Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Създаване на славянобългарската писменост
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Създаване на славянобългарската писменост.
Източник на данни за живота на двамата славянски просветители – създали азбуката са житията им, написани от Климент Охридски и наречени „Панонски легенди”. Независимо от многото спорове около народността им, българският им произход не подлежи на съмнение. Техният дядо е бил придворен в двора на кан Кардам, българи са и родителите им. Методий се ражда през 815 година, а Константин - през 826 г. в Солун. Бащата заема престижна длъжност във византийската администрация и дава отлично образование на синовете си. Константин завършва прочутата Магнаурска школа в Цариград, после става свещеник и библиотекар на патриаршията вцърквата Св. София. През 850 година заема преподвателското място на своя учител Фотий и започнал да преподава философия. През 851 година отива в манастира „ Св.Полихрон”, на планината Олимп в Мала Азия, където брат му Методий вече е калугер. И тук, най-вероятно без да губят време, двамата пристъпват към изпълнението на своята мисия. Помагат им малък брой техни ученици. В 855 година глаголицата е вече готова. Предстоят преводите на божествените книги. Глаголическото писмо е първото славянско фонетично писмо, съобразено изцяло с особеностите на славяните от българската група. В основата на Кирило-Методиевия книжовен славянски език е солунският диалект, който по своите особености е източнобългарски. През 860 г. следват няколко успешни църковни и дипломатически мисии на двамата братя по поръка лично на византийския император. Предполага се, че след тях, в 861 г. Костантин подновява преподаването в Магнаурската школа, а Методий е изпратен за игумен в манастира „Св. Полихрон”. Мисията на двамата братя във Великоморавия започва през есента на 863 година. Тя е наложена от необходимостта да се даде отпор на немското духовенство, което прави усилени опити да германизира моравските славяни. За да им се противопостави, княз Ростислав кани двамата братя. С тях заминават и техните ученици. Там престояват повече от три години. С помощта на княза, Кирил открива училище за подготовка на славянски духовници, положили се основите на изграждането на самостоятелна славянска църковна организация. Продължила дейността по превеждане на богослужебните книги от гръцки на славянски език. На път за Цариград, през пролетта на 867 година, заедно с моравските си ученици, двамата братя престояват около шест месеца в панонското княжество, където обучават нови 50 свещеници. Следващата спирка е Венеция, която по това време е византийско владение. Тук Константин произнася речта си срещу триезичната догма, в която по блестящ начин защитава славянската писменост и книжнина. По покана на папата през декември 867 г. пристигнали в Рим. Посещението им било повече от успешно – славянската писменост и книжнина и славянският език като литургичен (богослужебен) получили пълно признание. Това било ново тържество на делото на двамата братя. В Рим папата осветил славянските книги, а някои от учениците на Кирил и Методий били посветени в различни църковни длъжности. Междувременно Константин Философ заболява, а 50 дни преди преди смъртта си приема строг монашески обет и името Кирил. Умира на 14 февруари 869 година и е погребан в църквата „Св. Климент”. На 6 април 885 година във Велеград (Великоморавия) умира и Методий. Животът му след смъртта на Кирил представлява непрекъсната борба срещу опитите да се сложи край на тяхното дело и немското духовенство да възвърне позициите си. Не са малко и личните интриги и нападки срещу самия Методий. Последните три години от живота си той се отдава изключително на книжовна дейност – превежда богослужебна литература от гръцки език, написва канона в чест на св. Димитър Солунски, участва в написването на житието на брат си Кирил. Разправата над учениците на двамата солунски братя, след смъртта на Методий е жестока. Немското духовенство, подкрепено от папа Стефан V, не подбира средства за да унищожи направеното до момента. След много страдания, до българския княз Борис достигат едни от най-добрите сред тях, а и от най-приближените - Климент, Наум и Ангеларий. Делото на Кирил и Методий има общославянско и общоевропейско значение. То е прогресивно и нарежда савяните до народите с утвърдена култура, приобщава към културата широки народни слоеве. Второто го прави дело с дълбоко народностен характер, средство за отстояване на духовната независимост. Азбуката дава възможност за създаване на самобитна българска култура, книжнина и образование. Превеждането на богослужебните книги на български език и замяната на византийското духовенство с българско не само поставя началото на българската книжнина, но и създава възможността да се подготвят български църковни дейци и книжовници. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|