Тема какво е утф ? Работа на утф по отдели

Учебно- тренировъчната фирма е модел на предприятие,предназначен за учебни цели. Този модел възпроизвежда различни процеси от „реалната” дейност на предприятията,така ,че те да станат прозрачни и разбираеми за учебния процес.УТФ е подходяща и за овладяване на икономически знания в различни области , в т ч и в областта на външната търговия , поради което предложеното учебно съдържание е изготвено така, че да проследи пълния технологичен цикъл на една сделка : подготовка, сключване,документиране и изпълнение . Това ще става в офиса на УТФ, който съществува в гимназията .

Всяка учебно- тренировъчна фирма, в съответствие със стопанската практика, е структурирана по отдели : За нашите цели сме избрали съществуването на следните атдели в УТФ : Човешки ресурси, Административно- правен отдел, отдел Маркетинг , Финансово - счетоводен отдел и отдел продажби.

Много учебни дисциплини формират знания и умения, които са база зарационалното организиране на работата в УТФ. / счетоводство, информатика, текстообработка, фирмена култура, икономика, право, финанси, чужд език, търговия, маркетинг /

В съвременните условия чрез Интернет мрежата се осигурява бърз,евтин и надежден достъп до най- различни бази данни, съхранявани в отдалечени точки на света . Така може да се получи информация за различни видове пазари, борсови операции или условия на сключване на различни сделки, да се проучат оферти, да се направи запитване и др.

УТФ е един атрактивен модел на обучение, защото в нея всеки намира своето място и търси най- подходящата за себе си работна позиция : от управителя , до офис мениджъра или специалиста по продажби .

Като учебен модел УТФ предварително извършва регистрация, след попълване на набор от документи ,които се подават в Центърът на учебно- тренировъчните фирми в България/ ЦУТФ/.


Тема 2 . ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ в УТФ

Всяка идея се реализира чрез реално достижими цели. Целите трябва да са съобразени с възможностите на бизнеса :да са количествено и качествено определени,т.е. измерими ; да е определен краен срок за постигането им. Колкото по – точно е дефинирана целта,толкова вероятността тя да се реализира е по- голяма.

Каква е ползата от точното определяне на целите ?

-по- добра мотивация в работата;

-по прията и спокойна работна атмосфера;

-по- добри шансове на пазара;

-стиковане работата на различните отдели в УТФ;

-избягване на стресови ситуации;

-последователност и системност в работата.

При поставяне на цели следва да се имат предвид следните насоки :

1.Подберете целите по значимост, приоритетност;

2.Непостижимите цели не са цели – те са фантазии.

3.Формулирайте целите си колкото може по- точно.

4.Желателно е максимален брой от целите да са количествено измерими ;

5.Проверете целите си за съвместимост;

6. Смятайте целите си за гъвкави;

7.Определяйте крайните срокове;

8.Поставяйте си междинни цели;

9.Написването на целите увеличава мощта им;

10.Погрижете се за подходящо „гориво” за вашите цели.

Конкретно поставените цели са предпоставката, която може:

• 
  да създаде удоволствие от работата;
  
• 
  да провокира амбициите;
  
• 
  да повиши резултатите;
  
• 
  да създаде условия за упражняване на контрол
  
• 
  
  

-Първо ниво / според съдържанието/ материални, социални цели и др.

-Второ ниво /функционално/ маркетинг, мениджмънт, финанси и др.

Трето ниво /структурно / за отдел маркетинг-ценова, рекламна,пласментна политика.

-Четвърто ниво-според работните места.

-Пето ниво- според лицата и т. н.

ИЗВОД: Всяка цел от по- високо равнище се разбива на подцели на по- ниско равнище.

Тема 3. УПРАВИТЕЛ. ПЛАНИРАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА В УТФ
Всяка УТФ изготвя структуриране на отделите, осъществява връзките между тях, определя работните места и позициите , съгласно правната форма и предмета на своята дейност.

Примерни дейности при управление на УТФ :

1.Дейности по създаване и регистрация на УТФ

2.Дейности по планиране и организация на УТФ.

3.Анализ и контрол на дейността на УТФ.

Хората – това са всичко.Добрите резултати на всяка организация са в пряка зависимост от ръководителя. Затова казваме, че управлението и организацията на дейностите в УТФ са основно средство за оптимално използване на наличните ресурси в посока постигане на желаните резултати.

