Тема първа. Общуване в бизнеса

КОМПЕТЕНЦИИ: Умения за получаване и предаване на информация; знания за източниците на информация, способности за изграждане на процес на общуване.
1.
Делово общуване – процес на обмен на информация
Като начало да изясним понятията „общуване“ и „комуникация“. Често тези термини се използват като определение за едно и също действие, като синоними.
Според някои изследователи
„термините са различни,
„комуникацията“ се определя като процес на размяна на информация“
2
. Според други автори, „комуникацията в организацията е понятие, което се използва като термин в управленската наука и практика за обозначаване на цялостната организация и процеса на професионалното общуване между субординационните нива и по хоризонтала в работните групи, съставящи организациите. Чрез комуникациите в организациите се създава интегритет на хората и групите и целенасоченост на усилията за постигане на организационните цели“
3
От друга страна, „общуването“ е винаги двустранен процес, който се основава на взаимодействието между равностойни партньори – субекти в общуването. Общуване и комуникация навлязоха в научната литература през последните години като взаимнозаменяеми понятия, както ще ги използваме и ние в процеса на обучение, тъй като размяната на информация е двустранен процес на вербално (речево) взаимодействие.
В деловите отношения между институциите, както и между отделните участници в тях - хората, се осъществяват многообразни връзки и контакти, които се проявяват чрез различни форми и начини на общуване. Съвкупността от взаимоотношенията и поведението на участниците в деловия живот най-общо наричаме бизнес комуникации (делово общуване). Деловото общуване е процес на предаване и приемане на съобщения или информация. Институциите функционират ефективно, когато имат ефективни бизнес контакти (писмени и устни), когато се постига желаната реакция или отговор.
2
Виж: http://www.club-energy.ru/c.php
. Деловые комуникации (посетен от мен на 24.10.2016 г.,
13,00 ч.)
3
Виж: http://techs-mobile.blogspot.bg/2010/12/blog-post_22.html
В. Стоянов, Общуване и комуникация, Организационна психология, 2005 (посетен от мен на 24.10.2016 г., 14,00 ч.)

Информацията, която се обменя в процеса на общуване, е нужна на хората, за да си вършат работата и да се чувстват добре като членове на екипа, отдела или организацията. Своевременно предоставената информация помага за вземането на точни и навременни решения, нещата вървят по-добре, хората са по-мотивирани. Процесът на комуникацията (изпращането, приемането и тълкуването на съобщението) е умението на хората да разбират и да бъдат разбирани, а комуникативността представлява способността да се организират и да се изразяват идеите в писана и говорима реч.
Общуването е сложен социално психологически процес, при който
контактуващите лица си разменят информация. Деловото общуване се
осъществява в писмена форма (чрез размяна на различни по вид, характер и
предназначение документи или писмени материали) или устни съобщения (по
различни канали), които предизвикват отговор (обратна връзка).
Общуването се счита за успешно, когато то постига желаната реакция или
отговор от приемащия съобщението, постига се предварително планиран
резултат. В процеса на общуване комуникацията изпълнява следните роли:
 Регулативни – служи за регулиране на поведението и взаимоотношенията между страните;
 Перцептивни – отнася се до взаимно възприемане на партньорите и съответстващото на него разбиране в общуването;
 Сугестични – притежава функция за внушение.
Общуването е едно просто, но важно умение, което много хора не владеят добре или владеят недостатъчно добре. Причините могат да бъдат разнопосочни, като например: първо, твърде голяма заетост или не достатъчна словоохотливост; второ, информира се само за да се удовлетворят собствените нужди; трето, не се подбира информацията и не се обмисля кой и кога трябва да научи нещо. Точен отговор на тези въпроси може да се даде само при условие, че има яснота с параметрите (обем, граници, същност и пр.) на предмета, който е обект на комуникативния акт. Вторият определящ въпрос е „С кого и защо ще общувам?”. Неговият отговор ще ви помогне при реферативното фиксиране на информацията, с която се сблъсквате. Това е така, защото при деловото общуване инструментите за влияние се определят както от това, което вие искате, така и от онова, което иска вашият контрагент. Особено важно е събираната информация да се провери преди да се пристъпи към целенасочен

анализ. Това означава най-малко две неща: да се отделят фактите от мненията и да се прецени всяка информационна единица за истинност, доказуемост, валидност, надеждност, приложимост и т.н. при дадените условия. Едва след това може да се пристъпи към целенасочен анализ на събраната информация.
Разпространена грешка е да се счита за форма на критическо мислене описанието на фактите, явленията и събитията или привеждането на мненията на различни автори, без сравнителен анализ.
Процесът на комуникация се състои от подател, съобщение, канал, приемник, обратна връзка (виж диаграмата по-долу) и има потенциала да създаде недоразумения и объркване. източник кодиране канал декодиране приемник обратна връзка съобщение контекст шум

Изтегляне 4.22 Mb.

Сподели с приятели: