Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Ж. Б. Сей, Ф. Бастия, Т. Малтус и развитието на нови идеи?
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Ж. Б. Сей, Ф. Бастия, Т. Малтус и развитието на нови идеи? В това отношение френският икономист Жан Батист Сей влиза в историята на икономическата мисъл като автор на теорията за полезността. Той издига ново предположение за това, че в производството се създава полезност, а полезността определя ценността на стоките. Трудът по Сей не е единственият източник на богатство. В създаването на полезността Сей счита, че участват три самостоятелни фактора: труд, земя и капитал, с дейността на които е свързано цялото производство. Така възниква теорията за трите фактора на производството, която се съхранява и до наши дни и редица от учебниците по икономикс я застъпват и развиват. По мнението на Сей печалбата не трябва да се разглежда като изземване от труда на работника, защото тя е резултат от функционирането на капитала. В своята триединна формула Сей привързва към всеки фактор на производството част от съвкупния обществен продукт: за труда - работната заплата, за капитала - печалбата и за земята - рентата. Тази теория на Сей като теория за разпределението пряко отразява неговата теория за стойността, образувана от производствените разходи за трите фактори на производство. Владетелят на всеки един от трите фактора трябва да получи съответно възнаграждение като част от стойността на продукта, произведен от съвместното използване на трите фактора. Така притежателят на капитала трябва да получи печалба, собственикът на земята - рента, а на работната сила - работна заплата. За отбелязване е обстоятелството, че Сей определя печалбата като възнаграждение за услугите а капитала и я разделя на предприемачески доход и лихвен процент. Лихвеният процент е същинският доход за капитала, а предприемаческият доход е възнаграждение за риска и таланта на предприемача. Тази постановка заслужава внимание. Френският историк Луи Боден оценява високо заслугата на Сей във формулирането на предприемаческата функция: „Капиталният принос на Сей в тази област е неговата концепция за предприемача. Той поставя това лице върху икономическата сцена".26 Според Сей предприемаческият доход не е просто вид работа под формата на заплата, която може да получи и един наемен управител. Това е възнаграждение за особената и много важна обществена функция, същността на която е най-рационалното съединяване на трите фактора за производство. Тази идея на Сей впоследствие се доразвива от Алфред Маршал, както и от цялата неокласическа школа. В началото на XX век Шумпетер създава теорията за предприемача новатор като носител на нови комбинации на производствените фактори в условията на техническия прогрес. При обяснява- нето на другата форма на дохода - рентата - се изпада в известно противоречие. Първоначално той я разглежда като самостоятелен доход, плод на услугите на земята. Когато обаче разглежда фигурата на предприемача, той представя рентата като вид предприемачески доход. Тази грешка на Сей се посочва още от Рикардо. Тема 2 . Английската класическа школа - въведение. 20 Най-широко разпространение от икономическите теории на Сей получава теорията за реализация, известна с названието „законът на Сей за пазарите ". 27 Теорията на му за реализацията е оптимистична теория, в основата на която стои схващането, че „всяка покупка е същевременно и продажба" и че продуктите се продават за продукти. От тук следва, че е възможна абсолютна безпрепятствена реализация на продукция. Затова Сей изключва всякакви трайни нарушения на реализацията и равновесието между производство и потребление. Той твърди, че общо свръхпроизводство спрямо съвкупното търсене е невъзможно, тъй като предлагането винаги създава съответстващо на себе си търсене. Според закона на Сей съвкупното търсене винаги е достатъчно, за да се закупят произведените стоки, защото производството създава сума на търсенето еквивалентна на стойността на произведените стоки. И досега, както ще се види малко по-късно, някои от неолибералните икономически теории и по-конкретно теорията на предлагането възпроизвеждат постановката на Сей и в значителна степен я доразвива. Оттук е и изводът, че пазарното равновесие се постига автоматично на основата на свободната конкуренция и че системата на цените е механизмът за установяване на това равновесие. 28 Другият френски икономист Фредерик Бастия, от гледна точка на теорията, няма принос. Но неговата популярност се дължи на позицията му като защитник на свободната търговия. Бастия поставя в центъра на икономическия живот размяната. „От икономическа гледна точка - пише той - обществото е размяна". Той представя размяната като размяна на услуги, като услуга за услуга е висш закон на обществото. Според Сей услугите се оказват от вещите фактори на производство, докато според Бастия услуги оказват само хората: „Услугите оказвани от предметите се дават даром" . 29 На основата на теорията на услугите Басгия разработва идеята за установяване на икономическата хармония, получаваща се в условията на развитие на свободната търговия и свободното предприемачество. По негово мнение капиталът се създава в резултат на усилията или лишенията с цел придобиване на някаква изгода за в бъдеще. Следователно отстъпката за капитала означава да лишиш себе си от изгода, оказвайки услуга на друго лице. Но ако това е така, оказващият услуга има право да получи съответно възнаграждение във вида на рента, лихвен процент и т.н. В учението на Бастия пазарната икономика е истинското царство на свободата и хармонията, доколкото всички членове на пазарното общество са принудени да си оказват взаимни услуги и взаимна помощ заради общата цел. Томас Малтус е представител на икономическите интереси на поземлената аристокрация от първата половина на XIX век и е противник на растящите радикални и социалистически идеи по това време. Името на Малтус се свързва най-вече с неговата книга "Опит върху закона за народонаселението" 1798 г. Разглеждайки проблема за народонаселението, Малтус достига до извода, че всичките бедствия за народите са свързани с естествени закони на природата и в частност с общите и вечни закони за народонаселението. По силата на този закон според Малтус населението се явява излишно в сравнение с необходимите му жизнени средства. Едновременно с това обаче благодарение на твърде голямото потребление на поземлената аристокрация на капиталистите в икономиката се осигурява отсъствие на свръх- производство и достатъчно търсене на техните стоки. Една от главните причини за войните Малтус свързва с недостига на блага и продоволствия. В тази Тема 2 . Английската класическа школа - въведение. 21 връзка той подчертава естествения стремеж на всички живи същества да се размножават по- бързо, отколкото е допустимо да имат необходимото количество стоки за препитание. Населението в разчетите на Малтус се удвоява на всеки 25 години и нараства в геометрична прогресия, а средствата за съществуване при най- благоприятни условия не могат да нарастват по-бързо от аритметична прогресия. Що се касае до теорията за стойността, Малтус се опира на догмата на Смит и напълно я възпроизвежда. В теорията си за разходите на производството стойността се разглежда като резултат от направените разходи за производство и печалба, като се отбелязва, че печалбата се разглежда като част от разходите за производството (тази идея по-късно модерният икономикс възпроизвежда в една или друга форма, въвеждайки понятията нормална и икономическа печалба). Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|