Тема компютърни мрежи



страница2/3
Дата06.09.2016
Размер0.64 Mb.
#8378
1   2   3

,

, <п4> описват заглавия съответно от първо, второ, трето и чет­върто ниво. Документите на HTML могат да описват номерирани и неномерирани списъци. Тагът
    съдържа номериран списък, а тагът съдържа елемент на списък. Така например кодът:

    <п2>Електронен бизнес


    1. Вътрешно-фирмена организация и комуникация;
    2. Електронен подпис и документ;
    3. Електронна търговия;
    4. Електронно банкиране;
    5. CMS или CMR;

    има следния вид в уеб-браузър:

    Ако замените тага

      с
        , браузърът ще покаже списък с водачи вместо номериран списък. Вмъкване на графично изображение

        Графично изображение се вмъква в документа чрез тага . Адресът на изображението се за­дава в атрибута src. Например тагът

        вмъква в документа графично изображение от файла logo.gif, записан в същата директория, в която е записан и самият документ. Атрибутите width и height задават съответно ширината и височината на изображението. Съществува и възможност за дефиниране на рамка около изображението (атрибутът border), за определяне на текст, който неграфичните браузъри могат да изобразяват вместо изображе­нието (атрибута alt), и др.

        Използването на атрибута alt е препоръчително, тъй като HTML-документите се интерпретират от все по-голям брой нестандартни устройства (PDA, мобилни телефони и др.), както и от специализиран софтуер за хора с увредено зрение.


        Създаване на таблици
        Тагът вмъква в документа таблица. Атрибутите му width и border определят съот­ветно ширината на таблицата и рамката й. Тагът описва ред на таблицата, а тагът
        описва клетка в рамките на ред от таблицата. Разбира се, съдържанието на клетките може да бъде форматирано посредством други тагове. Следващият HTML код описва таблица:



        < td>Пpoдажби< / td>







        >06eKT 1





        >06eKT 2





        2004 2005
        3 200 лв_ l 500 лв.
        3 400 лв. l 800 лв.

        При този код браузърът ще покаже следната таблица:

        Продажби

        2004

        2005

        Обект 1

        3 200 лв.

        1 500 лв.

        Обект 2

        3 400 лв.

        1 800 лв.


        ТЕМА 11. УЕБ-ПРИЛОЖЕНИЯ
        Софтуерните приложения, основани на модела клиент -сървър, се наричат уеб-приложения. Те се нуждаят както от софтуерно приложение на клиентския компютър, така и от центра­лен сървър, за да работят. Това ги отличава от софтуерните при­ложения, които са създадени да работят само на една машина.

        Технологиите, изпълнявани от браузъра (клиента) - HTML, CSS, JavaScript, не дават възможност да се използват базите дан­ни, до които да имат достъп всички потребители - задължително условие за всяка информационна система.

        Съществуват технологии, които дават тази възможност и с които се създават софтуерни приложения с достъп до бази данни. В зависимост от заявката на клиентския браузър те автоматично пренаписват HTML-кода на уеб-страницата и позволяват уеб-приложението да изпраща различни данни. Тези технологии с общо наименование приложения от средния слой (Middleware) рабо­тят заедно с уеб-сървъра, като автоматизират обработването на клиентските заявки и изработването на отговори. Благодарение на технологиите от средния слой се създават пълноценни функцио­нални приложения, с които се предават и манипулират данни и се осигурява на потребителите достъп до тях през мрежата. При това тези технологии използват стандартните системи за управление на бази данни (СУБД).

        Уеб страници, които изпълняват функциите на уеб-приложение, е прието да се наричат динамични (за разлика от статичните HTML-страници, които винаги изглеждат по един и същ начин). В уеб-приложенията е включен програмен код, който се изпълнява на Middleware. HTML- кодът се пренаписва и съдържанието на страницата динамично се променя







        Пример - уеб-приложение, осъществяващо електронна търговия
        ТЕМА 12. УЕБ-СЪРВЪРИ
        Софтуерно приложение, което позволява функционирането на уеб по този начин - публикуването на данни на определен хост и осигуряването на достъп до тях чрез TCP/IP и HTTP, се нарича уеб-сървър. Основна функция на уеб-сървърите е да осигуряват достъп до публикуваните данни.