Какво трябва да се направи ?

-Да се дефинират целите;

-Да се планира дейността и се организира работата по отдели;

-Да се изготвят функционални характеристики на работните места;

-Да се обучи персонала;

-Да се изготви система за вътрешен обмен на информация и документооборот

-Да се координира работата на отделните звена.

-Други
Управлението и организацията на дейностите в УТФ се подчиняват на основните принципи на мениджмэнта:

-Мисия и визия;

-Стратегия;

-Определяне на йерархията;

-Принципи на управление;

-Правила.
Принципите на управление важат с пълна сила за всяка една УТФ. Те са :
1.Насоченост към клиента;

2.Лидерство;

3.Приобщаване на персонала;

4.Вземане на ефективни управленски решения;

5.Взаимоизгодни връзки с доставчици и клиенти.
В същото време управление означава създаване на цялостна концепция за развитие на УТФ, разработване на фирмена политика, установяване на контакти, сключване на договори и разбира се най- важното –мотивиране на персонала .


Тема 4. ИЗГОТВЯНЕ НА ПЛАНОВЕ И СТРАТЕГИИ .
Планирането може да се определи като целенасочена дейност , в резултат на която се изготвя план, който концентрира в себе си необходимите ресурси, срокове и отговорници за постигане на целите.

Плановете може да се разглеждат на три нива:

Стратегически; Тактически и Оперативни

Нивата образуват йерархия, защото изпълнението на плановете е възможно само тогава ,когато има логическа връзка от едно ниво към друго .

Стратегическите планове се изготвят за цялото предприятие. Те установяват генерални цели, изготвят се на най- високо управленско ниво.

Тактическите планове са с по- кратки срокове, а оперативните определят в детайли как да се постигнат индивидуалните цели . Те се разработват на средно и на ниско ниво н а управление и са свързани с краткосрочни цели- за дневно, седмично или месечно изпълнение.

Всички дейности обаче са подчинени на стратегията .

Стратегията е подробен, всестранен, комплексен план , предназначен да осигури изпълнението на мисията на предприятието

Тактиката показва какво трябва да се направи, за да се реализира стратегията.
Водещата стратегическа линия представлява рамката на полагането на цели и стратегическото планиране .

ВИЗИЯТА – Към какво се стремим ?

МИСИЯТА-Защо съществуваме?

ЦЕЛИТЕ –Кога и как постигаме визията и мисията ?

ДЕЙНОСТИТЕ /задачите/- какво да предприемем, за да постигнем целите?
Добре формулираната стратегия е много важна за успеха на организацията.Разработването на стратегия може да включва три основни стъпки:

Първа стъпка . Поставяне на стратегически цели;

Втора стъпка. Анализ на предприятието и неговата среда

Трета стъпка. Адаптиране на предприятието към средата

Възможните работни позиции в отдела са :

-ОФИС – МЕНИДЖЪР;

-МЕНИДЖЪР ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ;

-ЮРИСТ.

Броят на работните позиции в отдела зависи от предмета на дейност на фирмата.

Изисквания към кореспонденцията : подредена, делова,чиста, отговаряща на съответните стандарти, без правописни грешки , да се води на фирмени бланки.

Основният поток информация днес тече по електронната поща.Независимо за какво се отнася, тя минава през следните етапи:

ВХОДЯЩА информация-Писмата от клиентите на УТФ се завеждат в дневник, поставя им се входящ № и се парафират от управителя по предназначение за съответния отдел. Следи се за своевременен отговор на писмото, като в дневника „Входяща информация” в графа „Движение на документите” се вписва датата на отговора и получателя.

ИЗХОДЯЩА информация- включва талон за поръчка,фактура, асортиментна листа, специална оферта и др.Офис – мениджъра подготвя писмото, което се подписва от управителя и се подпечатва. В дневника „ Изходяща информация” се извежда с изходящ № и се прави копие.

