Тема личността на мениджъра



страница3/6
Дата16.12.2017
Размер1.03 Mb.
#36874
1   2   3   4   5   6

Изведените характеристики на личността по скалите на вертикала и хоризонтала имат значение както по отношение на самосъзнанието на мениджъра , така и по отношение на мотивацията на сътрудниците, ефективността на екипната работа, подбора и оценката на персонала. Някои изследвания показват, че за управленския персонал е характерен екстравертния тип, което напълно отговаря на интензивната работа с хора.


Ако искате да проверите към кой тип личности спадате Ви предлагаме личностен въпросник по Айзенк. На предложените по-долу въпроси отговаряйте с ДА или НЕ. Когато отговаряте не размишлявайте дълго. Дайте отговор според първата Ваша реакция. 24 от въпросите са свързани със скалата интроверсия/екстраверсия; 24 от тях са свързани със скалата на невротизма и 7 със контролната Л - скала (скала на лъжата).

Ключът към изследването е след въпросника. Заключението се прави по кръга на Айзенк.


Личностен въпросник по Айзенк

1.Често ли изпитвате влечение към нови впечатления, към развлечения, към това да изпитвате възбуда?

2.Често ли се нуждаете от приятели, които Ви разбират и могат да Ви одобрят и утешат?

3. Вие безгрижен човек ли сте?

4.Не намирате ли, че Ви е много трудно да отговаряте с “не”?

5.Замисляте ли се преди да предприемете нещо?

6.Ако Вие обещаете да направите нещо, винаги ли спазвате обещанието си?

7.Често ли имате спадове и подеми на настроението?

8.Обикновено Вие постъпвате и говорите бързо, не размишлявайки?

9.Често ли се чувствате нещастен човек, без достатъчни за това причини?

10.Бихте ли направили почти всичко при спор?

11.Възникват ли у Вас чувство за плахост и усещане за срам, когато искате да поведете разговор със симпатичен /на/ непознат /та/?

12.Излизате ли понякога извън себе си , ядосвате ли се?

13.Често ли действате под влияние на моментно настроение?

14.Често ли се безпокоите поради това, че сте направили или казали нещо, което не би следвало да правите или да казвате?

15. Предпочитате ли книгите пред срещите с хората?

16.Лесно ли е да Ви обидят?

17.Обичате ли често да сте в компания?

18.Имате ли понякога мисли, които бихте искали да скриете от другите?

19. Вярно ли е, че понякога сте изпълнени с енергия, а понякога сте съвсем вяли, отпуснати?

20. Предпочитате ли да имате по-малко приятели , но за сметка на това особено близки?

21.Често ли мечтаете?

22.Когато Ви крещят , вие отговаряте ли със същото?

23.Често ли Ви безпокои чувството за вина?

24.Всички ли Ваши навици са добри и за предпочитане?

25.Способни ли сте да дадете воля на своите чувства и до насита де се повеселите в компания?

26.Смята те ли се човек възбудим и чувствителен?

27. Смятат ли Ви за човек жив и весел?

28.Често ли, когато направите нещо важно, вие изпитвате чувството, че бихте могли да го направите по-добре?

29.Вие повече мълчите ли когато се намирате в общество от хора?

30.Понякога клюкарствате ли?

31.Случва ли Ви се да не можете да заспите поради това, че разни мисли минават през главата Ви?

32.Ако искате на научите нещо, то предпочитате да прочетете за това в книга, вместо да попитате?

33.Случва ли Ви се сърцебиене?

34.Харесва ли Ви работа, която изисква от Вас постоянно внимание?

35.Случват ли Ви се пристъпи, при които да треперите “като лист”?

36.Винаги ли бихте платили за билет в транспорта, ако не се опасявате от проверка?

37.На Вас Ви е неприятно да се намирате сред хора, които се шегуват един на друг?

38.Раздразнителни ли сте?

39.Харесва ли Ви работа, която изисква бързина на действията?

40.Вълнувате ли се по повод на някакви събития, неприятни за Вас, които биха могли да случат?

