Тема №3 Сегментация на аудиторията
Нарушение на международно задължение като основание за международна отговорност
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема № 26 Вменяемост. Вина.
- Тема № 27 Видове международна отговорност.
| Нарушение на международно задължение като основание за международна отговорност
Международно правонарушение е налице, когато се констатира поведение, което може да се вмени във вина на държавата и да представлява нарушение на задължение, произтичащо от норма на МП. Условия/основания за международна отговорност: В широк смисъл – наличието на норма на МП, която да е в сила в отношенията между държавата-правонарушител и потърпевшата държава. Източниците на международни задължения са по-широко понятие от източниците на МП, защото освен международния договор, обичай, юридически задължителните актове на международните организации, които са източници на МПП, източници на задължения са решенията на международните съдебни институции и едностранните международни задължения, отнасящи се до тези държави. В тесен смисъл – международното правонарушение е основание за международна отговорност. По мнение на Комисията за международно право субективният елемент на международното отношение са условията, при които определено поведение се разглежда като деяни ена държавата съгласно МП. Обективният елемент включва различни аспекти на деянието като нарушение на задължение, произтичащо от МП. Обективен елемент от състава на международното правонарушение е нарушението на международно задължение. Нарушението може да се изрази в действие или бездействие. Доколкото държавата действа не като цяло, а чрез своите органи, е възможен конфликт между правомерността на определени действия според вътрешното право и правомерността на същите тези действия според МП. Правилата, според които държавата не може да се позовава на своето национално законодателство, за да оправдае неизпълнението на международно поето валидно задължение се съдържат в разпоредби на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. Според нея всеки действащ международен договор е задължителен за неговите участници и страна по договора не може а се позовава на своето вътрешно законодателство като оправдание за неизпълнение, освен в случая, когато международният договор е недействителен вследствие порок на волята, изразяващ се в явно и очевидно нарушение на разпоредбите на вътрешното право, които се отнасят до сключване на международни договори. Категорията приписване се използва, за да се установи правната връзка между извършителя на международно правоотношение и субекта, който ще носи отговорността. Практически така се установява, че лицата, извършители на противоправно деяние са действали в качеството на органи или длъжностни лица на държавата. Необходимостта от приписване се налага от спецификата на публичните субекти на МП, която засяга мястото на държавните органи в системата на държавната йерархия. Държавата носи отговорност за действията на всички свои органи, без значение дали принадлежат към законодателната, изпълнителната или съдебната власт. Законодателните органи могат да породят международна отговорност чрез своите действия за издаването на закон, който противоречи на съществуващите международноправни норми. Ако за изпълнение на международноправно задължение е необходимо да се издаде вътрешноправен акт, също е възможна отговорност за действията на законодателен орган. Отговорността настъпва след влизане в сила на вътрешноправния акт. Отговорността настъпва в случаите, когато са настъпили противоправни събития – ако издаването на такъв закон е задължение, изрично предвидено по договора; ако са настъпили други противоправни според международното право последици, които биха се предотвратили от издаване на закона. Най-често се носи отговорност от органи на изпълнителната власт, при това на всички техни нива. Тя се съчетава с правилото за изчерпване на вътрешните средства за защита – например във връзка със защитата на физическите лица. Смисълът е да се даде възможност държавата да поеме своята отговорност като цяло, да й се даде възможност да поправи дейността на органите, намиращи се в отношения насубординация. Изключение по това правило – правонарушения относно лица със специална международна защита – дипломати, членове на техни семейства и др. Задължение на държавата е да гарантира зачитането на техните права с всички средства и нейната отговорност настъпва независимо от ранга на конкретния орган. Държавата носи отговорност и когато противоправни последици са настъпили в резултат на действията на частни лица, намиращи се в пределите на нейната юрисдикция. Държавата носи отговорност и за действията на съдебната власт – отказ на правосъдие, неспазване на законите и съдебна грешка. Независимостта на съдебната власт няма отношение към отговорността на държавата. Тема № 26 Вменяемост. Вина. Елементи на международната отговорност: констатацията за действие или бездейдствие, което нарушава задължение, установено с международноправна норма обстоятелството, че това противоправно действие трябва да бъде вменено на държава Сред елементите не се споменава причинена щета. Въпросът е дали наличието на вреда е съставен елемент на междунаордното правонарушение. Комисията по МП не включва вредата в проекта на конвенцията. При това докладчикът се е ръководил от следните съображения. В сферата на международната отговорност се използват термините “първични” и “вторични” норми. Първични са нормите, които съдържат задължения за държавите и чието неизпълнение влече международна отговорност. Вторичните се отнасят собствено до института на международната отговорност. В тях се определят правните последици от неизпълнението на първичните норми. Според Комисията по МП изискването за задължиетелно наличие на щета се съдържа в първичните норми. Безспорно, за да възникнат на практика отношения на отговорност, е необходимо наличието на щета. От значение е и това, къде ще се установи това наличие – във вторични или в първични норми. Щетата се причинява на защитени от международното право интереси и придава на една държава статут на потърпевша. Включването на вредата в състава на международното правоотношение се налага и от мястото, което заем при реализацията на отговорността и следователно спада към нормите на отговорността, т.е. към вторичните норми. Щетата може да бъде материална и нематериална. В материалната щета се включват и пропуснатите ползи. Видът на щетата е водещ при определяне вида на отговорността на държавата. В зависимост от тежестта на щетата, тя може да засегне само отделна държава или субект на МП или цялата международна общност. По вътрешното право вината се разглежда като психическо отношение на субекта към неговото противоправно поведение. Когато става дума за МП, публичните субекти винаги действат чрез своите органи, които нямат своя собствена воля. Тяхната воля се определя от националното законодателство в най-широк смисъл и вината се предполага при всяко нарушение на международно задължение. Категорията вина има значение за установяване на размера на отговорността. При деликтите, където отговорността е репарационна, като правило вината няма съществено значение, защото отговорността се свежда до възстановяване на причинената щета. Но държавите могат да се позовават на отсъствието на вина в своите действия. При международните престъпления, където освен репарационния характер се добавя и превантивен и наказателен елемент, степента на вината има значение за определяне на размера и формата на отговорността. Вината е необходим елемент в този случай от състава на ммеждународното престъпление, защото деянията, определени като престъпления, са твърде сериозни и е невъзможно да бъдат извършени със случайни или несанкционни действия. Вината е спорна категория в МП. Оспорима е тезата, че вината се презюмира при всяко нарушение. За да съществува вината при всяко правонарушение, в понятието вина трябва да се вложи различен смисъл от възприетия по вътрешното право. Тема № 27 Видове международна отговорност. Съществуват два основни вида международна отговорност, утвърдени от международната практика – материална и нематериална. Тези два вида се изразяват в няколко типични форми, като под форма на международната отговорност се разбира съчетанието на определени задължения, при които нарушителят претърпява неблагоприятните последици. Всички форми на международната отговорност могат да се прилагат самостоятелно или в съчетание с други. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|