        Най-разпространените уеб-сървъри, използвани в момента, са IIS на Microsoft и Apache.

        IIS или (Internet Information Services) е уеб-сървър, създаден и разпространяван от Microsoft, за да работи с Windows. IIS работи с Windows NT, Windows 2000 Server, Windows XP Professional, Windows Server 2003. Съществува опростена версия на IIS наречена PWS (Personal Web Server), която работи под Windows 98 SE. Макар да не е най-добрият избор за хостване на уеб-приложения в практиката, PWS може да се използва за учебен сървър, в случай че се работи с Windows 98. Windows NT/2000/XP съ­държат версия на IIS

        Apache е най-разпространеният уеб- сървър,работещ под UNIX, включително Linux. Apache е създаден и се разпространява на принципа на отворения код (кодът на приложението и достъпен за преглед и редактиране).. Основните му предимства са неговата висока стабилност и скорост. Основния му недостатък е сравнително, сложното администриране и липсата на средства за управление с визуален интерфейс. Apache има версия за Windows, която е напълно функционална дори под Windows 98


        1. MIDDLEWARE

        Ако уеб-сървърите изпълняват само основната си функция - да осигуряват достъп до публикувани­те данни, те биха поддържали единствено публикуването на статични уеб-сайтове. Уеб-сървърите, обаче, използват технологии на средния слой Middleware, благодарение на които могат да обработват публику­ваните данни и заявките от страна на потребителите и да връщат на потребителя различно съдържание в зависимост от конкретния случай. Тези технологии позволяват на разработчика не само да публикува определена информация, форматирана по подходящ начин, а да изгради функционални софтуерни при­ложения.

        Технологиите от този клас са различни програмни езици, изпълнявани чрез интерпретиране или компилиране от уеб-сървъра и операционната система, под чието управление той работи.

        При тези технологии се казва, че приложенията се изпълняват от страна на сървъра. За целта се използват програмни езици, характерни за платформата, на която се прилагат.

        IIS на Microsoft се разпространява от самото начало с технологията ASP, която поддържа два скриптови езика - JavaScript и Visual Basic Script. По-късно Microsoft създаде и технологията ASP.NET, която подържа също така и C++, С# (С шарп) и J#.

        Apache сървър, работещ под Unix, използва езиците Perl, PHP, C/C++, Java, които в по-голямата си част се разпространяват на принципа на отворения код.

        Съществуват версии на РНР, работещи под Windows и дори използващи автоматично инсталиране, характерно за приложенията под Windows.



        InstantASP и ChiliASP са варианти на ASP, работещи под Linux. Mono е технология, развиваща се на принципа на отворения код и способна да изпълнява скриптовете на ASP.NET на Unix/Linux системи

        Те се изпълняват там и генерират HTML-код и/или JavaScript. В резултат на това кодът, написан на VBScript за ASP, С# за ASP.NET или РНР, не се изпраща към клиента и не може да се разгледа с коман­дата View/Source на браузъра.


        Технологии на Middleware
        CGI

        Технологията CGI (Common Gateway Interface) се използва за изграждане уеб-приложения, осигу­ряващи обмен на данни в двете посоки. Принципът на тази технология е следният: потребителят попълва данни в елементите на организирания в страницата формуляр, натиска бутон, след което данните от формуляра се предават на сървъра. Резултатът от работата на CGI-скрипта може да бъде вграден в дру­га HTML-страница, която се зарежда веднага, или да бъде обработен по друг подходящ начин.

