Тема личността на мениджъра

• 
  неочаквани събития - успехи, неуспехи, външни събития;
  
• 
  несъответствие между реалността и нашите представи за нея;
  
• 
  нововъведения;
  
• 
  внезапни изменения в структурата на отрасла или пазара;
  
• 
  демографски промени;
  
• 
  изменения в ценностната система;
  
• 
  нови знания, които стават достояние на много хора.
  

Иновационното мислене характеризира човека като творческа личност и предполага инициативност, нестандартно мислене, дързост да се раздели с рутинността в живота. Безспорно това изисква наличието на силна воля. Ето защо иновационното мислене е един интелектуално - волеви процес.

Иновацията означава още и гъвкаво мислене, осигуряващо голяма възприемчивост към новото. Това е качество, което при сегашните условия на работа във фирмите е много необходимо. Пазарът поражда непредвидени ситуации и резултати, изискващи непрекъснато търсене на нови решения, проекти, модели, програми, т.е. изисква от мениджъра да бъде новатор, да разширява своите възможности, да има нестандартно мислене.

Въображение. Съвременната икономика все повече налага необходимостта от уникалната човешка способност да формира идеи изпреварващи времето, да налага оригинални решения, нямащи аналози. В книгата си “ Как се преуспява в бизнеса” С. Паркинсън , разсъждавайки върху тайните на фирменото управление заявява: “първият елемент е въображението. Щом нещо трябва да бъде създадено, изградено, изменено или реорганизирано, мениджърът трябва да има ясна представа как ще изглежда крайният резултат. Такава картина пред вътрешният взор представлява съчетание на нещата, които някога сме виждали, ала сега са подредени в друга структура. Елементът на въображението е съществен за мениджъра и идва на първо място, защото без него сме лишени от цел и стремеж” (Паркинсън, Уотърман, С., 1980 ).

Въображението принадлежи към най-висшите познавателни процеси. Неговата роля е в това, че то позволява да се предвиди, да се види като образ очаквания резултат. Затова и най-важното му значение е, че то позволява да се предвиди резултатът от дейността преди да сме пристъпили към нея. При това си представяме както крайния резултат, така и междинните продукти, които трябва да се създадат. Следователно, въображението помага на мениджъра по-правилно да се ориентира във фирмената дейност.

Въображението се намира във връзка с гъвкавото нестандартно мислене, позволява да се проникне в бъдещето. То е най-силно в онзи момент на фирмената дейност, когато неопределеността на ситуацията е твърде голяма, когато изходните данни са неопределени и когато трудно се поддават на анализ. Ценното е това, че въображението позволява да се вземат решения, да се намери изход дори при липса на достатъчно изчерпателни знания. То е образ на желаното бъдеще, което помага на мениджъра да изпревари времето. В този аспект въображението се утвърждава като стимул на стопанската активност и се превръща в лост за управление на фирмата.

Интуиция. Интуицията е подсъзнателен психически процес, който възниква на основата на осъзнавани по-рано явления. Тя е качество на личността, което съчетава у себе си генетични и социални характеристики и се изразява в начина на вземане на решения (понякога импулсивно, неосъзнато, водени от някакъв вътрешен глас), проблясък на идеи, готовност за риск, изостряне на сетивата, специфичен импулс, напрежение и т.н. Пазарната интуиция е вече професионална интуиция, свързана със свръхчувствителност към фирмената дейност.

Интуицията е фактор, който влияе върху откритието и внедряването, предвиждането на процесите, насоките на тяхното протичане, конюнктурата. Това е тайнственото чувство, което подсказва на човека, че ще успее. Това е и начин на мислене, който превръща личността в генератор на идеи и позволява да се създадат продукти с голяма пазарна стойност.

Интуицията е импулс за вземане на най-добро решение, за контролиране на поведението. Тя включва във себе си предусещане, усещане, предчувствие, което помага за правилна ориентация в създадената ситуация и умение да се намери вярното решение. Това означава гъвкавост, маневреност, способност да се реагира във всяка ситуация.

Пазарната интуиция е фактор, който допринася и за по-точното възприемане на хората, преценяване на техните силни и слаби страни, долавяне на необикновените им качества и способности за постигане на сътрудничество. Известна е кариерата на Алфред Слоун, основателят на “Дженеръл Мотърс”, който е нямал специално висше образование, но е имал силно развита интуиция и въображение, благодарение на които е успявал да взема адекватни решения и да се обгражда с изключително способни хора.