41.Вие вървите бавно и без бързане?

42.Понякога закъснявали ли сте за работа или за среща?

43.Често ли сънувате кошмари?

44.Вярно ли е, че Вие така обичате да си поговорите, че никога не ще изпуснете случай до побеседвате с друг човек?

45.Безпокоят ли някакви болки?

46.Вие бихте ли се почувствали много нещастни, ако продължително време сте лишени от широко общуване с хора?

47.Можете ли да се наречете нервен човек?

48.Имате ли сред Вашите познати хора, които съвсем не харесвате?

49.Може ли да кажете, че сте съвсем уверен човек?

50.Лесно ли се обиждате когато ви посочват грешките или пропуските?

51.Вие считате, че е трудно да се получи истинско удоволствие от дискотека?

52.Безпокои ли Ви чувството, че сте с нещо по-лоши от другите?

53.Лесно ли Ви е да внесете оживление в една съвсем скучна компания?

54.Случва ли Ви се да говорите за неща, от които не разбирате нищо?

55.Безпокоите ли се за своето здраве?

56.Обичате ли да се надсмивате над другите?

57.Страдате ли от безсъница?


КЛЮЧ:

I. За показателя екстраверсия/интроверсия групирайте отговорите по следния начин:

Въпроси - 1,3,8,10,13,17,22,25,27,39,44,46,49,53,56. За всеки отговор ДА имате по една точка, отговор НЕ - нула точки.

Въпроси - 5,15,20,29,32,34,37,41,51. За всеки отговор НЕ имате по една точка, отговор ДА - нула точки

II. За показателя невротизъм - Въпроси 2, 4, 7, 11, 14, 16, 19, 21, 23, 26, 28, 31, 33, 35, 38, 40, 43, 45, 47, 50, 52, 55 ,57. За всеки отговор ДА по една точка, НЕ - нула точки.

III. За показателя скала на лъжа - Въпроси 6,24,36 - отговор ДА по една точка, въпроси12,28,30,42,48,54 - при отговор НЕ по една точка.

Съберете получените точки за всяка от трите групи.

Е/И = .............; Н =.............; Л=...............

Екстраверсия/интроверсия - средно значение 12 т.

до 15 т. - екстраверт;

до 19 т. - ярък екстраверт;

до 9т. - интроверт;

до 5т. - дълбок интроверт.

Невротизъм: от 9 - 13 т. средно значение на невротизъм.

до 15 т. Високо ниво на невротизъм;

до 19 т. - много високо ниво на невротизъм;

до 7т. - ниско ниво на невротизъм.

Лъжа: 4т. - средна норма.

Повече от 4 т. - неискреност в отговорите, свидетелствуваща също за известна демонстративност на поведението и ориентираност на отговарящия към социално одобрение.

ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОЯВИ:

ЕКСТРАВЕРТ - общителност, импулсивност, недостатъчен самоконтрол, добра приспособяемост към средата, откритост в чувствата, отзивчив, жизнерадостен, уверен в себе си, стреми се към лидерство, има много приятели, несдържан, обича да рискува, остроумен.

ИНТРОВЕРТ - вглъбен в себе си, изпитва трудности, установявайки контакт с хората и адаптирайки се към реалността, спокоен, уравновесен, миролюбив, действията са премислени и рационални, неголям кръг от приятели, високо цени естетическите норми, обича да планира бъдещето си, не се поддава на моментни подбуди, песимистично настроен, не обича вълненията, контролира чувствата си, рядко се проявява агресивно.

НЕВРОТИЗЪМ - единия полюс (високи стойности - повече от 11т. ). Невротици - нестабилност, емоционална неустойчивост, изменчивост на настроенията, чувствителност, тревожност, мнителност, нерешителност; другия полюс ( ниски стойности, по-малки от 11) - емоционално стабилни лица, спокойни, уравновесени, уверени, решителни, волеви.


3.2.3. Когнитивни ( познавателни ) стилове.

