Тема: здравеопазване

Създадена преди 21 г., „Вита" е първото частно медицинско заведение в гр. София. Във „Вита" работят доказани специалисти от над 20 области на съвременната медицина. МБАЛ „Вита" разполага с Отделение по акушерство и гинекология със сектор по ендоскопска хирургия, Отделение по неонатология, Ин Витро Център, Отделение по хирургия,Отделение по анестезиология и реанимация, Херния Център, Отделение по ортопедия и травматология, Отделение по урология и андрология и Простата Център, Сектор по пластична и естетична хирургия, „Вита Естетик Център", СТМ „Вита Инженеринг".

Д-р Иванов се оплака от мудната работа на администрацията по придвижването на проекти за външно финансиране. Общинските здравни центрове нямат право сами да кандидатстват за средства по европроекти. Те правят проектните си заявки и ги дават в общината. „Много пъти сме готвили проекти, но те стигат до кметството и с това се приключва", каза д-р Иванов.

„В бъдещия ми екип ще има заместник-кмет по европейските проекти, който ще следи работата по тях да върви оперативно. Обещавам ви динамична и прагматична връзка с общината. Само по този начин ще осигурим проектна готовност и за следващия програмен период, по време на който Варна може да спечели до 500 милиона лева, част от които да са за здравеопазване", отвърна Иван Портних.

Той допълни, че важна задача, която си е поставил, е качественото подобряване на работата на администрацията, контролът над нея и въвеждането на електронни услуги.

Лекарите от ДКЦ 1, което се намира в претоварения от автомобили център на Варна, живо се интересуваха дали скоро ще бъде въведена „синя зона" в града. „Реализацията

на този проект е задължителна. В Бургас вече има „синя зона" и хората са доволни от това. Във Варна обаче проектът трябва да се реализира паралелно с изграждането на паркинги в периферията на „синята зона", за да имат възможност хората да се придвижват до центъра, без това да им струва прекомерно скъпо", разясни Портних. Според него до момента градът е изпуснал няколко възможности да привлече средства за строежа на паркинги, но пропуските могат да бъдат наваксани в новия програмен период.

Предвидените 300 млн. лв. за извеждане на 5700-те деца от социалните домове се наливат усилено в строителството на различни къщички и центрове в проекти на различни фондации, но резултат за подобряване на живота на тези малчугани няма.

Въпреки че мащабното начинание действа от 2010 г. и въпреки че са родени с 20 хил. деца по-малко в сравнение с 2009 г., в институциите ежегодно постъпват между 2200 и 2400 деца. Общо по т.нар. проект за деинституционализация са предвидени 300 млн. лв. От тях 200 млн. лв. са по програмите „Регионално развитие" и „Развитие на селските" райони, за строителство на къщички и центрове от семеен тип. Останалите 100 млн. лв. са по Оперативна програма „Човешки ресурси" за заплати на приемните родители, обучение и издръжка на социалните работници, които се грижат за децата. По идея проектът трябваше да приключи до края на 2014 г., но има забавяне на програмата.

По данни на депутатката от ГЕРБ Ивелина Василева за периода на управлението им по проекта вече са усвоени 200 млн. лв. С тях са изведени 2605 деца. Или са дадени по 76 775 лв. за дете. Експерти са категорични, че в Германия се дава между 8 и 10 пъти по-малка сума за малчуган, но парите се изразходват ефективно.

"С тези 200 млн. лв. можеше да се направи профилактика на изоставянето, да се работи с рисковите семейства, с рисковите общности, да се следи къде децата се отклоняват в развитието си. Очевидно е, че парите са хвърлени на вятъра, защото при все по-малко родени деца у нас постъпващите в домовете не намаляват като брой", твърдят експерти. Според тях това е сигнал, че в тази насока нищо не се прави.

"Липсват каквито и да е политики за децата, въпреки че 60% от тях живеят в бедност, не получават образование. Така те на практика са деца в риск и с липса на бъдеще", смятат запознати. Според тях Държавната агенция за закрила на детето постепенно се превръща във филиал на паразитиращи фондации на гърба на децата. Именно те са тези, които усвояват основната част от 300-та милиона и строят къщички.

Новият министър на социалната политика Хасан Адемов бе лаконичен по темата.