Анализираните параметри на интелектуалния потенциал на мениджъра дават основание да се очертаят пет стила на мислене, които оказват влияние по отношение на начина по който се изпълняват професионалните задачи и се вземат решения ( Ефективна мотивация на персонала, 2007, 153). По този фактор се определят пет типа хора: аналитици, прагматици, реалисти, критици и идеалисти.

Мениджърът аналитик се стреми към висока успеваемост, към стабилно развитие на фирмата. Работи добре при стабилни условия, не обича да рискува. Цени порядъка, точността, регулярността, отмереността, последователността.

По тези причини той очаква от своите подчинени висока компетентност и прецизност, добра организираност, точност , правилно разпределение на времето. Обича да контролира и открива грешки.

Аналитикът общува сдържано, формално, без емоции, говори с дълги фрази. Не е конфликтен, но е педантичен. Поради това с него е трудно да се говори, трудно може да се определи отношението му към събеседника. В разговор предпочита да не гледа събеседника, не осъществява обратна връзка, запазва затворено и безизразно изражение на лицето.

За мениджъра с аналитично мислене като мотиватори за ефективна работа могат да се посочат:

• 
  Ясна перспектива по отношение повишаването на професионалната компетентност.
  
• 
  Фирмената култура. Придържа към мисията и ценностите утвърдени във фирмата.
  
• 
  Екипът от професионалисти. Цени, подбира и работи много добре с добри специалисти.
  
• 
  Наличието на условия за развитие и екип от компетентни служители.
  
• 
  Солидността, стабилността на фирмата.
  

Мениджърите с прагматично мислене са амбициозни харизматични лидери, способни да увличат и стимулират своите служители. Креативни експериментатори, които за кратко време са в състояние да формулират оригинални идеи. Обичат всичко ново, нови идеи , подходи, методи на работа. Обичат движението, развитието на горе. Обикновено той е основателят на фирмата или предпочита млада развиваща се фирма. Ако работи в голяма стабилна компания, прагматика става новатор.

Проблем за мениджъра прагматик е, че тази негова креативност и стремеж към новаторство се проявяват особено силно в първият, тактическият период на развитие на фирмата. Когато този период премине и фирмата навлезе в етапа на стратегическия бизнес, прагматика започва да се нуждае от специални познания в областта на мениджмънта. Тогава се появява необходимостта от намесата на професионалист, което прагматикът не винаги осъзнава и започва да прави грешки.

Прагматикът е директен ръководител, поема отговорност върху себе си. Не търпи силни и ярки личности около себе си, затова обикновено се огражда с послушни хора, които са готови да вървят с него докрай. Същевременно той е демократичен и общителен човек, лесно контактува с всички и може да бъде видян на всякъде.

Мениджъри с прагматично мислене са винаги ориентирани към печалбата. Но независимо от това, че често разполагат със солиден доход не обръщат внимание на изискванията на имиджа или мястото където работят.

Като мотивиращи фактори за мениджърите прагматици могат да се посочат:

• 
  Нововъведения, изграждане на нещо ново.
  
• 
  Високият доход и успешността.
  
• 
  Работа в условия на борба, риск и висока конкуренция.
  
• 
  Ограниченията във времето и недостатъчната информация. Прагматикът може да „прегори” и да понижи ефективността си при протакане във времето и продължително отлагане.
  

Посочените интелектуални характеристики разкриват мениджъра реалист като добър организатор и управляващ за когото е характерно активност, самостоятелност, общителност. Той е човек, който има свое мнение, изказва го открита, бързо взема решения, поема отговорности, не търпи възражения. Издръжлив и работоспособен. Посочените характеристики го приближават до прагматиците. Наред с това мениджърите реалисти проявяват голяма методичност, анализират и добре работят с факти, данни, цифри. Ръководят се от инструкции, закони.

Мениджърите реалисти са добри ръководители. Умеят да се обкръжават с специалисти на които могат да разчитат, разбират хората с които работят, не са конфликтни. Тяхната гъвкавост и комбинативност ги прави добри преговарящи, които лесно заемат неутрална позиция и намират основания за удовлетворяващи решения.

