Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Поява на началните девически училища
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема шеста: Класното училище през Възраждането 1.Възникване и характер на мъжките класни училища през Възраждането.
| 1.Поява на началните девически училища.
Началото на девическите училища трябва да се търси в килийните училища. Още в началото на ХVІІІ век в някои български женски манастири се приемат момичета за служителки в тях. Те получават и съответната грамотност – четене по черковно-славянски език, писане и смятане. През първата половина на ХІХ век по българските земи са известни около 10 такива девически манастирски училища. Тук-там, в килийните училища се приемат заедно момчета и момичета. Откриват се и някои частни училища, в домовете на грамотни занаятчии или учители. Първото обществено девическо училище със светско образование се открива в Плевен през 1840 година. Учителката в него – Анастасия Димитрова е възпитаничка на монахините от Калоферския метох, където я изпраща дасе учи владиката Агапий и неговата майка. Неин учител там е бил и даскал Ботьо Петков. В плевенското училище постъпват момичета от цялата страна и те стават първите учителки по родните си крайща. Второто обществено девическо училище се открива във Враца три години по-късно – през 1843 година от учителката Цвета Кръстенякова, учила в Плевен. Известна възрожденска начална учителка е и Неделя Петкова, учителствала предимно в Македония. За образованието на жената се застъпват видни наши общественици от Възраждането – д-р Петър Берон, Христаки Павлович, Любен Каравелов, Христо Ботев и други. Девическото образование става неразделна част от новобългарското просветно движение. Те възприемат взаимната метода на обучение, което дава възможност на повече български момичета и девойки да получат така нужната им грамотност. Взаимни девически училища се откриват в Котел, Сливен, Елена, Свищов, Търново, Карлово, Лом, Калофер, Копривщица, Велес, Разград и на други места. Тема шеста: Класното училище през Възраждането 1.Възникване и характер на мъжките класни училища през Възраждането. Българските мъжки класни училища възникват като продължение на началните взаимни. Учениците, които завършват взаимното училище, продължават да се учат под ръководството на учителя и по-нататък. Това е началото, което в продължение на повече от десет години остава единствената възможност за по-високо образование на роден език . Другата възможност – са чуждите училища - гръцките, руските или тези в други европейски страни. Особено притегателни били руските училища, заради близостта на езика и заради все по-засилващите се очаквания на българина, че омразното чуждо иго може да се премахне само с помощта на Русия. Нейните войни с Турция засилвали тези надежди. Създадените в средата на ХІХ век в Русия благотворителни организации, подпомагали финансово обучението на български младежи в руски средни училища. Завръщайки се в България, те имали необходимото образование, за да бъдат класни учители. Особена заслуга в това отношение има Васил Априлов. Убеден, че само руските възпитаници могат да бъдат полезни на народа си, той се застъпва пред руския император за руски стипендии за български младежи, които да се учат в Херсонската семинария в Одеса. Нея завършват Ботьо Петков, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Сава Филаретов и други. Първите руски възпитаници идват в родината през средата на 40-те години на ХІХ век – Иван Момчилов от Елена (1843), Ботьо Петков от Карлово, учител по-късно в Калофер (1844), Анастасий Чолаков учител в Панагюрище (1844), Никифор поп Константинов (1845) учител по-късно в Пазарджик. През 1846 г. в Копривщица отваря врати първото класно мъжко училище. Учителят в него – Найден Геров е завършил Ришельовския лицей и след пропусната възможност да замине за Виена, открива класното училище в родното си място. Проявил голям организационен размах, Найден Геров урежда училището по примера на руските - дава светска насока на образованието, подчертава значението на природо-математическите науки. Обучението се води по записки, а личната библиотека на учителя е в помощ на учениците му, сред които е и неговият брат Константин Геров. В училището на Найден Геров се изучават следните предмети: В първи клас („чин”) – пространен катехизис, начални познания от словесните науки, кратка всеобща история,начала от алгебрата, начала от геометрията, начални познания по физика, гръцки език, четене и писмо на турски език. Във втори клас („чин”) – кратка свещена история, краткий катехизис, първа част на българска граматика, кратка землеописание, въведение във всеобщата история, аритметика до дробите включително, четене и писане на гръцки език, пение. Трети клас („чин”) – четене и краснописание, свещена