2.Организиране на офис- услугите

Ефективната работа на един съвременен офис зависи твърде много от доброто организиране на офис- услугите като : телефониране, копиране, работа с факс, интернет,електронна поща

3.Изграждане и поддържане архива на УТФ

Описват се и се архивират следните папки:

-Входяща и изходяща информация;

Касова книга, платежни документи;

Разчетно- платежни ведомости;

Дневник на покупките и продажбите;

К/нига за складова наличност;

Протоколна книга;

Годишни отчети;

Каталози и др.

4.Набиране и подбор на персонала

5.Изготвяне на длъжностни характеристики

6.Изготвяне на договори , свързани с дейността на УТФ

7. Контрол и анализ на сключените договори с контрагенти и др.

Тема 6. НАБИРАНЕ И ПОДБОР НА ПЕРСОНАЛА . НАЗНАЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЦИТЕ.
Набирането на персонал представлява дейност по привличане на кандидати, от които да се подберат нужните сътрудници за успешно осъществяване целите на фирмата. Целта на ефективното търсене на персонал е намирането на възможно най- подходящи кандидати при минимални разходи на време и средства.

Начините на набиране на сътрудници:

• 
  Чрез обяви- в тях са изложени спецификацията на работното място, а в редица случаи и описание на самото работно място.
  
• 
  Чрез бюра по труда и агенции за намиране на работа.
  
• 
  Чрез специални мероприятия, като ден на отворени врати и др.
  
• 
  Чрез лични контакти
  

Методите за подбор на персонала са следните:

1.Интервю

Това е един от най разпространените техники на подбор. Съществуват следните видове интервю:Структурирано, Полуструктурирано и Свободно;

2.Изпит

3.Тест

5.Конкурс по документи

6.Разработване на определен проблем

7.Временно приемане на работа за определен изпитателен срок

Всяка организация може да приложи един или няколко или всички начини на подбор на персонала, обаче най- често се прилага интервюто .
Документация:

• 
  Обяви за свободните работни места;
  
• 
  Заявление за назначаване на работа;
  
• 
  Автобиография;
  
• 
  Мотивационно писмо;
  
• 
  Трудов договор.
  

Основната задача в счетоводния отдел на УТФ е практическото приложение на знанията по счетоводство в реални условия.Работата е максимално близка до практиката- изисква се текущо следене на нормативната уредба и промените в нея.

1. 
   Закон за счетоводството
   
2. 
   Национални счетоводни стандарти / НСС/
   

Промените в тях се публикуват в Държавен вестник. Главният счетоводител следи измененията и запознава своевременно сътрудниците си с тях.

Работата на счетоводния отдел се улеснява, ако има възможност да се използва програмен продукт за автоматизация на счетоводната дейност. Счетоводния софтуер е разработен при спазване на счетоводното законодателство и е неоценим помощник в работата на счетоводителя. Има разработени счетоводни програми за едностранно и двустранно счетоводно отчитане.

Най широко приложение в работата на счетоводния отдел на УТФ имат следните стопански операции :

-Отчитане на капиталите

-Покупка на стоки

-Покупка на материали

-Покупка на дълготрайни материални активи

-Амортизация на дълготрайни материални активи

-Продажби в УТФ

-Отчитане на приходи от извършени услуги

-Отчитане на разчети с контрагентите

-Отчитане наразчетите с персонала и осигурителните организации

-Отчитане разчетите с бюджета по данък върху печалбата

-Отчитане на разходите

В съответствие с изискванията на закона за счетоводството направените разходи се отчитат в следните основни групи

:

-разходи по икономически елементи

-финансови и извънредни разходи

Приложения:

1.Индивидуален сметкоплан

2.Стокова книга

3.Инвентарна книга

4Амортизационен план

5.Ведомост за трудови възнаграждения

6.Касова книга

7Оборотна ведомост

8.Отчет за приходи и разходи

9.Книга за приходи и разходи

-Изготвяне на маркетингов календарен план за постигане на целите;

-Анализ на пазара по отношение на продукт, цени, пласмент, реклама, иновации;

-Изготвяне на маркетингов микс на фирмата;

-Иновация на продуктите, внедряване на нови продукти;

-Актуализиране на цените;

-Търсене на възможности за нови канали за пласмент;

-Поддържане на картотека на клиентите;

-Изготвяне на рекламен каталог;

-Изготвяне на оферти;

-Разработване на различни видове рекламни материали;

-Съставяне на рекламен бюджет и др.

