н. Тези обстоятелства се документират задължително. На не-изправната страна не се налагат санкции, но тя трябва незабвано да предупреди своя партньор, че не е в състояние да изпълни договора.

11. УСЛОВИЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ВЪЗНИКНАЛИ СПОРОВЕ - Клаузата за разрешаване на възникнали спорове в процеса на изпълнение на договорните задължения, наричана още арбитражна клауза има за цел да изясни конкретно към кой арбитражен съд, в коя страна ще се отнесат страните в случай на необходимост.

12. СПЕЦИАЛНИ КЛАУЗИ - Освен споменатите и разглеждани до тук условия на външнотърговския договор за покупко-продажба при всяка конкретна сделка може да се наложи договарянето и формулирането на специфични за случая клаузи. Пример за подобна, специална клауза може да бъде уговорката “без право на реекспорт”.

Казус:

Има ли право на обезщетение купувач, който е получил 14 700 тона

Кои условия за качество са най-подходящи при сделки с промишлени и селскостопански суровини от гл. т. на продавача и от гл. т. на купувача?

Кои са най-често предлаганите отстъпки от цената при зърнените култури?

Зависи от условията на договора.

Условието„Такова, каквото е“ е най – благоприятно за продавача, тъй като неговия ангажимент се изчерпва с доставката на стока, която отговаря на наименованието си и може да се използва по своето основно предназначение.

Условието „ Прегледано – одобрено“ продавачът е длъжен да предостави възможност на купувача да прегледа и провери по всички възможни начини стоката – обект на доставка. Сделката се сключва, след като купувачът одобри стоката. Това условие е най –благоприятно за купувача, защото му дава пълна гаранция за качеството на реалната доставка още преди сключването на договора.