Реалистите се влияят от имиджа, добрия външен вид, солидния кабинет, скъпият автомобил и т.н.

Като негативна страна за хора с този стил на мислене може да се посочи липсата на емоционалност, на емпатийно отношение към хората. В определени моменти на хората се гледа като на инструмент или условие за постигане на целите на фирмата.

Като мотиватори за мениджъра реалист могат да се посочат:

• 
  Възможностите за управление и упражняване на власт.
  
• 
  Наемането на добри специалисти и формирането на екип.
  
• 
  Достойният доход.
  
• 
  Социалните придобивка.
  

Деструктивните са раздразнителни, избухливи, демонстративни, поради което непрекъснато предизвикват конфликти. Конструктивните критици са компетентни специалисти и се явяват като източник на движение и развитие.

Мениджърите критици се проявяват като много ефективни особено в кризисен период на развитие на фирмата. Те са в състояние точно да посочат недостатъците, слабостите, за да могат служителите да ги отстраня. Силна тяхна страна е умението да направят критичен анализ на ситуацията, като посочат възможностите и евентуалните рискове и поставят въпроси свързани с търсене на принципно нови решения и подходи.

Като недостатък в работата на мениджъри с критичен стил на мислене може да се посочи увличането в негативни средства за въздействие, непрекъснатото критикуване, липсата на валидизация на успехите, което може да доведе до повишаване на текучеството на персонала.

Мотиватори за мениджъра критик са:

• 
  Разбирането и подкрепата от страна на висшето ръководство, тъй като той трябва да издържа на съпротивлението на колегите.
  
• 
  Екипната и фирмена култура и безконфликтната среда. Когато всички разбират, че критиката е за доброто на фирмата.
  
• 
  Повишаването на професионалната компетентност.
  

В общуването проявява деликатност, съгласява се с кимане в знак на съгласие. Когато не е съгласен с мнението на събеседника не изказва своята гледна точка, а предпочита да премълчи. Добър слушател, проявява искрен интерес. Обича всички и иска да живее в хармония със своята съвест. Затова и неговите призиви са „да бъдем добри” , „всички да се обичаме”.

Мениджърът идеалист умее да създава позитивна атмосфера в екипа който ръководи. Въздейства върху подчинените с позитивни средства – похвали, поощрения, говори приятни думи и затова е уважаван и обичан. Неговият стил на поведение може да бъде особено ефективен в началните етапи на сформиране на екипа, когато е необходимо чрез нравствено въздействие служителите да бъдат сплотени, вдъхновени за решаване на важни общо фирмени задачи.

Идеалистът е много подходящ и при водене на преговори. Умее да предизвиква доверие и предразположение, умее да слуша, подкрепя, да прави разумни отстъпки, да създава и поддържа контакти.

Като недостатък може да се посочи известна мекушавост, нерешителност, желание да се угоди но всички.

Мотиватори за мениджъра идеалист са:

• 
  Вдъхновяващата фирмена мисия, мисия в помощ на обществото.
  
• 
  Хуманната насоченост на бизнеса;
  
• 
  Наличието на ресурси за позитивни въздействия.
  
• 
  Сплотеният екип и позитивната атмосфера на работа.
  
• 
  Подкрепата от страна на висшето ръководство.
  

Анализирайки личността на мениджъра неизбежно си задаваме въпроса: какво характеризира неговата личност, какво го отличава от другите хора и какви са професионалните качествата които обуславят ефективността на управленската дейност. Като по-важни професионални качества могат да се посочат:

• 
  управленска и професионална компетентност – подходяща образованост, наличие на знания и опит за конкретна дейност, познания за спецификата на продукта, организацията на работа;
  

• 
  Активност, инициативност;
  
• 
  Готовност да се действа в условията на риск и неопределеност;
  
• 
  Конкурентна способност - формулиране на дългосрочни стратегии за управление, очертаване на линията на конкурентното поведение. Акцента се поставя върху анализиране на поведението на конкурентите и очертаване на собствената линия на поведение, анализиране дейността на конкурентите с цел установяване на пазарните ниши, предвиждане реакцията на конкурентите;
  
• 
  усет и стремеж за организационни промени. Инвестиране на ресурси в стратегическо планиране, фокусиране върху дългосрочно планиране, обмисляне на дългосрочни стратегии;
  
• 
  целенасоченост, гъвкавост, адаптивност, свързани с необходимостта от внедряване на нови продукти и услуги като възможност за справяне със засилената конкуренция;
  
• 
  мотивация за успех постижения, умения за мотивация на хората, работоспособност, добра организираност;
  
• 
  увереност, самоуважение;
  
• 
  устойчивост на стрес.
  