Това е теория разработена от Карл Юнг, известна като “типология на познавателните стилове”. Той разглежда поведението на хората в зависимост от начина по който възприемат и оценяват информацията, в резултат на което се самоосъзнават и взаимодействат с околния свят ( Паунов, 1998, 37).



Възприемането на информацията се основава предимно на усещанията ( S ) и интуицията( N ). Тук интуицията се разглежда в смисъл на натрупан и обобщен минал опит, водещ до професионализъм. Хората с висок професионализъм в дадена област интуитивно усещат нeщата без да могат първоначално да ги обосноват логически или ги обосновават по възприетия начин. Типът S използва повече сетивата, той е практичен, обича реда, точността, установените правила. Здраво стъпил на земята трудно се въодушевява, живее с ориентация към настоящето. Типът N гледа напред, към промяна, към бъдещето. В главата му има идеи с които въодушевява останалите.

Оценяването на информацията вследствие на което човека си създава мнение и взема решения се извършва на базата на рационалния процес мислене ( Т ) или чрез емоционалните преживявания - чувствата ( F ). За мисловния тип е характерна логиката, анализа, точността, обективността. Той е по слабо емоционален не държи сметка за преживяванията на околните. Чувственият тип е емоционален, за него по-скоро са важни персоналните ценности пред обективността.

Двата показателя усещане/интуиция и мислене/чувства се пресичат и на индивидуално равнище определят четири индивидуални познавателни стилове на поведение.

мислене

усещане интуиция

чувства
фиг. 3.2. Когнитивни стилове
1. Усещане - мислене.

2.Интуиция - мислене.

3. Усещане - чувство.

4. Интуиция - чувство.


Усещане/мислене ( ST. ) Това са хора, които използват сетивата и рационално си мислене при възприемане и преценяване на информацията. Интересуват се от данни, факти, стремят се към ясни отношения, ред, решаването на проблемите се извършва чрез логичен последователен анализ на фактите. За тях са важни проблемите на ефективността, продуктивността. На базата на безпристрастен обективен анализ на фактите имат възможност да развият по-високо равнище на способности в техническата област. Затова и стилът условно се нарича “технически”.

Интуиция/мислене ( NT ). Това е стил, който се опира върху възможностите за анализ на определени факти, разкриване на връзки, теоретични разсъждения и изграждане на теоретични и технологични модели. Тези хора боравят добре със схеми, графики, диаграми. Те са генератори на нови идеи. При решаване на проблемите виждат бъдещото развитие, опират се на вероятностите и на постановки, които обосновават по-късно. Този стил е характерен за хора занимаващи се с математика, природни науки, икономика. Нарича се “планиращ”.

Усещане /чувство ( SF ). Хората отнасящи се към този тип фокусират вниманието си върху фактите, но поради изострена емоционална чувствителност във взаимоотношенията си с другите, показват на поведенческо равнище топлота, симпатия, приятелство. Това понякога води до пренебрегване на фактите или силна емоционална включеност при тяхната интерпретация. Те не обичат неопределеността, стремят се да създават обстановка на доверие, разбирателство. Това са хора които не са склонни към глобализация и обобщение, а към разглеждане на частната страна на проблемите и тяхното решаване. Поради това те успешно се реализират като консултанти, социални работници, учители. Условното наименование на стила е “учителски”

Интуиция/чувство ( NF ). Това е тип отличаващ се с тенденция и склонност към изява, нюх в областта на изкуството. За него са характерни творчеството, фантазията.. Това са хора пълни с идеи, поставящи си високи, глобални цели. Индивидите възприемащи информацията на базата на интуицията и чувствата разчитат по -скоро на ентусиазма и проницателността, отколкото на обективните факти. Условно се нарича “артистичен стил”.

Типологията на Юнг за познавателните стилове показва, че представителите на различните типове по различен начин събират и оценяват информацията при вземане на решения. Тези различия обуславят и различна професионална ориентация. За някои типове са подходящи области за реализация като техника, за други икономика, преподаване, изкуство.