"Дайте ми малко време да се запозная с въпроса. По този проект усилено се строи. Мисля, че трябва да сме много внимателни с тази тема", заяви Адемов пред "168 часа".

Статистиката показва, че децата в институциите през 2009 г. са били 6730, през 2010 г.-5698, през 2012 г. - 4135. В момента по неофициални данни са 5700. Тоест те са приблизително толкова, колкото са били и когато е стартирал проектът. Броят на домовете е намалял с 20 и в момента са 122. Тоест 200-та милиона са отишли за тяхното закриване, а промяна в броя на изведените деца няма. Целта на проекта е здравите деца в домовете да бъдат осиновени или дадени на приемни семейства, а тези с уврежданията да останат в къщичките или също да отидат в приемни семейства. Според социални служители обаче това е абсурд. До момента никой не е поискал да осинови дете с тежки увреждания, казват те. Фондациите също правят всичко възможно в къщичките да настаняват предимно здрави деца, като се стремят те да бъдат осиновени. Какво правят всъщност фондациите?

"Водят ги социализиращи занимания, а всъщност идват в домовете, седят по 5-10 минути, вземат информация от служителите, питат как се развиват децата, кои са любимите им занимания и четат нашите дневници и материали - разказа пред "168 часа" служител в дом за изоставени деца. - Всички те работят по проекта за извеждане на децата от институциите, но това става със здрави деца. Тези с увреждания са в трета глуха. За другите се намират осиновители, всеки гледа детето да е здраво, макар и ромче. Къщичките засега само се строят, всички центрове, които се правят от фондации, приемат здрави деца, които бързо могат да се осиновят. Засега няма изведено дете с увреждане, не говоря с нещо от типа на астма, а с реални увреждания." "Фондациите не умират от желание да работят с тях, всеки иска здрави бебета. Тези деца се нуждаят от голям екип лекари,рехабилитатори,педагози, логопеди, говоря за денонощна медицинска помощ. В тези къщички това не може да стане. В много градове най-близката болница е на 50-ина километра, а тези деца са в риск и постоянно ни се налага въпреки лекарите в дома да ги караме по болници."

Още повече че по норматив в тези къщички трябва да живеят до 12 деца. За тях са необходими сестра и гледачка денонощно. Докато един малък екип от няколко души в социален дом гледа по стотина деца. Някои от децата са с епилепсии, а ние на място имаме лекари, педагози, рехабилитатори и въпреки това пак ги караме по специализирани болници. Когато са в тези къщички по малките градове, кой ще ги води и къде", питат социалните. Според тях за данъкоплатците този проект ще излезе много скъпо, защото ще се наложи утрояване на персонала. "Когато фондациите усвоят парите, какво ще стане с децата, кой ще ги гледа? Фондациите казват, че ще работят само с детегледачки, а медицинската страна за тях остава на заден план. Впоследствие тези къщички ще бъдат прехвърлени като отговорност на общините, които перманентно страдат от липса на средства и може само да се гадае какъв ще е ефектът от всичко това", твърди източникът ни. "Постоянно се пилеят пари чрез фондации, за обучения на медицинския персонал, пишем информации, ако с всички тези средства бяха назначени по още двама души в дом, щяхме да осигурим перфектно обслужване

на децата с увреждания", казва социалният служител. Според данните, изнесени в междинния отчет за изпълнението на проекта през миналата година, средно за издръжката на едно дете с увреждане държавата дава между 6900 и 7200 лв. годишно. Така излиза, че разходите на държавата биха се намалили, а децата биха се почувствали по-социализирани, ако бяха дадени тези средства на приемни семейства за отглеждането. В момента има над 1400 утвърдени приемни семейства, а в тях са настанени едва 1250 деца. Най-много са в Шуменска област -168 малчугани, а най-малко в Кърджалийска - едва три деца. Изведените деца досега са над 2000

Много малка част от тях се връщат в собствените си или в приемни семейства. Биологическите родители не са подготвени да вземат обратно своите деца. Това е показало и изследване, направено специално по проекта. Всъщност въпросът е бил зададен доста завоалирано, а не директно, като майките са питани дали искат изоставените от тях деца да живеят в близък град. Именно затова тази част от проекта за връщане на собствените родители не е особено изпълнима. Повечето деца се настаняват в т.нар. центрове от семеен тип и защитени жилища.

