Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Българското училище и просветно законодателство до края на ХІХ век
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| 1.Българското училище и просветно законодателство до края на ХІХ век.
Периодът след Временното руско управление до Съединението 1885 година е свързан с редица опити на различни правителства да променят към добро учебното дело и да го доближат до европейското. Просветните министри в него са двамата учители от Габровската гимназия – Иван Гюзелев и Рачо Каролев и известинят чешки учен-славист Константин Иречек. Те поставят и началото на българското просветно законодателство, в което личи желанието да се създаде оптимална за родните условия и потребности учебна мрежа. Вниманието е насочено главно към началното образование. Голяма част от българските деца завършват само това училище, а друга не по-малка от нея, остават неграмотни. Така продължава още няколко десетилетия, въпреки стремежа на българските правителства да направят грамотността задължителна. Съединението през 1885 година създава и още по-добри възможности за цялостния напредък на родината. Законодателството на княжество България влиза в сила и за Източна Румелия. Така е и за просветната област. Този период от 15 години е белязан с присъствието в него на един голям български държавник – Стефан Стамболов. Благодарение на неговите усилия да превърне България от балканска в европейска държава, настъпват редица положителни промени в цялостния културен и обществено- икономически живот. Най-големият „грях” на Стамболов е, че тръгва срещу Русия без да съзнава, че тя е важен фактор в световната политика и нейното мнение е особено важно. През 1887 г министърът на просветата Тодор Иванчев издава заповед за откриване на „осми педагогически клас” при тогавашната Първа софийска мъжка гимназия. На следващата – 1888 година се открива Висшият педагогически курс с историко-филологически отдел. Създава се и специален правилник за уреждането му. Народното събрание взема решение курсът да бъде тригодишен и да се отдели като самостоятелно учебно заведение с три „отдела” – историко-филологически, физико-математически и юридически. Със специален закон от 1894 г. отделите се преименуват на факултети и се откриват два нови – медицински и богословски. До 1900 г. момичета не се приемат да следват. За пръв път през 1901 г. в Историко-филологическия и Физико-математическия факултет се приемат и жени. Освен в Шумен и Кюстендил, където е преместено Врачанското педагогическо училище през 1885 година, се откриват педагогически училища в Лом и Силистра, Казанлъшкото „нормално” училище се преименува на педагогическо. На дневен ред излиза въпроса за нов закон за просветата, който да отговори на новия исторически и политически момент. Заимства се опита на Швейцария и така в 1891 година се приема новият закон за Народната просвета, останал в сила до 1909 година. По това време европейските държави и педагогическата мисъл полагат усилия да реформират своите училища, съобразно новите педагогически идеи, които имат в основата си създаденото от реформатора на ХІХ век Песталоци и неговите последователи, оформили Хербартовата школа. В образованието на дневен ред излиза идеята на Хербарт за възпитаващо обучение което да помогне за изграждането на нравствени личности. В този смисъл нравственото се свързва и с националното, заради което поради неразбиране или по идеологически причини и този закон, както и неговата теоретична база Хербартианството са критикувани особено силно в различни времена. Законът прави нещо съвършено ново като възможност – въвежда задължителното „основно” образование от 1 до 6 клас. Това са още две задължителни години, през които по подобие на така нареченото „народно училище” в Европа, българските деца ще приключват образованието си с повече познания и умения. В този закон за първи път в структурата на училището влизат т. н. – „детски училища”, предназначени за шестгодишните деца, подлежащи на училищно обучение. С този закон, детските градини стават част от образователната система. Те също се обявяват за задължителни, но липсват базата, кадрите, условията това да стане. Основните положения на закона са следните: Централизирана училищна система и върховен контрол на държавата над училищата; задължително „основно” (начално) образование с 6-годишен срок на обучение; разширяване на предметите, които възпитават националния дух в българското училище – български език, българска история,българска география, старобългарски език. Въпреки усилията на Просветното министерство, задължителното „основно” образование не се постига. Причините са комплексни и имат, както организационен характер (пето и шесто отделение са І и ІІ клас в класните училища), така и чисто социални причини особено в огромната селска маса, която не намира за нужно да дава по-високо образование на децата си от елементарната грамотност. Законът от 1891 година е известен още като Закон на Георги Живков, по името на тогавашния просветен министър. Той е от известна търновска фамилия дала на българската просвета още Никола Живков и Вела Живкова, негови брат и сестра. Периодът от последното десетилетие на ХІХ век е свързан с големите усилия за промени за българско училище: обновяват се програмите за гимназиите, въвеждат се изпити за учители, които желаят да повишат професионалния си статус. Държавата издържа финансово и целогодишно само училищата наречени държавни – класните, пълните гимназии и педагогическите училища. По това време у нас съществуват мъжки и девически гимназии, а учителството в тях притежава най-високото образование, обикновено придобито извън България. Подобно на първата година след Освобождението и края на ХІХ век просветните министри се сменят много често, сред имената им са тези на сина на Петко Р. Славейков – Иван Славейков, на министър Тодор Иванчов, Константин Величков, Иван Вазов. Краят на ХІХ век е особено труден за учителите в първоначалните училища, тъй като последната четвърт от годината техните заплати са поемани от общината, а привършения бюджет в тази част на годината ги е оставял често пъти без заплати. Така се оформя един постоянен източник на напрежение между министерството и учителството, оглавено от Българският учителски съюз. В края на ХІХ век през 1896 година Министерството създава своя печатен орган списанието „Училищен преглед” . То запълва нуждата от официална информация, идваща от министерството, така необходима за учителството. Тя се представя с така наречения „официален отдел”, а в другия „неофициален дял” се поместват ценни материали от български и чужди автори по различни педагогически въпроси. Съперник на „официоза” е списанието на БУС – списание „Учител” , започнало да излиза от 1891 година. Във времето на министър Константин Величков към министерството се създава Висшият учебен съвет. Той има задачата да активизира учителите при обсъждане на важни въпроси на образованието и училищното дело. В него са представени всички степени учители, избрани от съответните квоти. Повишават се правата на училищните настоятелства при подбора на учителските кадри. Широкото общо образование се поставя за основа на професионалното. Открива се Държавното рисувално училище, преустройва се девическото средно образование. К. Величков модернизира педагогическото училище в Казанлък и подпомага дейността на тези в Лом и Силистра. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|