Следователно маркетинга не е стандартна концепция,решение на някакъв въпрос, а една комплексна област която включва голям брой възможности за действие и различни подходи изпълнени с конкретно съдържание . Той се гради на знанията и достиженията на многобройни дисциплини и използва множество цифри и данни.В сферата на външната търговия и международния бизнес прилагането на маркетинговия подход означава преди всичко осигуряване на информация и извършване на маркетингови проучвания.

Маркетинговите проучвания , според техния обхват, обект, цел и източници на информация биват:Конюнктурни проучвания, прогнозни, проучвания на околната среда на даден пазар и др. В същото време маркетинговия отдел ежедневно проучва нужните му тръжни условия ,необходими за сключване на сделки, новини в областта на бизнес партньорите, мита , такси , акцизи, ценови рискове и др.

За разлика от практиката на вътрешния пазар, в условията на МЕЖДУНАРОДНИЯ МАРКЕТИНГ се съчетават постиженията на продуктово диференцирания, масовия и целевия маркетинг Акцентува се също така и върху избора на самия подход на сегментиране- страна, регион,.глобални компании.

Значение за ефективна интернационализация на маркетинговата дейност безспорно има обслужващата маркетингова информационна система на фирмата..
ТЕМА 9. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ПРОЦЕС
Под предприемаческа дейност се разбира самостоятелната дейност на граждани или гражднски обединения по тяхна инициатива , на техен риск и отговорност с цел печалба. Предприемаческият процес обхваща усилията на предприемачите за реализиране на дадена бизнес- идея въз основа на информация относно възможности, ресурси, умения и ограничения за постигане на пставени цели. Той включва всички функции ,дейности и действия ,свързани с откриването на възможности и създаването на организация за реализирането им, независимо дали става въпрос за нов или вече съществуващ бизнес. Предприемаческият процес обхваща определяне и оценка на възможностите, развитие на предприемаческия план, определяне на необходимите ресурси и управление на предприятието.

Предприемаческият процес може да бъде разделен на следните фази:

-Търсене, откриване на предприемаческа идея / иновация/.

-Съставяне на бизнес – план .

-Финансиране.

-Реализиране на проекта и управлението му.

-Развитие и растеж на предприятието.
Факторите, които оказват влияние върху предприемаческия процес са от една страна , персоналните, социалните, и организационните харастеристики, а от друга- елементите на външната среда.

Субекти на предприемаческата дейност са: Предприемачът, Потребителите, Държавата,Работниците и служителите, Бизнес- партньорите, Конкурентите.

В икономическата литература се разграничават четири основни функции на предприемача:

-носител на несигурността и риска;

-координатор на ресурсите на пазара;

-иноватор;

-откривател на шансове за печалба

Може да се предположи,че в страните с установена социална пазарна икономика протичането на предприемаческия процес е по- предсказуемо, докато у нас трудностите , особено при старта са много по- големи.

• 
  Под вътрешно предприемачество се разбира развитие на духа на предприемачеството и неговото осъществяване в съществуващите големи предприятия. Вътрешното предприемачество се изразява в това , че в предприятията се създават условия за възникване на идеи и се заделят ресурси за реализацията им.
  
• 
  Значението на вътрешното предприемачество се изразява в това,че осигурява ефективност, дава възможност за преодоляване на кризисни ситуации, устойчивост в развитието и конкурентоспособност на предприятията.
  

Вътрешен предприемач е човек, който не само притежава необходимите знания, умения и личностни качества, но и инициира и развива предприемаческа дейност като сътрудник, а не като собственик. Вътрешните предприемачи са жизнено важни за успеха на предприятието и за неговото бъдеще.

Предприемаческата дейност в рамките на едно предприятие предявява определени изисквания за знания, умения и личностни качества към вътрешния предприемач, които могат да се групират по следния начин :

-Социално- психологически качества: креативност /творческо мислене/, инициативност, отговорност, толерантност, точност, аналитичност и др;

-Професионални знания;

-Умения за работа в екип .

Експертите са единни, че вътрешното предприемачество е ключово за оцеляването и растежа на всеки бизнес. В този смисъл предприятията трябва активно да подкрепят и да използват съзидателния потенциал на своите работници, за да печелят от възможностите ,които съществуват , и да посрещат днешните и бъдещите предизвикателства.

