Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Охридска и Преславска школи
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Охридска и Преславска школи.
В културната и просветна история на България от периода на първата българска държава, дейността на двете школи заема изключително важно място. Нещо повече – културната ни и просветна история започват именно с тяхната дейност. Различни по своето съдържание и еднакви по националния си характер, те изиграват ролята на два мощни фактора за изграждане на българското училище и книжнина. Охридската школа е свързана с името и делото на Климент, а преславската – с това на Наум. Охридската школа, намираща се в областта Кутмичевица (югозападните краища), е предимно просветна. Тя води началото си от училището за даване на начална грамотност, от което постепенно се оформя и неговия по-висок отдел, където се учат най-добрите. Тях Климент подготвя за свои помощници, които да му помагат при ограмотяването на начинаещите. Това са елементи на взаимоучителната метода векове преди тя да се появи в Англия и Индия. Най-добрите си ученици Климент подготвя за четци, дякони и свещеници. Утвърждаването на християнството и славянското писмо са двете задачи, които Климент изпълнява отлично. З а 7 години Климент извършва огромна дейност и постига завидни резултати: разпространява славянската писменост и книжнина и обучава многобройно духовенство, създава книжовна школа с богати традиции и възможности, разгръща широко манастирско и църковно строителство, като отпор срещу езичеството, обогатява славянската и староългарската книжнина с нови произведения, помага за трайното налагане и утвърждаване на българското народностно чувство в югозападните предели на българската държава. По примера на своите учители участва активно в създаването на българската литература. Написва певчески канони и поучителни слова, автор е на двете похвални слова за Кирил и Методий и на двете пространни жития за двамата братя под заглавието „Панонски легенди”. На осмата година от своето учителстване – през 893 г. Климент е ръкоположен за „пръв епископ на български език” в областите Драгувития и Велика (на север от Солун и по долината на р. Места). Продължава и своите литературни занимания.Умира на 27 юли 916 г. и е погребан в църквата „Св.Пантелеймон”. След ХV век мощите му били пренесени в Охрид, в църкавата която днес носи неговото име. За дейността на Наум до 893 г., когато бива изпратен в Охрид, за да учителства на мястото на ръкоположения за епископ Климент, се знае малко. Известно е, че в началото той е извършвал църковнопроповедническа дейност, с която привличал към своята вяра населението. С подкрепата на княз Борис той създава известната в историята Преславска школа. В нея той ръководи преписването и размножаването на основните богослужебни славянски книги, преведени от Кирил и Методий и техните ученици във Великоморавската мисия. Помагат му талантливи книжовници и първи български писатели като Константин Преславски, Йоан Екзарх, презвитер Григорий и други. В Преславската школа съществува и придворно училище, в което се получава общонаучна и богословска подготовка. В югозападните краища Наум учителства в продължение на седем години. През 900 година се оттегля в манастира на Охридското езеро, носещ сега неговата име. На 23 декември 910 г. той умира, а Климент го погребва в манастирската църква. Климент и Наум обучавали своите ученици на глаголическото писмо. Постепенно в Плисковско-Преславската школа била извършена реформа, при която се появила кирилицата. Най-ранните надписи на нея били от края на ІХ и началото на Х век. За основа послужило гръцкото писмо. Успоредно една с друга, дълго били използвани и двете графични системи, но в крайна сметка се наложила кирилицата. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|