2. ПАРИЧНИЯТ СЪЮЗ (ПС)
ПАРИЧНИЯТ СЪЮЗ (ПС) е основно икономическо постижение на европейската интеграция през 90-те години, резултат е завършването на Единния
вътрешен пазар (ЕВП). ЕВП превърна ЕС в съвременна глобална общност със свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. В ПС участват единадесет страни от ЕС, които до 01.01.1999 година. изпълниха Маастрихските критерии. Извън ПС са четири страни: Великобритания и Северна Ирландия, Дания, Швеция и Гърция, която от 01.012001г. е член на ПС. Пряк резултат ще бъдат действителната интеграция на европейските финансови пазари, нарастване на капитала и ликвидността.
Преките инвестиции се увеличават предимно на регионална основа в над 23 сектора. Обединените и новите компании са базирани на територията на ЕС и оперират на пазарите на другите два глобални центъра на САЩ и Япония. Водещи сред първите 500 компании са тези на Германия, Великобритания и Франция. На тях се падат 80% от печалбите.
Еврозоната е стабилизиращ
фактор на глобалната икономика, развивайки конкурентната взаимозависимост и ограничава агресивния протекционизъм. Европейските финансови институции заемат стабилни и активни позиции в подобряването надзора на световните финанси, в приоритетното решение на социалните проблеми на развиващите се страни, осигурявайки над 50% от помощта от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС). Те участват в интегрирането на Китай в СТО и реализирането на новото трансатлантическо споразумение на ЕС за сътрудничество със САЩ.
3. ЕВРОБАНКИ
Подобно на всички останали финансови посредници те извличат печалба от разликата в лихвата по депозитите и заемите. Разликата в двете равнища на лихвата е обикновено части от процента, но поради огромната
абсолютна парична маса, с която оперират, те са в състояние да реализират напълно задоволителна печалба. Евровалутната транзакция още през 80-те години на XX век рядко можеше да бъде под 5 млн. долара, а сега е значително по-голяма.
Британското правителство например налага много по-големи ограничения включително и правила във връзка с банковите резерви на националния финансов пазар, отколкото е регулирането и контролът върху дейността на евровалутните транзакции, които упражняват същите
банки.
4. МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ФОНД (МВФ)
К
ато основна институция в структурата на международната финансова система изпълнява генерална функция в сферата на валутно-финансовите отношения и макроикономическата политика на страните.
Тази централна институция работи в тясно сътрудничество със Световната банка. Въпреки
доказаната полезност на МВФ за поддържане на валутната система, основана на фиксираните курсове, неговата работа все по-често е подложена на критика. Например страните, чиито рейтинг е основан на присъствието на Фонда в техните икономики, стават привлекателни за приток на краткосрочен капитал.
Притокът и отливът на краткосрочен капитал обаче става предпоставка за
финансови кризи, както това многократно се потвърди в лицето на финансовите кризи, обхванали през втората половина на 90-те години на ХХ век много региони и страни като Бразилия, Русия, Мексико, Югоизточна Азия. В тези краткосрочни финансови потоци най-голям е делът на американския капитал.
5. СВЕТОВНА БАНКА(СБ)
Световна банка – тя е втора подред глобална финансова институция и наблюдава и акцентира върху структурната политика и отпуска средства по отделни проекти, чиято цел е да стимулират икономически растеж в държавите-членки.
6. СВЕТОВНА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ (СТО)
Основните отговорности са в сферата на търговската политика. Органите на СТО могат да контролират доколко на практика се спазват приетите на многостранна основа принципи, правила и норми. Като цяло СТО приема създаването и функционирането на зоните за свободна търговия и митническите съюзи като съществена реалност в съвременното световно стопанство.
Усилията на СТО се насочват към максимално съобразяване на дейността на подобни обединения с правилата и нормите на многостранната
международна търговска система, за минимизиране на възможните отрицателни последици върху глобалните икономически връзки.