Установена е около 25 % генетична детерминация на оптимизма Има и данни за връзки на екстраверсията с оптимистичен обяснителен стил и на невротизма – с песимистичен, които могат да бъдат интерпретирани като непреки свидетелства за генетична детерминация Своите основания има и възгледът, че средата е решаващ източник на оптимистични нагласи. Оптимизмът и песимизмът могат да бъдат отчасти научени от ранните лични преживявания на успех или неуспех, които формират съответни очаквания за бъдещето. Към това могат да се прибавят ефектите на семейството – чрез механизмите на социалното учене децата могат да придобиват моделите на жизнени ориентации и копинг стратегии, характерни за техните родители; освен това родителите могат да влияят върху децата си и директно, чрез инструкции Тези допускания са емпирично потвърдени: генерализираните оптимистични и песимистични очаквания на майките корелират съответно с оптимизъм и песимизъм у техните деца Според Селигман децата интернализират обяснителния стил на родителите си, а отделни, високо значими събития в детството (например загуба на майката), условия на хронично малтретиране или конфликти между родителите могат да допринесат за формиране на песимистичен обяснителен стил Свързани с оптимизма променливи на родителството са и родителски практики като контрол и насърчаване на автономията. Родители, които позволяват автономия на децата си в решаването на проблеми и упражняват умерен контрол, имат по-оптимистични деца, докато свръхконтролът, критицизмът и липсата на автономия са свързани с песимизъм и депресивни симптоми при децата Оптимизмът може да има своите източници и в жизнените събития Афективните състояния също могат да бъдат източник на оптимистични или песимистични очаквания, например тревожността редуцира оптимистичните оценки за вероятността да се случат позитивни и негативни събития