ТЕМА 10. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО

-Важен фактор за повишаване на конкурентоспособността, за създаване на работни места и за осигуряване на икономически растеж ;

-Начин за отключване на личния потенциал ;

-Важно за обществото като цяло.

-Стимулиране на предприемаческата инициативност в Европа ;

-Преодоляване на недостатъчната способност за поемане на рискове;

-Осигуряване и поддържане на благоприятна бизнес – среда ;

-Ограничаване на бариерите за растеж на бизнеса ;

-Балансиране на рисковете и изгодите от предприемачеството ;

-Изграждане на общество, което оценява предприемачите .

Единният вътрешен пазар на ЕС е най- големият единен пазар в света.На територията му развиват дейност над 25 милиона предприятия. Основан е през 1993 г. и се ръководи от следните основни принципи :

• 
  Свободно движение на стоки, услуги , хора, капитали ;
  
• 
  Свободна конкуренция ;
  
• 
  Единна валута ;
  
• 
  Обща търговска и митническа политика ;
  
• 
  Единна данъчна и бюджетна политика ;
  
• 
  Обща селскостопанска политика и в резултат обща организация на аграрните пазари.
  

В същото време този пазар представя пред българските предприемачи и редица предизвикателства : голям конкурентен натиск, строги изисквания към производителите във връзка с опазването на околната среда , високо изискване по отношение на качеството и безопасността на стоките , необходимост от допълнителни инвестиции.

Като предпоставки за успешното интегриране на българските предприемачи в Европейския съюз могат да се посочат :

• 
  Създаване на благоприятна бизнес среда за развитието на предприемачеството ;
  
• 
  Подготовка и подкрепа на предприемачеството за изпълнение на изискванията на ЕС ;
  
• 
  Добра информираност на предприемачите по отношение на законодателството на ЕС и хармонизиране на българското законодателство с европейското;
  
• 
  Възможност за кандидатстване по различни програми на ЕС за финансиране на малкия и среден бизнес и за създаване на бизнес партньорства ;
  
• 
  Добра подготовка на подрастващите за предприемаческа дейност .
  

Развитието на малкия и среден бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия ,която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз.В нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия .

а/ Предприемаческа идея; б/ Предприемаческа личност; в/ Инвестиции.

Предприемаческата идея стои в основата на предприемаческата дейност. Въз основа на нея предприемачът проектира развитието на своето предприятие, формулира цели, мисия, изготвя бизнес-план, за да оцени ефективността й. Предприемачът има идея за това, как би могло да изглежда бъдещето му, и я прилага на практика.

Идеи имат много хора, но малко от тях ги осъществяват. Всяка успешна бизнес идея отначало е била само мисъл, докато предприемаческите действия не са я превърнали в реалност. Има много бизнес идеи: нов продукт, нова услуга, или нов имидж на вече съществуваща стока. Във всички случаи някои идеи ще са по-привлекателни от други:

Може да се каже, че една бизнес идея е добра ако:

• 
  води до максимално използване уменията на предприемача;
  
• 
  му позволява да се занимава с приятни неща;
  
• 
  е изградена върху реална пазарна среда;
  
• 
  не противоречи на нормативната база.
  

Различават се вътрешни и външни бизнес идеи:

Вътрешните бизнес идеи произлизат от самата личност, т. е. Едно хоби се превръща в идея.

Външните бизнес идеи възникват на пазара, например откриване на пазарна ниша.

Има съществена разлика между идея и шанс. Шансът се базира на желанията на клиентите. Предпреамачите разпознават шансовете и реализират своите бизнес идеи.

Различават се следните възможности за откриване на шансове: решаване на проблеми; промени в закони; дадености и тенденции; открития и технологично развитие; изпреварване на конкуренцията.

Съществуват множество теории за мотивацията, които се различават по вида и влиянието на мотивите за конкретно поведение. Известни са съдържателни теории за мотивацията, при които се предполага, че човек може да промени ситуацията ако разбере, че ще задоволи своите потребности /теории на Мурей; на Маслоу; на Олдърфър; на Фредерик Херцберг/. Известни са и трите най-популярни съвременни теории за мотивация – Теория “X”, теория “У” и теория “Z”, а също така теории като:

• 
  теория за справедливостта – Дж. Адамс;
  
• 
  теория за очакването – В. Врум;
  
• 
  теория на Портър и Лоуър;
  
• 
  теория за мотивация чрез цели.
  

