Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Възпитанието и образованието след създаване на българската държава
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| 2. Възпитанието и образованието след създаване на българската държава.
Времето от 681 г. до Покръстването в 865 г. във възпитанието и образованието не се случва нищо по-различно от онова, което е утвърдила традицията. Косвените доказателства са основание за извода, че до покръстването, и славяните, и прабългарите са живели със своите религиозно-митологични, езически представи. Подрастващите са били възпитавани в съответствие с езическите вярвания на своите родители Прабългарите са имали своя писменост, казано условно, която е включвала определен брой знаци под формата на „черти и резки“, за усвояването на които са помагали т.н. „пестуни”. Техните функции са били близки до тези на учителите. Официално администрацията ползва гръцкия език. Запазени са писмени паметници от онова време на гръцки език и няколко надписа на прабългарски език, написани обаче с гръцки букви. Логично е да се предположи за съществуването на център,в който тези надписи са правени. Вероятно, трудностите да се управлява държава от три разнородни етноса е довело до идеята за приемане на християнството от всички, за покръстването. Общата религия е призвана да обедини трите народности и така да се създаде силна държава, в която етническите различия да отстъпят пред общата вяра. Друг е въпросът, че много време преди 865 г., от порядъка на няколко века, по българските земи вече е имало християнски общности. Официалната религия се налага и със сила върху една немалка част от прабългарската общност, която не желае да се раздели със старата вяра – тангризма. Историците имат думата по въпроса, но онова което има исторически смисъл за България е, че с покръстването се създава българската народност, българската нация обединена от общата вяра в общия Бог. На картата на Европа се появява една нова християнска държава, която заявява категорично своето присъствие на стария континент. От двете възможности – католицизъм или православие – през 870 г. българският владетел избира православието и така завинаги сродява държавата си с православния изток. Цариградската патриаршия поема ръководството на младата българска църква, в която словото божие се чува на гръцки език и се произнася от гръцки свещеници. Български все още няма. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|