        Като правило CGI-скриптовете се съхраняват на сървъра в специална директория - cgi-bin. Този най-общ принцип на работа обикновено се реализира с една от двете популярни технологии - Perl и С. Файловете, съдържащи код на Perl (Practical Extraction and Report Language), обикновено имат разшире­ние pi. За компилиране на кода на С обикновено се използват вградения в съответната версия на UNIX-компилатор за езика.
        SSI
        SSI (Server Side Include) е технология, изпълняваща се на сървъра, близка до CGI. На основата на макроезик, много сходен със C++, SSI позволява включването на HTML-код в документа в зависимост от определени условия, формирането на HTML-файл динамично от отделни фрагменти, вграждането на резултатите от работата на CGI в определено място на документа.
        РНР
        РНР (Personal Home Page tools) е език, който се обработва от интерпретатор от страна на сървъра. Той напомня PERL и е предназначен за увеличаване на интерактивността на уеб-страниците. При създа­ването на документа PHP-кодът се вгражда в стандартния HTML. При изпълнение на скрипта от страна на сървъра се формира динамично HTML-кодът, който се предава на клиентския компютър и се интерпрети­ра от браузъра. Синтаксисът на РНР е базиран на PERL, С и Java, така че усвояването му обикновено е бързо и лесно. РНР се подържа от всички популярни уеб-сървъри. Стандартното разширение за файло­вете е php, но съществува и практика да се използват разширения, отговарящи на използваната версия -например рпрЗ, php4.
        ASP И ASP.NET
        ASP (Active Server Pages) е технология, разработена от Microsoft. Технологията предлага два макро езика: JavaScript (JScript във варианта на Microsoft) и Visual Basic Script.

        Както при РНР, скриптът организира динамичното генериране на HTML-код, който се предава на клиента. Microsoft създаде и следващата технология - ASP.NET, базирана на интерфейса Active Data Object.. ASP.NET изисква задължително инсталиране на Microsoft .NET Framework.

        Идеологията е почти революционна за Microsoft - технологията се разпространява безплатно и е създадена с идея да бъде междуплатформена - да може да бъде изпълнявана както на Windows, така и на Unix платформи. След компилирането на код, създаден например на С#, се получава не обикновен 32-битов машинен код, а код, който може да бъде използван под различни операционни системи.


        ТЕМА 13. ЕЛЕКТРОННО БАНКИРАНЕ
        Отдалеченото банкиране се предлага от почти всички големи банки. Повечето от стандартните банкови услуги вече се предлагат и през Automated Teller Machines (ATM, или така наречените банкома­ти) или чрез телефонно банкиране. Интернет банкирането се развива в момента, като водещите банки разполагат със сайтове, изградени засега предимно с информационна цел. Очакването е в бъдеще ин­тернет банкирането да развие потенциала си и да поддържа и далеч по-сложни услуги и продукти.

        Интернет банкирането (On-line банкиране) използва технологиите, които предлага интернет и поз­волява да се получи информация за сметки, да се трансферират пари между сметки, да се изплащат кредити по електронен път и други. Банките виждат в On-line банкирането мощно средство за привличане на нови клиенти. On-line банкирането може да става със софтуер, предоставен от банката или чрез сайта на банката в интернет. Виртуалните банки или е-банките са банки, които не разполагат със сгради за обслужване на клиенти на живо. От гледна точка на клиента, те съществуват само в интернет, където предлагат почти същото множество от услуги и се подчиняват на същите финансови закони, както и нор­малните банки.

        Предимството на виртуалните банки е, че не изразходват средства за физически клонове на банката или за банкови касиери и това им позволява да предлагат по-голяма печалба за клиентите си и по-ниски такси.

        Основният недостатък на виртуалните банки е липсата на собствени ATM. Затова при ползване­то на чужди ATM от сметката се удържа толкова, колкото би удържала и една реална банка, когато се използва чужд банкомат. За съжаление повечето виртуални банки не приемат депозити през банкомати. Трябва да се депозира чек по пощата или да се трансферират пари от друга сметка, за да се открие смет­ка или да се внесат пари в нея.