В своята дейност предприемачът се изправя пред 3 вида риск: финансов, професионален, личностен. Рискът е постоянен спътник на бизнеса, той оказва влияние върху мисленето и поведението на предприемача. Възходите и паденията са неизбежни.

• 
  стремеж към независимост;
  
• 
  готовност за поемане на риск;
  
• 
  мотив за постигане на резултат;
  
• 
  стремеж към получаване на обществено признание;
  
• 
  стремеж към власт;
  

Предприемаческата практика е доказала съществуването на следните типове предприемачи:

• 
  Предприемач – собственик;
  
• 
  Вътрешен предприемач;
  
• 
  Предприемач – мениджър;
  
• 
  Предприемач – икономически агент.
  

Най-важната функция на предприемача според Франк Найт обаче се изразява в това, той да справя в динамичната икономическа среда, в която печалбата е възнаграждение за всички рискове. Затова икономиката се нуждае от сътрудници, които съчетават знания с енергия, ангажираност, инициатива.

Търси се “умният изпълнител”. Той интелигентно използва своите знания и действия с приложна ориентация. Независимо от това дали се изискват творчество, аналитични или социални компетенции, решаващо за него е да подхожда точно към задачите и да ги решава с висока лична мотивация.
Тема 14. ПРЕДПРИЕМАЧЪТ КАТО ЛИДЕР. ЛИЧНОСТ, ЦЕННОСТИ И ВЪЗГЛЕДИ.
Лидерството е поведение и дейност, която отчита ценностната система на хората, техните интереси, като същевременно ги мотивира да изпълняват възложените им задачи па най-добрия начин, както и да развива тяхното творчество и потенциал в полза на предприятието.

Лидерството е неизменна част от ефективното управление. Предприемачът лидер трябва да има ясна представа за желаните бъдещи резултати, за начините за постигането им и най-важното- знания и умения да организира и мотивира хората така, че те да следват избрания от него път като свой.

По-важните качества на лидерите са:

• 
  да са добри психолози;
  
• 
  да мотивират персонала да изпълнява задълженията си;
  
• 
  да създават спокойна атмосфера на работа;
  
• 
  да поемат отговорност;
  
• 
  да бъдат общителни;
  
• 
  да поставят просто и ясно задачите.
  

Теорията сочи четири най-често срещани лидерски стила на управление:

• 
  АВТОРИТАРЕН СТИЛ;
  
• 
  ДЕМОКРАТИЧЕН СТИЛ;
  
• 
  ЛИБЕРАЛЕН СТИЛ;
  
• 
  СИТУАЦИОНЕН СТИЛ.
  

Лидерът вижда лидерството си повече като отговорност отколкото като привилегия.

Добрият бизнес е основан върху етично бизнес поведение базиращо се на следните бизнес норми: точност, надеждност, любезност, уважение, външен вид и др.

Човек може да мисли за успешния бизнес като за къща. Добрите бизнес етики представляват основата на къщата, а доброто бизнес поведение формира средата, в която се случва всичко.

Влиянието на груповата динамика може да е положително или отрицателно. Групите могат да възникнат по формален или неформален път, но и двата вида влияят върху постиженията на своите членове.

Повечето хора в една група се държат според очакванията на останалите членове.

Това се нарича съобразяване с груповите норми и очаквания.

Не всяка група от хора е екип. Екипът съществува тогава, когато са налице две основни характеристики:

• 
  Обща цел;
  
• 
  Взаимна зависимост при изпълнение на работни задачи за постигане на целта.
  

Ефективността на един екип може да се измери с различни методи и по различни показатели. Популярни са следните единадесет т. наречени ключови фактори за оценка:

• 
  1. Атмосфера; 2. Справяне с конфликти; 3. Лидерство; 4. Мотивация;
  
• 
  5. Цели; 6. Вземане на решения; 7. Сътрудничество; 8. Комуникации; 9. Критика;
  
• 
  10. Постигане на целите; 11. Професионално и личностно развитие.
  

Поведение:

• 
  мислещ тип хора;
  
• 
  чувстващ тип хора;
  
• 
  правещ тип хора.
  