история, начало на българската граматика, четирите действия по аритметика, предварителни познания по землеописание. Във всички класове се учи гимнастика. След Копривщица, Найден Геров заминава за Пловдив, където организира класното епархийско училище, открито за да се противопостави на гърцизирането на българската общност в града. Повечето от класните училища през Възраждането, по продължителност на обучението са само двукласни или трикласни надстройки над началното взаимно училище. В пълни средни училища се развиват единствено Пловдивското и Габровското. Първото достигнало до шест класа, а второто – до седем класа. Зараждането на Габровската гимназия започва още към 1840 година, когато учителят Калист Луков създал за завършилите взаимното училище ученици „горен курс”, в който се изучавало просторно гръцки език и славянски език. В 1857 година в Габрово се завърнал от Одеса Тодор Бурмов, който учителствал около две години и реформирал програмите в духа на тези в руските средни учебни заведения. Истинските промени в Габровското класно училище дошли с идването на тримата руски възпитаници Петър Генчев, Иван Гюзелев и Рачо Каролев през 1871 година. Новата сграда на училището, по подобие на Одеския университет, била построена през 1873 година, след няколко десетилетия трудности. През 1872 година към гимназията се открива и пансион за приходящите ученици. Още през 1843 година възпитаникът на Херсонската семинария Иван Момчилов се завърнал в родната Елена, обединил двете съществуващи училища и образувал т.н. „горен отдел” на училището, който да подготвя учители. Така била създадена прочутата през Възраждането „еленска даскалоливница”. В 1844 година се завръща в Калофер Ботьо Петков, завършил Одеската семинария. Отначало той открива „временно училище”, което към 1848 година става класно и има триста ученици. След завършването му, учениците в него постъпвали учители във взаимните училища. Добре се развива и Пловдивското класно училище, в което учителства Йоаким Груев, ученик на Найден Геров, вече руски консул в Пловдив и покровител на училището. През 1857 г. Сава Филаретов открива класното училище в София, благодетел на което става Иван Николаевич Денкоглу. Срокът на обучение в него е петгодишен след тригодишното взаимно училище. Добре се развиват класните училища и в Русе, Стара Загора, Търново, в които работят също руски възпитаници. Много добре уредено е и класното училище в Лом на даскал Кръстьо Пишурка. Важна роля в културния живот на българския народ играе и Болградската гимназия, открита през 1859 г. Макар извън пределите на отечеството – в Бесарабия, тя е българска и в нея се учат главно деца на български преселници. В учебния план са включени всички предмети от тогавашните руски средни училища. Обучението се води на български език. Много добре са застъпени хуманитарните предмети, а от езиците - латинския, гръцкия, френския, немския и румънския. На висота се води обучението и по природо-математическите учебни дисциплини. В училището са били директори или учители видни възрожденски дейци, със солидно образование като д-р Дмитър Мутев, д-рВасил Берон, д-р Георги Миркович, Васил Попович (известният по-късно детски писател), Сава Радулов, участникът в Ботевата чета Киряк Цанков и др. Възпитаници на гимназията заемат важни политически и културни длъжности в освободена България – Димитър Греков, Димитър Агура, първият ректор на Софийския университет Александър Тодоров – Балан. Към актива на гимназията е и собствената печатница, в която се отпечатват 61 български книги, 6 списания и 4 вестника. Заедно с класните училища се откриват и първите специални училища, които дават професионална подготовка. Такива са училищата за учители, търговци и други. През 1869 г. в Щип (днешна Македония) Йосиф Ковачев открива мъжко Педагогическо богословско училище. Прогонен от Габрово, където учителства след завършване на образованието си в Русия, заради интригите на консервативните кръгове, той продължава дейността си чрез това първо педагогическо училище до Освобождението. В него са застъпени редица педагогически дисциплини – дидактика, методика на обучението във взаимните училища, история на педагогията, хоспетиране и педагогическа практика. В това училище Ковачев разпространява усвоената в Русия „звучна метода” на ограмотяване, дейността по което започва още като учител в Габровското училище. Заместилият отец Неофит даскал Цвятко Недев Самарджиев усвоява този начин на ограмотяване именно от Йосиф Ковачев и продължава да го популяризира след него. През 1873 г. в Свищов се открива първото търговско училище от Димитър Шишманов – получил солидно търговско образование в академията в Темишвар, а през 1874 г. се открива богословско училище в Лясковския манастир и в Самоков (1876). Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|