Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Учителски събори.
| 1.Класни девически училища.
Осъзнатата нужда от по-високо образование на жената обуславя появата и развитието на девическите класни училища през Възраждането. Както и мъжките, и те са дело предимно на руски възпитаници. Първото класно девическо училище се открива в Шумен през 1856 година по инициатива на Сава Доброплодни. Първоначално училището има само един клас над взаимното, но благодарение на усилията на учителката Анастасия Паскалева се откриват още два класа, а през 1874 година, с помощта ан женското дружество в града и на руската възпитаничка Царевна Миладинова (дъщеря на Димитър Миладинов), то става четирикласно. Второто класно девическо училище се открива в Габрово през 1862 година. До 1870г. то е само двукласно, но с укрепване на мъжкото училище укрепва и то и става петгодишно. Програмите в двете училища са еднакви, а единственото различие е в броя на часовете по физико-математическите предмети. В девическото училище те са по-малко, за сметка на увеличените часове по ръкоделие, анатомия и педагогика. Друго известно класно девическо училище е старозагорското, отворено през 1863 година от Анастасия Тошева, завършила Одеския институт за благородни девици. Чрез него, българската старозагорска общественост цели да се противопостави на засиленото протестантско влияние в града, идващо от страна на класното протестантско училище в града. Практическият резултат е обезлюдяването на протестантското училище за сметка на българското. През 1869 г. А. Тошева се премества в класното девическо училище в Габрово и допринася за неговото укрепване. Класни девически училища се откриват още в Русе (1865), Пловдив (1866), в Казанлък (1866). 3.Учителски събори. В годините на османското владичество няма единен център за ръководство на българските училища. Всяко селище, всяка община урежда училището си съобразно своите разбирания и според подготовката и качествата на учителите. В учебните планове и програми са налице огромни различия. Училището е такова какъвто е учителят и затова обществеността във възрожденските ни селища се надпреварва да привлече най-добрите учители. Тяхната цена е и най-висока. Единственият орган, който внася известно единство е Учителският събор. Той представлява своеобразно регионално съвещание на учителите, в което се разискват различни въпроси на училищното дело – организация, управление, методика на обучението. Неговите решения придобиват задължителен характер. Предмет на обсъждане са и въпросите за редовното посещение на децата в училище и отношенията със семействата на учениците, за дисциплината на учителите, прават и задълженията на настоятелствата. Първоначално учителските събори се свикват по почин на учители или книжари, а след 1870 г., когато се учредява Българската екзархия – по инициатива на митрополитите и Екзархията. Учителски събори се свикват последователно в Стара Загора (1868), в Пловди (1870), казанлък (1870), Тулча, (1871), Габрово (1872), Шумен (1878), в Русе, Самоков, Ловеч и другаде. Те поставят началото на организираните контакти между учителството, които след Освобождението придобиват и други форми. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|