Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| 1.Габровско училище.
Идеите на д-р Петър Берон намират материален израз в първото новобългарско обществено взаимно начално училище отворено в Габрово на 02.01.1835 година. То е резултат от усилията на габровската общественост в лицето на търговските и занаятчийски еснафи, за да се построи сградата на училището. Осигуряването на средствата за нея става и с щедрата помощ на богатите габровци, живеещи в Одеса - Васил Априлов и Николай Палаузов. Преди да се открие училището и да започнат занятията в него се извършва подготвителна работа, свързана не само със строежа. Привлича се подходящият учител – отец Неофит Рилски, прочут килиен учител в Рилския манастир. Изпраща се за Букурещ, където се запознава с новата организация на обучение в едно от букурещките начални училища. Взаимоучителната метода изисква и т.н. взаимоучителни таблици и по време на престоя си във Влашко, отец Неофит превежда от руски език тези своеобразни учебници, без които взаимното училище не може да функционира. С помощта на братя Мустакови, дарили средствата, таблиците са отпечатани в местна типография (печатница). Завърнал се в Габрово, отец Неофит прилага за първи път у нас в разгърнат вид взаимоучителната метода. Преди него, в едно от свищовските училища, са били използвани елементи от нея от двама сръбски учители. Сградата на взаимното училище е първото необходимо условие, за да може да се разгърне изцяло новата организация на обучение. Класната стая е голям салон, който може да побере и повече от 100 деца,разположени на дълги чинове, за по 10-15 души. Най-отпред сядат най-малките, които се упражняват да изписват (рисуват) буквите върху пясък, насипан в специални вдлъбнатини на чиновете. За тях се подреждат останалите, според „напредването им в учението”. Всеки чин си има т.н. показвател, който ръководи работата по съответния предмет. Той е избран сред най-добрите. За отделните предмети има различни показватели. Периодично те се сменят, за да не изостават самите показватели в обучението. Дясната ръка на учителя е т.н. главен показвател, който издава командите. И четенето, и писането, и излизането около таблиците става по команда. Само така може да се овладее буйния нрав на големия брой деца и да се свърши необходимото. Съществуват строги правила относно реда в училището, както и цяла система от награди и наказания, с които той да се постига. Физическите наказания се допълват от такива, които засягат личното достойнство и това действа особено превантивно. В Габровското училище, обаче наказанията са рядкост. Училищното настоятелство, в което влизат избраните от обществеността лични граждани, следи за работата в училището и упражнява контрола над учителя. На последния чин във взаимното училище седят онези ученици, които са усвоили учебното съдържание от таблиците - 66 по писане и четене и 6 – по аритметика. Те се обучават лично от учителя – усвояват друго, по-сложно, „по-високо учение”. От тях се избират бъдещите взаимни учители. Габровското училище е образец за новобългарско училище, първото взаимно училище в българско, първата „ковачница” на взаимни учители. То е обществено по характер – издържа го габровската общественост и така дава пример какъв път да поемат останалите български селища. Светският и безплатен характер на обучението в него дава възможност за подем българското учебно дело. От Габрово тръгват по родните места първите взаимни учители. През есента на 1836 година отец Неофит заминава за Копривщица, за да уреди и тамошното взаимно училище, а в Габрово остава учител неговият ученик Цветко Недев Самарджиев, който учителства там в продължение на повече от 30 години и поддържа връзка с отец Неофит. Причините за преместването за резултат от интриги срещу него пред турските власти. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|