Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Тема седма: Българското училище от Освобождението до войните
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Тема седма: Българското училище от Освобождението до войните
(1878-1920) 1.Първи просветни реформи през периода на Временното руско управление ( 1878- 1879 г.) Победата на Русия над Турция и освобождението на българския народ от Османско владичество поставя началото на Третото българско царство. За да може да помогне в изграждането на непознатите нови административни и държавни структури, руското правителство създава така нареченото временно руско управление за период от една година, начело на което застава княз Дондуков. В старите източници по история това управление се представя като окупация, но независимо от това заслугите му трябва да бъдат оценени обективно, тъй като то е първото държавно управление в страната. Надеждите за обединено отечество са попарени от Великите сили с решенията на Берлинския конгрес от есента на 1878 година. Българската държава се свива в рамките на днешна Северна България и Софийско. Източна Румелия и Македония остават с различен статут. Първата е автономна област в рамките на Османската империя, а втората ще чака още няколко десетилетия своята свобода. Ресорите на правителството са разпределени по дирекции, с ранг на министерства, със задача всяка от тях да направи необходимото за държавата в съответната област. Дирекцията на просвещението и духовните дела е оглавена от Марин Дринов – професор в Харковския университет и българин по произход. Неговата задача е да създаде основните предпоставки за правилното функциониране на българското училищно дело. В екипа си професор Дринов привлича известните предосвобожденски просветни дейци Рачо Каролев, Иван Гюзелев, Йосиф Ковачев. През 1878 г. Марин Дринов създава т.н. „Привременен устав за народните училища”, в който излага своите виждания за развитие на училищното дело в страната. Финансовата издръжка на училищата се поема от общините, с което се запазва възрожденската традиция. Контролът над обучението и работата в училищата като цяло се възлага на училищните настоятелства, окръжните училищни съвети и училищните инспектори. Държавата поема ангажимента да открива в по-големите градски центрове реални и класически гимназии. Огромен проблем пред училището в този и следващия период е напускането на най-добрите учители в тях, заради други административни служби с по-добро заплащане. Така най-добрите възрожденски учители, успели да направят възрожденското ни училище двигател на целия духовен и политически устрем на българския народ, напускат училището. На тяхно място идват други, някои от които едва могат да четат и пишат и те поемат децата в първоначалните училища. Налага се проблемът да бъде поне смекчен. За това професор Марин Дринов организира т.н. ваканционни курсове за учители, които трябва да дадат основните знания и умения за учителската професия. Архивите свидетелстват, че разнообразието на курсистите е огромно и че най-слабите от тях не завършват с необходимия документ. Вниманието на тези курсове е насочено главно към т.н. методически знания, свързани с ограмотяването – четене и писане. Още тогава страната е разделена на учебни окръзи и начело на всеки от тях е поставен доказал своите възможности училищен деец от Възраждането. Тези курсове са само началото и те показват, че държавата трябва да търси друга форма. Народното събрание решава през ХІІ. 1880 година да открие двете първи педагогически училища у нас – в Шумен и Враца с едногодишен срок на обучение. Опитът им показва, че и този срок е крайно къс, а Министерството има предвид това и още в устава за тези училища се споменава за възможността срокът да бъде удължен. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|