Собствен бизнес у нас се създава в съответствие с действащото законодателство. Преди да вземат решение за създаване на собствен бизнес, бъдещите предприемачи трябва да се запознаят с предимствата и недостатъците на предприемаческата дейност, със задачите и отговорностите, със шансовете и рисковете , които стоят пред тях , с възможните бариери и др. Това ще им помогне да направят по обективна оценка на собствените си силни и слаби страни и да преценят дали ще е по силите и възможностите им да започнат самостоятелна дейност.

Едни от основните въпроси, на които трябва да отговори всеки човек, решил да основе собствен бизнес са:

• 
  Мога ли да вземам самостоятелно решение и да нося отговорност за това.
  
• 
  Достатъчно мотивиран ли съм?
  
• 
  Умея ли да общувам с хората ?
  
• 
  Добър организатор ли съм ?
  
• 
  Мога ли да планирам дейността си ?
  
• 
  Мога ли да разчитам на подкрепа на семейство, близки , приятели ?
  

• 
  Какво представлява създаваната фирма? Кои са нейните продукти и пазари?
  
• 
  Защо фирмата е на пазара?
  

Мисията на фирмата трябва да намери конкретизация в ЦЕЛИТЕ . Има няколко изисквания , които трябва да се съблюдават при формулирането им :

• 
  Да са реалистични и изпълними ;
  
• 
  Да са измерими;
  
• 
  Да позволяват превръщането им в специфични действия;
  
• 
  Да могат да бъдат разбивани на подцели .
  

• 
  Дългосрочни / стратегически /, средносрочни и краткосрочни ;
  
• 
  По функционални области : маркетинг, иновации,персонал и др.
  

ТЕМА 17. БИЗНЕС ПЛАН

всяка бизнес-идея и за планиране и контрол на стъпките за реализацията й.

Бизнес планът отразява всички аспекти на основаването или развитието на МСП – икономически, управленски, правни, социални, финансови и екологични.

Няма твърди предписания за съдържанието на един бизнес план. Съществуват различни варианти, един от които ви предлагаме:

1. 
   Заглавна страница;
   
2. 
   Обща информация за предприятието – т. н. Фирмен профил;
   
3. 
   Кратко резюме ;
   
4. 
   Съдържание на бизнес плана;
   
5. 
   Личност /екип/;
   
6. 
   Бизнес идея;
   
7. 
   Визия, мисия, девиз;
   
8. 
   Цели на предприятието и предприемача;
   
9. 
   Пазари и конкуренция;
   
10. 
    Маркетингов план;
    
11. 
    Производствен процес и производствен план;
    
12. 
    Технологични възможности;
    
13. 
    Персонал;
    
14. 
    Организационно-управленска структура на предприятието;
    
15. 
    Финансова част – прогнози, показатели;
    
16. 
    Оценка на риска.
    
17. 
    Приложения.
    

ТЕМА 18. ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Жизненият цикъл на предприятието обхваща времето и процеса от неговото създаване до изпълнението на стратегическите му планове.

Върху него оказват влияние редица фактори като големина, предмет на дейност, стил на управление, цели, местоположение и др.

В опростения модел на жизнения цикъл на предприятието се разграничават следните фази:

- Фаза на възникване

-Фаза на растеж;

-Фаза на зрелост;

-Фаза на рецесия.

Теоретичният модел показва, че в първата фаза предприятието разработва даден пазар и осъществява първи обороти. Основните акценти през тази фаза са избор на дейност, на правна форма, на местоположение, големина,форма на регистрация, осиигуряване на финансиране, придобиване на активи и др. През този етап предприятието навлиза на пазара .Понякога собствениците не могат да приемат изискванията, които им поставя бизнесът, към свободното им време, към начина им на живот, към здравето, финансите и енергията им и се отказват сами.

Фазата на създаване и въвеждане продължава обикновено от една до две години, след което предприятията, които остават на пазара, преминават в следващата фаза.

През фазата на растеж предприятието расте. Налице е разширяване на дейността, обновяване на техниката и модернизиране.Извършва се интензивен маркетинг. В тази фаза трябва да се изгради контролингът в предприятието .