Харчат по 636 лв. за печати, 57 хил. лв. за консултанти, 200 хил., лв. за поща

Отпуснатите пари по проекта се харчат по доста странен начин. В доклада за изпълнението от юни 2011 до юни 2012 г. голяма част от обществените поръчки са възложени за второстепенни дейности като набавяне на печати за 636 лв., канцеларски материали за 346 хил. лв., семинари, наблюдение и обучение на персонала. Трудно е да се намерят отчети колко пари са получили приемните семейства, колко точно е струвало строителството на защитените жилища и центровете от семеен тип. В същото време има фактури за 50 хил. лв. за консултантски услуги за анализ на натовареността на експертите и социалните работници. Тези очевидно не са успели да свършат всичко, защото са били наети други консултанти, които са вършили същото, но за нови 7 хил. лв. Отделно са отпуснати 200 хил. в. за пощенски услуги.

До момента има изградени центрове за настаняване на деца с увреждания от семеен тип в много места в страната - в Пловдив, в с. Дрен, Пернишко, в Плевен, в Монтана, в софийското с. Гурмазово. Започнало е строителството на общо 149 такива центъра, 36 защитени жилища, 37 дневни центъра за деца с увреждания и 34 центъра за социална рехабилитация и интеграция. В Червен бряг центърът за деца с увреждания от 3 до 18 г. и защитеното жилище за младежи в неравностойно положение е пред откриване. За него общината е получила 1 млн. лв. по ОП "Регионално развитие". Центърът е чисто нова сграда и струва почти половин милион за настаняване на 12 деца, докато защитеното жилище е стара, но подлежаща на реконструкция за 228 хиляди лв. Останалите пари са отишли за проектиране и разясняване на проекта, както и за обучение на персонала. Защо сградата за 12 деца струва половин милион лв., не става ясно. Още в самия проект е планирано, че прогнозно строителството на един център трябва да струва 400 хиляди лв., а защитено селище - 200 хиляди лв. Схемата на финансиране за строителството и реконструкцията на тези центрове и къщички е чрез общините. Те кандидатстват с проекти и средно всяка получава малко под 1 милион лв. Колкото е по-голям един град, в който се изгражда ново жилище за деца и младежи с увреждания, толкова по-скъпо излиза строителството. В Луковит изграждат три такива центъра за по 12 деца общо за 1,6 млн. лв. В район "Южен" на Пловдив излиза много по-скъпо, защото само за строителството на един център се дават 2,7 млн. лв. В Русе пък ще глътне 2 млн. лв. Толкова ще струват три центъра в Шумен. Не е ясно защо се получава разликата в цената за строителство на една къщичка във всеки град, като по стандарт от ЕС всяка от тях трябва да приютява по 12 деца. Междувременно продължава пилеенето на средства по оперативни програми. Домът за медико-социални грижи в София "Света Параскева" е предвиден за закриване до края на 2014 г. Там са настанени деца до 3 г. Същевременно в края на 2011 г. са отпуснати средства за неговото обновяване. Идеята е след ремонта да стане дневен център за оказване на грижи.

За целия процес на деинституционализация на деца от домове действат 5 проекта, хвали се на сайта си Държавната агенция за закрила на детето. Първият е за малчугани с увреждания, за които преди е имало 24 дома. Вторият - за децата от домовете за медико-социални грижи -32 дома. Следват лишените от родителска грижа - 74 места, както и за развитие на приемната грижа и за кариерно развитие на социалните работници. Всичко започна заради критиките на Европейския съюз за множеството домове за деца с увреждания и без родители у нас и заради лошите условия, в които живеят те. Освен това голяма част от местата са в планински и селски райони, където децата нямат достъп нито до болница, нито до училище. Идеята на проекта е да се направи анализ кое дете от какво точно има нужда и къде може да живее, за да се социализира и да му се помогне за живота. Чуждестранните партньори искали всеки дом да приютява неголям брой деца, за да няма струпване и извращения, а от друга страна, да бъде по-лесно за персонала, който се грижи за тях. Освен това т.нар. деинституционализация ще глътне още повече пари, защото персоналът, който ще се грижи за тези деца, ще се увеличи, а той ще мине на издръжка на държавата. Само в първата година след построяването на къщичките и центровете социалните работници ще получават заплатите си от самия проект.