Предлагаме Ви тест с който можете да установите своя познавателен стил (Паунов,1998,.41 ).
Тест за изследване на познавателния стил

ЧАСТ I. Оградите с кръгче, отговора, който е най-близък до типичния за вас начин на мислене и действие:

1. Вие сте по-внимателен/ на към:

А. чувствата на хората

Б. човешките права

2. Обикновено се разбирате по-добре с хора които:

А. имат фантазия

Б. са реалисти

3.Кой от следващите два израза е по-голям комплимент:

А. той/ тя имат верен усет за нещата

Б. той/ тя е с безпогрешна логика

4.Ако трябва да правите нещо заедно с много други хора, повече би Ви допаднало:

А. да действате по възприетия начин

Б. да се придържате към свой вариант на действие

5.Дразните се повече от:

А .фантастични теории

Б. хора, които не обичат теориите

6.По-голяма чест е за някого да бъде наречен:

А. човек с поглед към нещата

Б. човек със здрав разум

7. По-често се оставяте:

А. сърцето да управлява главата ви

Б. главата да управлява сърцето ви

8.Смятате, че е по-неприемливо:

А. да показвате прекалено много топлота

Б. да бъдете безучастен

9.Ако сте преподавател бихте избрали:

А. дисциплини включващи теория

Б. дисциплини свързани с фактология


ЧАСТ II. Коя дума от следващите двойки Ви харесва повече. Оградете А или Б.

10. А. Съчувствие

Б. Предсказание

11. А. Справедливост

Б. Милост

12. А. Производство

Б. Проектиране

13. А. Вежлив

Б. Твърд

14. А .Безкритичен

Б. Критичен

15. А. Буквален

Б. Преносен

16. А. Въображаем

Б. Същностен
РЕЗУЛТАТИ

Групирайте дадените отговори по посочения начин и изчислете получените точки. Най-големият брой точки показва преобладаващия стил.




УСЕЩАНЕ

ИНТУИЦИЯ

МИСЛЕНЕ

ЧУВСТВО

2б



12а



15а

16б


..........



12б



15б

16а


..........



10б


11а

13б


14б

...........





10а


11б

13а


14а

.........




3.2.4. Локализация на мозъчните функции. Доминантно мозъчно полукълбо
Неврофизиолозите са открили, че двете половини на човешкия мозък - лявото полукълбо и дясното полукълбо - работят по различен начин, изпълняват различни функции при възприемането и обработката на информацията. В зависимост от функциите които двете полукълба изпълняват и от това, кое доминира при човека се формират различни модели на мислене. Лявото полукълбо е специализирано в областта на вербалната и числовата информация. То е логично, аналитично, представя нещата в тяхната последователност, използва ясни и точни констатации. За него е характерно конвергентното мислене, рационалността, умозаключенията, точните оценки, проявява се склонност към вербализация на идеите, боравене с думи и числа. Дясното полукълбо е творческото, интуитивното, за него е характерна фантазията, образното мислене усета, метафоричността, аналогията, дивергентното мислене, свободата на асоциациите.
МОДЕЛИ НА МИСЛЕНЕ


Ляво полукълбо




Дясно полукълбо

Борави с вербални идеи и използва думи, за да

опише нещата

Анализ: разлага нещата на съставните им части
Използва символи, за да

представи нещата


Извлича отделни части

информация от цялото


Добра ориентация за време
Разчита на факти и анализ

Математически усет


Лоша пространствена

ориентация


Логика
Линейно мислене -

една идея следва друга

Конвергентно мислене
Рационалност





Осъзнава нещата, но не ги свързва с думи - използва жестове или картини за да ги опише
Синтез: свързва частите в едно цяло
Вижда нещата такива

каквито са


Прави аналогии и открива сходства
Лоша ориентация за време
Разчита на интуиция и инстинкт
Артистичност, музикалност
Добра пространствена ориентация
Интуиция
Холистично мислене- моделите свързват идеите в едно цяло
Дивергентно мислене
Нерационалност

