Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Тема трета: Просветата в българската държава през Х век и във Втората българска държава
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Тема трета: Просветата в българската държава през Х век и във Втората българска държава
Просветата в българската държава през десети век. Отшелничество и богомилство. Църковни училища. След непрекъснатите войни за разширяването на българската държава, които води Симеон, идва времето на неговия син – цар Петър. Дълбоко религиозен, различен от амбициозния си баща, той донася на народа четирдесет годишен мир. Войните са изтощили достатъчно народа. Като при всяка война и при симеоновите, най-голямата тежест понася обикновеният човек. В управлението се намесва активно вуйчото на цар Петър – боляринът Георги Сурсувул. Това поражда брожение и недоволство сред болярството, а то – до нестабилност на двореца. Враговете отвън търсят реванш за загубите при Симеон. В тази усложнена политическа обстановка потърпевши пак са народните маси. Те все повече и повече обедняват, а разслоението сред обществото се задълбочава. Това поражда недоволство и негов израз са отшелничеството и богомилството. Отшелничеството е своеобразна форма на протест срещу съществуващата действителност. Този протест не е насочен срещу управляващите среди, нито срещу официалната църква. Отшелниците нямат идеи как да променят съществуващото положение, но тълкуват религията по свой начин. Тази смиреност на движението го прави прасивен протест. Богомилството е противоположно на отшелничеството. То е философско-религиозно движение, насочено срещу духовната и светска власт. Неговият идеолог е поп Богомил. За разлика от отшелничеството, то разкрива недъзите на съществуващия обествен ред, отричаредица догми на официалната църква и определя духовенството като ненужен посредник между човека и Бога. Богомилите отричат експлоатацията на човека от човека, войните, убийствата и приемат за творение на дявола целия видим свят. Според тях, единствено човешката душа произхожда от Бога. Богомилите създават богата книжнина, която отразява техните възледи. Наречена е тайна, апокрифна, тъй като за да оцелее при преследванията е трябвало да съществува тайно. Богомилитебили грамотни хора, които познават официалното християнство толкова, че да могат да търсят слабите моменти в него и да го подлагат на критика. Ето защо, напълно допустимо е да съществуват и богомилски училища, където да се дава необходимата грамотност. Източник за богомилството е „Беседа против богомилите” от презвитер Козма. Официалното образование се дава в църковните и манастирски училища. Обучението в тях се осъществява от свещеници и омнаси и е тясно свързано с официалната църква. В прицърковните училища се изучава елементарно четене и писане, механично наизустяване на молитви и текстове от свещеното писание. В манастирските – се получава по-високо образование. В тях по-задълбочено се изучава и тълкуват текстовете от свещеното писание, а наред с това се учат и житията на изтъкнати църковни дейци. Възпитателният идеал е кроткият и примирен човек, а възпитателните средства за постигането му – поученията, обучението, молитвите, религиозните церемонии, иконите и други. Редом с тези училища се появяват и т.н. отшелнически школи. Най-прочутата е тази на Иван Рилски. В нея се подготвят бъдещи монаси, които се ограмотяват и четат свещените книги. Възпитаетлният идеал е опростеният начин на живот, без жажда за власт и богатство. Средствата са поучението, проповедта, съвместният живот, личният пример. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|