Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Тема осма: Българското училище в периода между световните войни. Педагогически идеи и наука в периода на новата българска история
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Тема осма: Българското училище в периода между световните войни. Педагогически идеи и наука в периода на новата българска история.
1.Учебното дело и педагогическата мисъл при управлението на Българския земеделски народен съюз. Главната заслуга за положителните оценки, които получава Земеделското правителство в областта на просветата, е на просветния министър Стоян Омарчевски. Новите намерения налагат нов просветен закон, който да регламентира точно действията на държавата в този нов следвоенен етап. Изключително ерудиран и високообразован, за около три години Стоян Омарчевски внедрява в българските условия идеите на реформаторската педагогика и нейния практически израз – „реформените училища”. Министър Омарчевски се стреми да насочи училището към стопанските нужди на страната и да създаде култ към труда. С такава цел той дава известно предимство на професионалното образование пред общото, въвежда трудовите полудни в училище и ръчния труд като учебен предмет. Законът от 1921 година е своеобразно изменение и допълнение на просветния закон от 1909 година. Прогимназията се съхранява като училищна степен, а завършването и се обявява за задължително. Това е най-големият принос на земеделското правителство – задължителното и безплатно седемгодишно образование. Преминаването от първоначалното училище в прогимназията и от прогимназията – в гимназията става свободно. Достъпът до средните професионални училища също е свободен. Предвижда се разширяване мрежата на професионалните училища, а гимназиалното образование изменя своята структура. То се разделя на два курса – долен – тригодишен и наречен реалка и горен – с две годишно обучение. Със закона от 1921 г. се прави опит за унифициране на образованието им и преминаването на всички училища под ръководството на Министерството на просветата. Предвиждат се мерки за стабилизиране на правното и материално положение на учителите. Според образователната си насоченост, училищата се делят на общообразователни и специални, а по степени – основни, средни, висши. Основни училища са детските, първоначалните, прогимназиите, професионалните училища. Средни училища са гимназиите и педагогическите училища. Висшите училища са Музикалната академия, Художествената академия, Софийският университет. Издръжката на музеите, библиотеките и читалищата се поема от държавата. Качествата на просветния закон на земеделците се потвърждават от факта, че тоя е заимстван от Щатите при подготовката на техен просветен закон. Стоян Омарчевски е противник на политическата дейност на учителите и затова забранява участието им в политически събрания, митинги, манифестации. Като антидемократичност на иначе демократичното управление на министерството се определя борбата срещу прогресивните учители. През управлението на Земеделския съюз се създават условия за европеизиране на българската педагогическа теория и практика. Министър Омарчевски отваря българската педагогика и училищна практика към новите идеи идващи от Европа и САЩ. На правителствено равнище се дава шанс на модерните идеи за свободно възпитание, трудово училище и други. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|