Лявомозъчният тип мислене е по-открито към общуване, по екстравертно. Дясномозъчният тип е насочено по-скоро към невербално взаимодействие и от тук е по интровертно. Тази свеобразна двухотомна локализация на мозъчните функции формира и различна склонност, интереси и насоченост към професионална дейност. По-силно доминиращото ляво полукълбо предполага професии за които е характерно логическото и рационално научно мислене, докато доминиращото дясно полукълбо дава насоченост към, артистичността, музикалността. Разбира се, трябва да се отчита и факта, че независимо от различните функции които изпълняват двете полукълба, то те могат да работят заедно, като се извършва преливане на различните доминанти и всяко полукълбо допринася със своите специфични качества за решаването на задачите. Например, за добрия мениджър са необходими както логиката, рационалността, точната оценка, така и интуицията, свободата на асоциациите въображението. Ето защо отново възниква въпроса за самоанализ и самопознание - необходимостта човек да опознае себе си и да положи усилия да развие и тренира необходимите му качества.

За да откриете дали използвате лявото или дясното полукълбо, прочетете двойките изречения. Изберете и си отбележете онова от всяка двойка, което е най-типично за Вас. Ако сборът на лявата колона е по-голям, тогава Вие използвате повече лявото полукълбо. Ако сборът в дясната колона е по-голям, то Вие използвате повече дясното полукълбо. Ако сборовете са приблизително еднакви, тогава нито едно от двете полукълба не доминира при Вас.
Модели на мислене



Ляво полукълбо

Дясно полукълбо

1. Обичам да планирам подробно всичко...........

2. Разсъждавам логично и рядко правя необмислени заключение.....

3. Рядко мечтая и не помня сънищата си..........

4.Опитвам се да вникна в чуждите мотиви.........

5. Предпочитам математиката и естествените науки..........

6. Точен съм и добре се ориентирам във времето...........

7. Умея добре да описвам чувствата си с думи...............

8. Когато вземам решения разчитам на доказателства.....

9. Документацията ми е в идеален ред......

10. Ръцете ми са неподвижни докато говоря.........

11. Рядко ме осеняват прозрения и не се доверявам на интуицията си.....

12. Рядко визуализирам, т.е. обличам мислите си в картини..........

13. Умея добре да обяснявам нещата...
14. Решавам проблемите , като изпробвам различни подходи, докато стигна до решение..........

15. Обичам игри с думи........


16. Контролирам чувствата си...

17.Предпочитам научна литература пред романите.......

18 Анализирам проблемите си...

19. Не съм особено музикален......



1. Върша неочаквани неща под въздействие.......

2.Мога да достигна до заключения, без да проследя всички аргументи.....

3. Сънищата ми са много реалистични и често мечтая.....

4.Рядко се опитвам да вниквам в чуждите мотиви.....

5.Предпочитам литературата и изкуството.......

6.Рядко съм точен и лошо се ориентирам във времето.........

7. Трудно изразявам чувствата си с думи......

8. Подхождам емоционално когато вземам решения........

9. Рядко се мъча да слагам нещата в ред.........

10. Много жестикулирам докато говоря......

11. Разчитам на инстинктите си и следвам интуицията си.......
12. Впечатленията и мислите ми често са картинни.......
13. Разбирам какво иска да каже някой, без да мога да го обясня........

14. Решавам проблемите, като преставам да разсъждавам и чакам решението само да изплува..........

15. Игрите с думи не ме забавляват....

16. Давам воля на чувствата си....

17. Предпочитам романи пред научна литература......

18. Лесно се справям с проблемите....

19. Обожавам музиката.......




3.2.5. Интелектуален потенциал на управляващия
Мислене. Мисленето се определя като когнитивен процес насочен към решаването на проблемите, т.е. свързан със задача процес на обработка на информация. Мисленето играе изключителна роля в управленската дейност на мениджъра, тъй като то предполага наличието на възможности за разсъждаване, анализ, разкриване на взаимовръзки и взаимозависимости, обобщения, заключения на базата на които се вземат решения. Наред с важните качества на мисленето като самостоятелност, активност, гъвкавост, бързина, съвременната ситуация на изострена конкурентност, изисква още и маркетингово мислене, стратегическо мислене.