В този аспект разсъждавайки върху активността на мениджъра може да се посочи, че тук не става въпрос само за моторна активност. Въпроса засяга и вътрешната активност, свързана с мотивацията и целите които си поставя човека пред себе си.

Важна психологическа предпоставка в работата на мениджъра е мотивацията за постижение. В широк смисъл на думата мотивацията за постижение е установъчен стериотип, готовност за реакция, която зависи от обекта и груповите норми. В по-тесен смисъл на думата това е съвкупността от потребности и мотиви за действие, които могат да бъдат повече или по-малко успешни и които дават информация за собствените възможности. Лицата, притежаващи висока мотивация за постижение имат много по-големи шансове за успех. Характеризират се с по-високо равнище на претенции, реалистична самооценка и увереност в собствените възможности. Поставени пред избор, избират задачи с реалистично повишена трудност и проявяват голяма настойчивост при решението им. Спират се на задачи, изпълнението на които ще им позволи да сравнят собствените си постижения с чуждите. Предпочитат ситуации, в които могат да осъществяван контрол върху резултатите, готови са да полагат много усилия за преодоляване на трудности.

Активността на мениджъра се свързва и с неговото равнище на претенции. Проблемът за равнището на претенциите на личността може да се разглежда в три направления.

Едно от първите изследвания е на Ф. Хоне. Той свързва равнището на претенции с преживяването на успеха и неуспеха. Стига до заключение, че успеха води до повишаване на равнището на претенции, а неуспеха до тяхното снижаване. Съвкупността от претенции, изменящи се във всяко постижение, той, нарича равнище на претенции.

Второто направление разглежда връзката между равнище на претенции и целта. Изследванията на К. Левин показват, че равнището на претенции е елемент на мотивационната структура на личността като потребност от постижение и оказва влияние върху нея.

Третото направление разглежда връзката между равнище на претенции и самооценката на личността. Стига се до извода, че един от компонентите, върху който се изгражда равнището на претенции е самооценката. Същевременно равнището на претенции зависи от самооценката. Следователно тяхната връзка е двустранна, те взаимно си влияят. Високата самооценка обуславя по-високо равнище на претенции. Задоволяването на това равнище, от своя страна, предполага още по-висока самооценка.

Силно мотивираните към успех хора се отличават с по-високо равнище на претенции, със склонност към активно поведение, целенасочена намеса и въздействие върху дейността. Обратно , лица отличаващи се с ниска потребност от постижения имат по-ниско равнище на претенции и обикновено предпочитат да заеман изчаквателна позиция. В работата си един ръководител е обречен както на успехи, така и на провали и в зависимост от това как той реагира на тях, се формира неговата активност. В тази връзка Б.С. Братус пише: “ Само в резултат на борбата между двете тенденции (стремеж към успех и страх от неуспех) се оформя, свойственото за даден човек равнище на претенции”.

Активността ще бъде висока, когато у човека е силно развит стремежа към успех и постигане на целите, съпроводена с адекватна самооценка, даваща възможност правилно да се реагира на текущите събития и по този начин да се избягват неуспехите.

Друго качество с което се характеризира личността на мениджъра е целенасочеността. В мениджмънта целта има изключително голямо значение. По отношение на организацията целта дава насоката дейността и помага в процеса на планирането. В личностен план целта запълва една основна потребност за човека, дава смисъл на живота. Преуспелите хора винаги си поставят цели. Успехът означава да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. В този аспект целта се основава на предвиждане и конкретизиране на бъдещето.

В управлението преследването на целите изисква голяма гъвкавост и възможност за точна преценка. Понякога това означава да се балансира между цели и потребности. Ето защо не може да се говори за търсенето на една единствена цел. Необходима е преценка между множество алтернативи и варианти докато се стигне до вярното решение. Това означава набелязване на множество цели и гъвкавост при целеполагането.

