Теоретичен и терминологичен обзор на лингвистичните понятия и методика на формирането им във втори клас. Педагогическа диагностика
Изменения на глаголи – лице, число, време, залог
Изтегляне 48.94 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първо лице
- Трето лице
| Изменения на глаголи – лице, число, време, залог
Лице. Глаголите в българския език се изменят по лице, число и време. Кръстев потвърждава, че лицето на глагола е свързано с речевата дейност на лицата. Той разпределя лицата на глагола по следния начин. (4) Първо лице – това е когато лицето говори или пише (говорещ, пишещ) Второ лице – това е лицето, с което се говори или на което се пише (слушащ, четящ). Това лице е непосредствен участник в комуникацията. Трето лице – това е лицето, за което двамата участника в комуникацията си говорят (пишат). Това лице не е директен участник в комуникацията, но може да присъства като слушател в момента на говоренето. Това, което отличава третото лице е, че след като не участва в комуникацията, то може да бъде, освен човек и всякакво друго същество или предмет. (4) Примери за глаголи в първо лице биха били аз работя или пиша. В българския език не е задължително да се използва лично местоимение при употребата на глагол в първо лице. Когато лицето говори на събеседника си, то глагола, който се използва би бил във второ лице. Например ти работиш или пишеш. Отново използването на местоимение не е задължително. Когато лицето, което води комуникацията говори на събеседника си за друго лице или предмет, то се използва глагол в трета форма. Например той работи или работи. Третото лице на глагола може да бъде от мъжки, женски или среден род (той работи, тя работи, то работи). (4) Число. Кръстев твърди, че в българския език числото на глагола е свързано с числото или броя на участниците в комуникацията или броя на лицата или предметите, за които се комуникира. Той дава за пример, че ако комуникиращото лице казва нещо от името на двама или повече хора, то тогава се използва глаголна форма в първо лице, множествено число – ние работим или работим. (4) Ако комуникиращото лице казва нещо на двама или повече събеседници, то глаголната форма би била във второ лице, множествено число – вие работите или работите. Когато комуникацията се отнася до други лица или предмети то глагола, който ще се употреби би следвало да е в трето лице, множествено число – те работят или работят. (6) Време. Кръстев допълва понятието за глагол като добавя, че комуникацията между говорещия и слушащия се извършва в определен момент на времето. Той определя времето на глагола като основен ориентиращ момент на говоренето. Основните времена на глагола в българския език са минало и бъдеще и според тях участниците в комуникацията могат да се ориентират за това кога се случва действието. В граматиката има и допълнителни ориентационни моменти. Според Кръстев те биват предходни, съвременни и следходни. Глаголните времена в българския език са следните: (4) Сегашно време – Аз работя. Бъдеще – Аз ще работя. Минало свършено – Аз работих. Минало неопределено – Аз съм работил. Минало несвършено – Аз работех. Минало предварително – Аз бях работил. Бъдеще в миналото – Аз щях да работя. Бъдеще предварително – Аз ще съм работил. Бъдеще време – Аз ще работя. Залог. Според С. Георгиев в българския език глагола има два залога – деятелен и страдателен. (3) Глаголното лице в деятелен залог е активно и то извършва действието (уча, разговарям, усмихвам се, разцъфтя) В страдателен залог глаголното лице е пасивно. То е засегнатия обект. Например - Планът се начерта/ беше начертан.; Слуша ми се музика; Изтегляне 48.94 Kb. Сподели с приятели:
|