При разглеждане на мисленето на мениджъра важно място заемат качествата на индивидуалния мисловен процес. При всеки човек тези качества се намират в различно съотношение, което определя различните подходи при решаването на един или друг проблем. Индивидуалните качества на мисленето, които имат значение за ръководната дейност са: самостоятелност, бързина, гъвкавост, дълбочина, критичност, иновация . Чувството за самостоятелност в избора, решението и поведението трябва да се разглежда като базисна характеристика на личността на мениджъра. Това е стремеж към независимост. Той действа добре, когато е свободен в избора на действия, не е ограничаван, има възможност да работи така както смята за необходимо.

Друго качество свързано със самостоятелността на мисленето е рискът. Рискът е социално психологически феномен, който възниква в условията на неизвестност. В годините на стагнация и дефицит рискът помага да се ускори фирменото развитие, да се излезе от затруднената ситуация, да се внедрят новости, да се спечели време. При сегашните условия на голяма неопределеност, неизвестност, изменчивост на ситуацията, рискът е присъщ за работата на мениджъра. Тук въпросът е за разумния риск, а не за самоцелния, за смелостта на решението, но подчинено на трезвия анализ, интелекта, въображението. Той формира едно нова качество в мисленето на мениджъра - маркетинговото мислене.

Маркетинговото мислене е един когнитивен процес свързан с усещането за промените на пазара, прогнозата, интуицията и асоциациите. То не дава отговор на въпроса “какво е това” , а “как да се получи”. Това е мислене свързано с умението да се разбира и върши онова, което пазарът иска. Елементите на маркетинговото мислене обхващат триъгълника стока - клиент- продавач и засягат системата на техните отношения. Целта е търсене на онзи оптимален вариант на отношения, който ще позволи развитието на бизнеса.

Разсъждавайки относно качествата на мислене на ръководителя трябва да се спрем на ролята на активността, на необходимостта от аналитично и логическо мислене. Мисленето на мениджъра се отличава с ориентация към анализ на ситуацията в измерими категории, да се стига до разбиране на ситуацията в колкото е възможно по-точни, измерими и съпоставими величини и понятия, показващи печалбата, изгодата, ефективността, икономическите резултати.

Мениджърът е длъжен да насочва своето внимание към ефективността на работата в организацията и постигането на целите. В този аспект, са необходими възможности за правилно интерпретиране на ситуацията набелязване и анализиране на противоположни варианти и вземане на верни решения. Интерпретирането и анализа на ситуацията трябва да се извършва от гледна точка на ефективността, пазарната ситуация, икономическата среда, и т.н.

Мисловният анализ извършван от мениджъра се отнася не само до организацията на работата, но и до финансовото състояние на фирмата и засяга взетите решения, финансовия отчет и контрол. Ръководителят трябва да следи за създаването на система за отчет и контрол при която всяка операция може да бъде измерена в показатели изразяващи успеха или неуспеха във фирмата с цел финансово регулиране. Финансовият анализ позволява на ръководителя:

- да набележи възможните варианти и необходими решения за организиране на дейността във фирмата. От друга страна дава възможност да се направи оценка на резултатите и качеството на взетите по-рано решения.

- проведеният анализ дава информация и по отношение на “човешкия фактор” - какви качества притежават хората работещи в тази организация;

- дава възможност да се види бъдещото развитие и да се вземат перспективни решения.

Мисленето в ръководната дейност се свързва и с още един съществен момент - вземането на решения. Основните сфери, които налагат вземането на управленски решения са - производство, финанси, маркетинг и персонал. За да може да взема правилни решения в тези сфери на управлението мениджърът трябва да има познания да може да прави логически обоснован анализ на показателите, да извлича съществените моменти в настоящото и бъдещо развитие на организацията.

