Тема индивид, индивидуалност, личност /философско –антропологически аспекти
Изтегляне 226.62 Kb.
|
Свързани:
изпитна задача ПО
| ТЕМА 9. ОПТИМИЗЪМ
За разлика от контрола, при който акцентът е върху причинността, оптимизмът е убеждение, че предстоят добри събития и положителни резултати, без отношение към каузалните сили, които биха довели до тях. Човек може да вярва в доброто си бъдеще, защото е талантлив, защото работи много, защото е благословен от Бог, има късмет или добри приятели, влиятелни покровители или каквато и да е комбинация от тези и други фактори, които създават желателни последствия. Оптимизмът е разглеждан и като обяснителен стил, или тенденция за използване на един или друг тип атрибуции, разграничавани по своята стабилност, обхват и персонализация. Оптимистите правят стабилни, глобални и вътрешни атрибуции за позитивните събития и нестабилни, специфични и външни атрибуции за негативните събития, докато песимистите правят противоположни атрибуции. Обяснителният стил е в основата на това, дали хората действат ефективно и адаптивно. Независимо дали разбиран като черта или като атрибутивен стил, според тези два модела оптимизмът е еднодименсионален конструкт, т.е. човек може да бъде или по-скоро оптимист, или по-скоро песимист. Други автори предлагат двудименсионален модел, в който оптимизмът и песимизмът са различни форми на генерализирано очакване за бъдещето, т.е човек може да не бъде нито оптимист, нито песимист, или и двете едновременно. Този модел намира силна емпирична подкрепа Оптимизмът и песимизмът могат да се разглеждат и като временни състояния. Тъй като в тяхната детерминация участват не само когнитивни, но и афективни процеси, на състояния като тревожност или радост могат да бъдат отдадени значителните флуктуации на оптимизма и песимизма дори в рамките на един ден. Това обаче не противоречи на диспозиционалната концептуализация: оптимизмът и/или песимизмът могат да са едновременно налични като черти и като състояния. Все пак, оптимизмът е приеман преди всичко като устойчива личностна характеристика с множество благоприятни ефекти върху субективното благополучие, взаимоотношенията, устойчивостта, справянето и здравето; песимизмът, напротив, е свързан с депресия, тревожност, по-голяма уязвимост към физически заболявания и психични разстройства, по-лоши взаимоотношения. Оптимистичният атрибутивен стил има многобройни и добре изследвани предимства: по-добро физическо здраве и дълголетие, щастие, по-малко преживяван стрес, по-добри взаимоотношения, по-добро справяне и устойчивост при трудни обстоятелства; песимистичният обяснителен стил е свързан с депресия, пасивност, по-слаба имунна система и физическо здраве, по-лошо представяне в училище, по-незадоволителни взаимоотношения За изясняване на механизмите, по които оптимизмът е свързан с оптималното функциониране, твърде важна се оказва ролята му в справянето със стреса. Както показва лонгитюдно изследване в наши условия, оптимизмът “предразполага към преживяване на положителни емоции и предпазва от развитие на негативни преживявания. Тези данни потвърждават ролята му на буфер срещу развитието на емоционален стрес” Оптимистите използват по-ефективни начини за справяне с проблемите – активни действия, планиране, фокус върху собствените усилия, а когато ситуациите се възприемат като неконтролируеми – приемане, хумор, позитивно преосмисляне От своя страна активният копинг, който включва решаване на проблемите, търсене на социална подкрепа и когнитивна реинтерпретация, е свързан с по-добро приспособяване, по-малко симптоми на депресия и по-нисък негативен афект Оптимистите е по-вероятно да правят планове за бъдещето си, да си поставят цели и да полагат последователни усилия за тяхното постигане. Важен се оказва и начинът, по който оптимистите управляват целите си и ги нагаждат към обстоятелствата: когато някои от целите изглеждат непостижими, оптимистите са в състояние да се откажат от тях и да насочат усилията си към други цели от лична важност, избягвайки натрупване на преживявания на неуспех и фокусиране върху негативния опит (Wrosch & Scheier, 2003). Обратно, песимистите са по-склонни да реагират на стресиращите събития чрез отричане, избягване или отлагане на решения и действия, а също да изоставят опитите за справяне, когато трудностите нарастват. Изтегляне 226.62 Kb. Сподели с приятели:
|