Изпълнението на ръководна длъжност изисква и притежаването на едно друго важно качество - увереност. Увереността е предпоставка за успеха защото позволява на мениджъра:

- да държи нещата в собствените си ръце;

- да действа от позицията на силата;

-ключ към по-висока ефективност в работата и по-добро общуване;

- вдъхва уважение, защото уверените хора знаят какво правят и как да го направят.

Увереността се изразява във:

-вяра във себе си, в собствените си възможности;

- начин на мислене, който се свързва с това как се чувстваш и как изглеждаш в очите на другите.;

- проява на самопреценка, на познание на себе си;

- контрол над себе си във всяка една ситуация;

-да се приемаш като такъв какъвто си, а не такъв какъвто другите искат да бъдеш .

Безспорно е, че мениджърът се нуждае най-вече от теоретически и практически знания по управление. Наред с това са необходими знания в областта на икономиката, правото, финансите, счетоводството, маркетинга социологията, математиката, философията, психологията и т.н.

За упражняването на тази дейност е необходима подготвеност изразяваща се в знания и опит за конкретната дейност или направление. Необходими са и познания по отношение на спецификата на продукта, типа и статута на организацията, както и характера на административните задължения.

Мениджърът трябва да притежава и редица умения, обуславящи доброто ръководство. Умението е сложно умствено действие, което се формира бавно, с продължителна и целенасочена работа. Изграденото умение формира методиката на работа и обуславя нейната продуктивност както в специфични, така и в неспецифични ситуации. Управленското умение включва в себе си: необходимите знания и опит, насочеността на личността, доминиращите мотиви, качествата на личността и нейните психически свойства.

Ръководните умения се отнасят до: умения за ръководене, умения за планиране и организиране, умения за общуване, междуличностни умения, умения за обучение, умения за представяне, умение да отстояваш себе си.

Компанията “Management Systems Consulting Corporation” разглежда в друг аспект уменията на мениджъра (Емельянов, 1998,90). Според тях мениджър - това е универсална управленска професия. Задачите на мениджърът се отнасят до управление и контролиране действията на хората. За успешното изпълнение на мениджърските функции се представя вариант на уменията които той трябва да притежава Разработва се така наречената Пирамида на развитието на мениджърските умения, където вниманието се акцентира върху основните дейности и задачи изпълнявани от ръководителя.

Представени са 19 вида умения, разположени в пет равнища. Основната идея е, че мениджърските умения могат да се разглеждат като базови, без които е невъзможна работата на ръководителя и като умения, които допринасят за ефективността на работата. В представяния модел е застъпена и още една идея изразяваща се в това, че мениджърските умения се наслагват едно върху друго и по този начин формират неговата личност.

Базовите умения се свързват с делегиране на отговорност, отказ от стремежа за вземане на решения по всички въпроси и показване на другите как е правилно да се действа.

Едновременно с това за мениджъра е важен и въпросът за т.н. “междуличностна ефективност”. Това е умението да се общува с хората, те да се заинтересоват, да се решават възникналите въпроси без конфликти. Междуличностната ефективност изисква от мениджъра добре да познава работата в подразделенията които ръководи и в случай на необходимост да взема бързи решения за преодоляване на кризисната ситуация. Работата с хората засяга уменията от второто равнище на пирамидата. Тук се отнася подбора на кадрите и тяхното обучение ( тренинг ) ръководене на съвещания, проекти, организация на ежедневния контрол. Тези видове дейности формират “междуличностната компетентност в общуването” .

Третото и четвъртото равнище на мениджърските умения се свързват с ефективната работа с документи: тяхната подготовка, анализ, разработка. Умението да се работи с документи е едно от качествата на ефективния мениджър

Най- горе на върха на пирамидата стои умението за организационни промени. Всичко което мениджърът е научил в своята работа се оказва предпоставка за формирането на това умение. То се свързва с натрупания опит, личната кариера, стремежа за успех, увереността в себе си и своите сили. Разбира се, организационните промени не се извършват само тогава когато мениджърът е готов, а и тогава когато ситуацията изисква промени в организацията на работа , целите, ресурсите и т.н