        Повечето On-line банки предлагат следните основни банкови услуги:

        » Проверка състоянието на сметката;

        » Проверка историята на сметката - извършените трансфери;

        » Планиране на бъдещи трансфери;

        » Електронно плащане на сметки;

        » Планиране автоматично плащане на ежемесечни сметки.


        Много от сайтовете за On-line банкиране предлагат и допълнителни услуги:

        » Изпращане на лични разплащания чрез електронна поща;

        » Сваляне на информация от сайта директно в софтуер за управление на финанси;

        » Получаване на известия по електронна поща или на безжични устройства;

        » Помощ в реално време;

        » Следене на фондови котировки в реално време;



        » Търговия с акции;
        Предимства на On-line банкирането са:

        • Удобство - за разлика от реалното банково обслужване, сайтовете за On-line банкиране никога не затварят;

        • Скорост на транзакцията - транзакцията се изпълнява и потвърждава толкова или дори по-бързо, отколкото това става през банкомат;

        • Ефикасност - всички налични сметки On-line се управляват от един защитен сайт.


        Недостатъци на On-line банкирането са:

        • Трудности при навигацията в сайта на банката;

        • Затруднения при работа - при периодично обновяване на сайта е възможно да се добавят но­ви особености, непознати за потребителя;

        • Липса на доверие в сигурността на интернет банкирането.


        ТЕМА 14. ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ, ПРЕДЛАГАНИ ОТ РАЗЛИЧНИ БАНКИ

        • ATM (Банкомати) - електронни терминали, които осигуряват на клиента достъп до банката по всяко време. За да изтегли пари, за да направи депозит или за да преведе суми между сметки, клиентът просто поставя картата в устройството и въвежда своя PIN код (Personal Identification Number). Някои финансови институции или собственици на ATM удържат част от сумата на клиента, ако той, например не е клиент на институцията или ако става въпрос за трансакция до отдалечено място.

        • Директни депозити - директният депозит позволява да се извършват специфични депозити с личната сметка. Собственикът на сметката може да разреши директен достъп до сметката си за изплаща­не на дължими суми, като здравни осигуровки, сметки за ток, парно, телефон и т.н., като плащането им става автоматично. Собственикът на сметката също може да разреши директен достъп до сметката си и за получаване на дължими суми, като например изплащане на заплатата му по електронен път.

        • Point-of-Sale (POS) терминали - през тях се извършва трансфер, който представлява плащане на продукти и услуги директно с дебитни карти. Процесът е подобен на използването на кредитните карти - бърз и евтин. Условието за извършването на този трансфер е в банковата сметка на заплащащия да има налична сумата.

        • Електронни чекове - системата Electronic Check Conversion превръща хартиените чекове в електронно средство за плащане, като това става на мястото, където се осъществява продажбата или другаде, например когато дадена компания получава чек по пощата. В магазин, когато се даде чек на касиера, той преминава през електронна система, която извлича информация за банката на клиента и за сумата, попълнена на чека. След като чекът е преминал през системата, клиентът подписва касова бе­лежка, която разрешава на продавача да представи по електронен път чека пред банката на клиента и да депозира сумата от чека в своята сметка. Купувачът получава касова бележка за извършената електрон­на транзакция. След като процесът приключи, чекът се връща на купувача, като се маркира като невали­ден, за да се предотврати повторно използване.

        • Home-банкиране - Home -банкирането е вид отдалечено банкиране. То позволява на клиентите достъп до услугите на банката непрекъснато, спестява средства и време както на клиентите, така и на банката. Отдалеченото банкиране може да бъде както пасивно, така и активно. Когато се получава само справочна информация за състоянието на сметките, валутните курсове и т.н., се говори за пасивно банки­ране. Активното банкиране включва генериране на платежни нареждания, валутни операции, операции с ДЦК и др.