Фазата на растеж всъщност е фаза на доказване и на оцеляване на предприятието

През фазата на зрелост предприятието е постигнало икономическия си връх. Това е период на стабилни пазарни позиции, високи продажби, печалби на средно и над средно равнище. Намерена е подходяща организационна форма. На преден план е стратегическото планиране .

Фазата на зрелост се характеризира със значителен пазарен дял, но и със започваща стагнация. Предприятието е принудено да развива нови бизнес идеи, съответно да разкрива нови пазари. Ако това не стане, предприятието ще изразходи своя капитал и ще изпадне в криза.

В последната си фаза предприятието губи пазарните си шансове и в крайна сметка се стига до спад .

За да не се стигне до фалит се търсят възможности за изменение на организационната форма, въвеждане на иновации и др.

В практиката тези фази рядко се наблюдават в чист вид. По правило се наблюдава една смесица от елементи на различни фази на развитие.

ТЕМА 19. ЕТИЧНО БИЗНЕС ПОВЕДЕНИЕ

Етиката е съвкупност от стандарти и правила, които помагат на човек да прецени кое е добро и кое- лошо. Едно поведение може да не е противозаконно и все пак да не е етично.

Етичното поведение е от голямо значение за бизнеса.

Човек може да мисли за успешния бизнес като за къща. Добрите бизнес етики представляват основата на къщата и доброто бизнес поведение формира средата, в която се случва всичко.

За да е успешен един бизнес, трябва да се спазват следните принципи, отнасящи се до собственото етично поведение :

1. Точност . 2. Надеждност

3. Любезност 4. Уважение

5. Комуникация 6. Облекло.

Основен принцип трябва да бъде изработването на норми на поведение .Етичните стандарти в бизнеса се диктуват от моралните норми , законите и общественото мнение.

Първата бариера пред етичното бизнес поведение произтича от децентрализацията на правата за вземане на решения в големите организации.

Фирменото управление днес не трябва да се разбира само като стратегическо успешно действие,ориентирано изключително към стопанската изгода . То е действие ориентирано към разбирателство ,уважение , еталон ,чрез които се постига разграждане на препятствията и се повишава етичната “ чувствителност “ на организациите .

Като втора бариера се разглежда стриктно спазваното разделение на фирмените дейности по отдели. Рамките на отделите провокират в служителите едно “ресорно “ мислене, вследствие на което забелязаните неетични действия не стават повод за рекламация или за промени.

На трето място разделението на труда води до професионализиране и преувеличаване ролята на експертите. Експертите проявяват склонност да водят неразбираеми за другите разговори и дискусии, като от висотата на специалната си компетентност правят глобални изводи . Всички тези нагласи и постановки определят нетърпимостта към етично реагиране, доколкото компетентността на експертите се счита за непогрешима.

Етичното поведение зависи от фирмената култура,от организационната структура, процедурите за подбор и подготовка, комуникациите. Етичното поведение трябва да се управлява, а това е във властта на мениджърите .

Не всеки мениджър обаче е склонен да приеме изцяло етичните принципи и норми. Целта често е печалбата , и когато някои етични принципи и норми пречат за нейното постигане , те се игнорират.

има важно значение за по – нататъшното развитие на деловите му контакти.

Думата корпоративен , корпорация означава “ група от хора, които действат като едно цяло “.

Корпоративната идентичност представлява вътрешната същност на една организация , изразена посредством корпоративния дизайн , корпоративното поведение и корпоративните комуникации.

Корпоративната социална отговорност се идентифицира с корпоративното поведение и корпоративната репутация .

- Корпоративното поведение определя поведението спрямо клиентите, сътрудниците, конкурентите, както и поведението на предприятието в различни конфликтни ситуации. Често принципите на корпоративното поведение залягат във философията на предприятието .

- Корпоративната репутация е рефлекс от въздействието на поведението , на изразяване на културните, социални и етични ценности .

Да се разбира същността на корпоративната социална отговорност не означава да се залага на случайните, произволните или емоционално мотивирани съгласия между участниците . Тук става въпрос повече за тяхното рационално съгласуване. Единството в мненията се достига само тогава, когато се полагат целенасочени усилия. Това е така наречената “ ненасилствена убедителност на по- добрия аргумент “, който създава основата за разрешаването на даден конфликт.