В последните години редица автори разглеждайки интелектуалните характеристики на мениджъра, наред с общата интелигентност обръщат все по-голямо внимание на така наречената емоционална и успешна интелигентност



Емоционалната интелигентност е ориентирана към способността на човека да управлява себе си и взаимоотношенията си с другите, чрез по-доброто адаптивно използване на емоционално натоварена информация. Тя дава знание за това как влияят емоциите върху мисленето и поведението на хората, чрез което изгражда способности за точно долавяне и разбиране на собствените и чуждите емоции, способност за контрол и адекватна поведенческа реакция, изграждане на социални и комуникативни умения, емоционална удовлетвореност, мотивация за постигане на целите. Анализирайки проблемите на емоционалната интелигентност Д. Голман, очертава пет стъпки, които всъщност са едни от най-важните качества на успешния лидер (Дени, 2007):

  • Самосъзнание. Самосъзнанието се свързва с много добро познаване на собствените чувства, потребности, импулси, силни и слаби страни. Хората, които притежават това качество са първо, по-честни към себе си и второ, знаят как чувства им влияят върху самите тях, другите хора и изпълнението на работата. това дава възможност за по-добра регулация върху собственото поведение.

  • Саморегулация. Контрол на чувствата, адаптивност. Това създава чувство на доверие, намаляване на напрежението.

  • Мотивация. Хората, които притежават лидерски потенциал са мотивирани от дълбокото желание за постижения. Това са хора, които търсят творческите предизвикателства, гордеят се със добре свършената работа, демонстрират неотслабваща енергия. Освен това - мотивираните лидери създават мотивирани екипи.

  • Емпатия. Емпатията е психологически механизъм на съпреживяване на чувствата и мислите на другите. За лидера, това е способността за внимателно отчитане на чувствата на другите, за правилно разбиране на организационния живот, за спечелване на подкрепа от останалите.

  • Социални умения – лидерство, умения за общуване, за въздействие и влияние, поддържане на междуличностни отношения, екипност.

Успешната интелигентност е онова което се нарича „чувство” за бизнес и е, важно условие за конкурентен мениджмънт. В книгата си „Успешната интелигентност” Р. Стърнбърт разглежда успешната интелигентност като съчетание от аналитична творческа и практическа интелигентност (Стърнбърт, 2000).

Аналитичната интелигентност се изразява в способността да се анализират и оценяват идеи, да се решават проблеми и да се вземат решения.

Творческата, се отнася до креативността. Това са творческите способността, като съвкупност от мисловни и личностни качества да се генерират нови и интересни идеи, нови начини за решение на проблеми. Креативността се свързва с усета към нови проблеми, инициативата, оригиналността на мислене, творческото въображение.

Практическата интелигентност авторът разглежда като способност да се превеждат абстрактните идеи в практически постижения. Практическото мислене допринася за по-добрата адаптация към променящите се условия на средата, по- голяма гъвкавост при прилагане на знанията и компетентността в практическата дейност.

От гледна точка на посочените вижданията за успешната интелигентност характеристиките на поведението на мениджъра се отнасят до следното:



  • Гъвкавост и адаптивност. Способност да се разбере необходимостта от промяна на начина на работа, като се анализира какви трябва да бъдат промените и как да се прилагат;

  • Осъзнаване и признаване на съществуването на проблеми, дефиниране на проблема и търсене на решения;

  • Формулиране стратегии за решаване на проблема. Инвестиране на ресурси в стратегическо планиране, фокусиране върху дългосрочно планиране, обмисляне на дългосрочни стратегии;

  • Търсене на информация за проблема, като се фокусира върху начина по който може да се използва;

  • Разпределяне на ресурси;

  • Практическа интелигентност свързана със здрав разум – да се влезе в някаква среда, да се разбере какво е необходимо за нея и да се направи всичко необходимо за постигане на успех ;

  • Активно търсене, поемане на смислени рискове, търсене на задачи, които позволяват творчество.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница