Тема първа. Общуване в бизнеса
Изтегляне 4.22 Mb. Pdf просмотр
|
| 7. Външнотърговски договор – той е неразделна част от международната бизнес сделка. Професионално съставеният договор гарантира сигурна защита на интересите на двете страни, без да се нарушава принципът на взаимната изгода. Поради сложността на изготвяне на външнотърговските договори, възниква необходимостта от стандартизирането им. Този проблем се третира от Конвенцията на ООН от 1980 година, относно договорите за международна покупко-продажба на стоки (известна като Виенска конвенция). 8. Международен лизинг - лизингът е специфична форма на международен пласмент, характеризиращ се с ускорени темпове на развитие и от английски (leasing) означава отдаване под наем. Обект на отдаване са движимо и недвижимо имущество (автомобили, земя, сгради и др.), като се отдава само правото на ползване, не и правото на собственост. В съвременните условия за развитие на българската икономика лизингът предлага и друга специфична полза в качеството си на аналог на инвестиционен кредит – ускоряване и повишаване на ефекта от приватизацията. Във вътрешната и международна практика тези 43 операции се наричат лизингови, а сделките с тях – лизингови сделки. Според проф. д-р Л. Каракашева “Лизингови са операциите, посредством които едно предприятие отдава под наем недвижимо имущество за професионална употреба, закупено от нея или построено за нейна сметка. Тези операции, каквато и да бъде тяхната квалификация, позволяват на наемателите да станат собственици на цялото или част от наетото имущество след изтичането на срока на наема“ 8 Страните по сделката са лизингодател (наемодател) и лизингополучател (наемател). Инициативата за сключване на лизинтгова сделка по правило принадлежи на организацията лизингодател. След постигане на съгласие между двете страни се сключва договор и започва да тече срокът на лизинга и задълженията за изплащане на договорения наем. В зависимост от обекта и естеството на лизинга, договорът може да има следното съдържание: 1. Предмет на договора – формулира целта на лизинговия договор; 2. Страни по лизинговата сделка – лизингодател (банки, специализирани лизингови компании и др.) и лизингополучател; 3. Срок на договора – не може да бъде по-дълъг от реалния икономически живот на обекта; 4. Собственост върху обекта на лизинга – изключителна собственост на лизингодателя. Лизингополучателя е длъжен да полага грижи на добър стопанин в процеса на експлоатация; 5. Гаранции – елемент на реклама, гарантира се изплащането на определен брой вноски от наема; 6. Доставка на обекта на лизинга – подписва се приемо- предавателен протокол; 7. Срок на пробна експлоатация – гаранционни клаузи, относно пробния период, както при договор за покупко-продажба; 8. Определяне и изплащане на наема – зависи от обекта на лизинг, предвиждат се еднакви по размер вноски, за определен период от време; 8 Каракашева, Л. и Б. Маркова. Фирмен външнотърговски бизнес, София, 1999, стр. 114 44 9. Застраховки срещу възможни рискове – застраховката се извършва от лизингополучателя, отговорността за щетите пада върху него; 10. Прекратяване действието на договора – при неизпълнение на условията от наемателя, при фалит, при изтичане на срока; 11. Такси и разходи – всички такси, данъци и други разходи по време на реализиране на договора, са за сметка на лизингонаемателя. В заключение, лизингът е успешен при ефективна експлоатация на наето имущество, финансова стабилност на лизингополучателя, благоприятна пазарна конюктура. Ефектът на лизинговите операции е във възможността за разширяване на инвестициите и осигуряване на по- голяма маневреност. Изтегляне 4.22 Mb. Сподели с приятели:
|