        • Телефонно банкиране - Pay-by-Phone, или така нареченото телефонно банкиране прави въз­можно даването на инструкции за плащането на дадена сметка, трансфера на суми между сметки или просто проверката на наличността по банковата сметка на клиента да става по телефона. Телефонът трябва да е с цифрово, а не тонално набиране, за да са възможни подобни операции. Услугата в Бълга­рия се поддържа от ePayVoice. която осигурява възможност от стационарен цифров или мобилен теле­фон всеки да чуе задълженията си за ток, парно, телефон и т.н. и да ги плати с банковата си карта. За да използва услугата, клиентът прави първоначална регистрация в банката-издателка на неговата карта или на банкомат.

        • TV-банкиране - дава възможност на потребителите да извършват финансовите си транзакции, просто използвайки дистанционното на телевизора си. Това прави достъпно home (домашно) - банкира­нето за множество домакинства, които не разполагат с компютър. В сравнение с други подобни концеп­ции, TV-банкирането може бързо и лесно да се разрасне, защото използва устройство (телевизор), на­лично в почти всеки дом. TV-банкирането е базирано PINfTAN (Personal Identification Number/Летрогагу Authorization Number) процедура, която осигурява съвместимост с множество банки.

        • Мобилно банкиране - вид банкиране с огромен бъдещ потенциал. Този удобен начин за разп­лащане чрез клавиатурата на мобилния телефон предлага интересни алтернативи за плащане в кеш или с кредитна карта. Приложението му прави финансовия бизнес независим от времето и мястото. Дали чрез мобилен телефон, Palm или Pocket PC, или използвайки SMS, Java, WAP, потребителите могат да прове­рят състоянието на сметката си и да управляват банковите си транзакции.




        • Palm OS-Banking-Client - функциите включват администриране на множество сметки в раз­лични банки, защитен достъп и offline мениджмънт на трансфери на средства.

        • Pocket PC-Web-Browser-Банкиране - Microsoft's Pocket Internet Explorer е инсталиран на всяко Pocket PC PDA (Personal Digital Assistant). Затова Web приложенията могат лесно да бъдат използвани на Pocket PC PDAs. Pocket Internet Explorer може също да визуализира фреймове и благодарение на SSL (Secured Sockets 1_ауег)-протокол, (който предава комуни­кациите през интернет в криптирана форма и чрез който се гарантира, че информацията е изпратена непроменена и то само до сървъра, за който е предназначена), трансферирането на данни вече е сигурно и лесно.

        • SMS-банкиране - отличително предимство на Mobile Banking с SMS е ниската му цена и удоб­ството от използването му, както и това, че операцията е придружена с трансфер на малко до­пълнително данни. Банкиране чрез SMS прави възможно за всеки притежател на мобилен те­лефон да се възползва от всички предимства на мобилното банкиране навсякъде по света.

        • Java MIDIet-банкиране - транзакциите чрез мобилно банкиране могат да протичат удобно и евтино offline, при използването на банков софтуер за мобилни телефони, които са Java съвместими. Всички функции и обслужвания, предлагани на един банков клиент, стават дос­тъпни за един offline-клиент, както и възможността за локално съхранение на данни в теле­фона или на memory card. И всичко това може да се реализира, като се използва MIDIet. Не­обходимо е само потребителите да се свържат online, за да изпълнят наистина транзакция­та. Това отваря и абсолютно нови хоризонти за online брокерство.

        • WAP-банкиране - необходими за осъществяването на WAP-базирано мобилно банкиране са мобилен телефон с WAP-възможности и дисплей на този телефон, който отговаря на оп­ределени изисквания. Освен състоянието на сметката си потребителите могат да правят и банкови трансфери. Сметките им имат същия интерфейс, както използвания при SMS-банкирането и интернет банкирането.


Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen
temi -> Въпрос 1: организационно-икономически аспекти на информационното общество


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница