Английската класическа школа и мястото в развитието на

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
16 техните цени. В този смисъл, анализирайки тези елементи, Смит няма за цел да покаже разпределението на съвкупния продукт, а да покаже тяхното влияние върху естествената цена на стоката. Той разсъждава по следния начин: „Така, както цената (или разменната стойност) на всяка отделно взета стока се свежда до някоя или до всичките три посочени съставни части, към тях трябва да се сведе и цената или разменната стойност на всички стоки, формиращи съвкупния годишен продукт на труда на всяка страна, взети като цяло; тези три елемента трябва да се разпределят между всички жители на дадена страна като работна заплата за техния труд, като печалба за капитала им или като рента за тяхната земя. Работната заплата, печалбата и рентата са трите изначални източника на всеки доход и на всяка разменна стойност.
Смит представя два подхода към теорията за разпределението. Първият е свързан с изучаването на средната работна заплата, нормата на печалбата и рентата от акар земя в светлината на теорията за цените, а вторият - с анализа на фактическото разпределение, т.е. с разпределението на съвкупния продукт между работната заплата, печалбата и рентата, раз- глеждани като цялостни структури. Смит се ограничава до скицирането на общата картина на фактическото разпределение в рамките на динамичен модел на растяща икономика. Може да се твърди, че в тази насока много по-стойностни и системни са усилията на Рикардо, изложени в книгата му „Принципи на политическата икономия". За това говори и фактът, че още в предговора на първото издание на книгата Рикардо поставя в центъра на икономическото изследване проблемите на разпределението: „Продуктът на земята и всичко получавано от ней-ната повърхност по пътя на обединеното прилагане на труд, техника и капитал, се разпределя между три обществени класи - собствениците на земя, собствениците на необходимите за нейната обработка пари или капитал, и работниците, с чийто труд тя се обработва. Делът на селскостопанския труд, получаван от тези класи съответно под формата на рента, печалба и работна заплата, е твърде различен на отделните етапи на общественото развитие. Да се разкрият законите, които управляват това разпределение, е основна задача на политическата икономия".20 Рикардо нарича поземлена рента частта от дохода, изплащана на земевладелеца по силата на изначалните и неотменни качества на земята. Рентата е следствие от оскъдността на плодородните земи по отношение нарастващите потребности на населението. Тя е резултат от природните дадености, чийто промяна не е във властта на хората.
Работната заплата зависи главно от разходите по осигуряване средствата на съществуване на работника с отчитането по израза на Рикардо и на „другите необходими и полезни предмети, превърнали се за него в насъщни по силата на навика". Погледнато външно, тя зависи от съотношението между числеността на населението и фонда работна заплата. Що се отнася до печалбата, тя се образува от остатъчната част на дохода.
Рикардо разработва по същество една макроикономическа структура с цел да покаже законите на разпределението в тяхната динамика. В тази връзка той приема теорията на
Малтус за народонаселение- то. Повишаване цените на зърното предизвиква съответно нарастване на разходите за придобиване на средства за съществуване, т.е. на работната заплата в парично изражение и по такъв начин реалната работна заплата остава същата както и преди.
От друга страна, постоянното нарастване в плащанията по рентата и работната заплата определя устойчив спад в нормата на печалба. Така се достига до точка, в която за

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
17 капиталистите не остава никаква печалба и при тези условия изчезват стимулите за натрупване на капитал и за засилване на икономическата активност: настъпва състояние на стагнация.
Един опит да се види разликата в моделите на Рикардо и на Смит доказва, че Смит не поставя граница за икономическия растеж, докато при Рикардо такъв ограничител произтича от закона за намаляващата възвръщаемост в земеделието. Успоредно с усилията за формиране на своя макроикономическа теория, Рикардо подобно на Смит се занимава и с микроикономическия анализ, който е предшественик на маржиналния анализ в икономическата наука. Необходимостта от обработване на все по-неплодородни земи води до момент, когато продуктът получаван от използването на такива земи покрива само разходите за труда. Нещо повече, при равни други условия използването на допълнителни работни единици върху дадена земя се натъква на закона за намаляващата възвръщаемост; в пределния случай допълнителният нает работник е в състояние да произведе само толкова продукция, колкото е необходима за неговата прехрана. Пределният продукт, който е равен по величина на средствата за съществуване на работника, в крайна сметка се предоставя на пределния работник. Доколкото обаче всички работни единици са взаимнозаменяеми, всички участници в трудовия процес получават работна заплата равна на пределния продукт. Земите с по-голямо плодородие от пределното предоставят излишък от продукция, който осигурява изплащането на рентата и формирането на печалба. Тъкмо този анализ на Рикардо привържениците на теорията за пределната полезност продължават и доразвиват впоследствие.21
Адам Смит, а и цялата класическа английска икономическа теория, гледа на труда като главен двигател на икономическия растеж.22 Той се ускорява когато: се увеличава предлагането на труд; се задълбочи разделението на труда; качеството на труда се повишава във връзка с въвеждането на машините. От такива позиции следва, че икономическия растеж няма да спре поради увеличаването на инвестициите (натрупването на капитал), изобретенията и свободната размяна. Смит провежда свободно пазарен подход към икономиката, но не наивен оптимист, а показва и пречките и начините, по които те могат да бъдат избегнати при осъществяването на този процес. Става дума за два аспекта на анализ: първият е свързан с вътрешнотърговските ограничения, а вторият с международните търговски ограничения. Описаният от Смит механизъм е конкурентен пазар, според който свободното движение на капитали в отраслите подтиква цените към намаляване и стремежът към по-високи печалби, способства за снижаване на разходите за производство и подобряване възвращаемостта на инвестициите. Описват се условията на свободна конкуренция. Понякога обаче се наблюдават невероятно високи печалби. Защо механизмът на свободната конкуренция не работи? В схемата на Смит това е свързано с две по род причини. Първо, механизмът не работи защото свободното движение на капитала не може да се осъществи в доходоносни индустрии поради природни обстоятелства (примерът с лозята на областта Херес в Испания, която единствено дава известното шери). Второ, това са случаите на обединяването на групи търговци (картел и монопол), които блокират свободното движение на капитали.
Неслучайно Смит е против законите за чиракуването и занаятчийските гилдии, понеже задушават конкуренцията. В тези идеи трябва да се търсят на един по-късен етап началото на антитръстовото законодателство и „чудната" еволюция след 70-те години на XX век, свързана с процесите на дерегулирането на икономиката. Под влиянието на идеите на чикагската школа

Тема 2 . Английската класическа школа - въведение.
18 се издига тезата, че антитръстовото законодателство и неговите привърженици гледат прекалено тясно на пазара и конкуренцията и трябва да се започне процес на либерализация и дерегулиране, на какъвто в днешно време сме свидетели.
Смит защитава принципа за абсолютните предимства в международната търговия и в тази връзка отхвърля лобитата на търговците и правителствата за ограничаване дейността на чуждестранните производители. Като изключение от теорията за абсолютните предимства
Смит вижда в два случая: по отношение на т.нар. „млада индустрия", за която могат да бъдат допуснати временни тарифни помощи, но с изричното подчертаване, че те трябва да се отменят след като тя достигне степен на зрялост. Практиката на икономическото развитие обаче показва друго, а именно, че временните тарифи стават постоянни, като например металургията в САЩ; Смит разглежда тарифите като реакция на протекционизма на друга страна. Понякога той се изказва в тяхна подкрепа, но в общия случай ги отрича. В тази връзка, ако правителството не трябва да защитава националната индустрия, да регулира труда, да разпределя и преразпределя облаги, какво трябва да прави то според Смит?23 Смит вижда три задачи за него: първо, по отношение на националната отбрана, второ, по отношение на правозащитната система и законодателството; и трето, по отношение на обществените институции в сферата на образованието, пътищата и прочие.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: