Теоретичен и терминологичен обзор на лингвистичните понятия и методика на формирането им във втори клас. Педагогическа диагностика
Изтегляне 48.94 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Прилагателно име
| Съществително име.
Боримир Кръстев определя съществителното име като дума, която назовава предмет, явление, лице, животно или растение и прочие. (4) Иван Куцаров разширява понятието за съществително име като добавя, че съществителните имена също могат да назовават и абстрактни величини, принципи, действия състояния и пр. (6) В допълнение Стоянов добавя своето наблюдение, че както съществуват съществителни имена, които назовават предмети така съществителните могат да назовават и признаци и действия. Куцаров дава за пример–широк, висок, храбър. Когато има нужда да се именуват тези качества или признаци задължително се използват съществителни имена като широчина, височина, храброст, смелост. (3) Любомир Андрейчин също добавя към определението за съществително име като добавя, че съществителните имена назовават както обекти и осезаеми същини като къща, дърво, вода, часовник. Те също така могат да назовават и мисловни величини и духовни прояви–спор, анализ, тревога, стремеж. Той твърди, че тези качества и свойства, които съществителните притежават могат да се абстрахират от предмета или човека, за който се отнасят. (1) В допълнение Станьо Георгиев също допринася за определението на съществителните имена като ги нарича същини и неща, които както можем да помислим за себе си, но можем да наименуваме предмети, явления, животни и чувства. (3) Прилагателно име Според Стоянов прилагателно име е дума, която назовава признак или качество на предмет. (3) Според Куцаров прилагателното е дума, която няма собствено понятие, а едно общо със съществителното, което пояснява. Например нова сграда или малко дете. Той твърди, че признаците на предмети и хора не могат да съществуват отделно, затова прилагателните имена само по себе си не означават отделни понятия. Те означават едно понятие заедно със съществителното име, за което се отнасят. След като прилагателните имена са тясно свързани със съществителните е логично че и те биха имали форми за женски, мъжки и среден род в единствено число. Също така в българския език прилагателните могат и да се членуват. (5) Любомир Андрейчин добавя за прилагателните имена, че наличието на прилагателно име винаги сигнализира за наличието на съществително име. В такъв случай той изразява мнение, че прилагателните имена имат свойството да разчленяват значението си. Той дава за пример прилагателното силен. Според думата, с която се свързва, то това прилагателно би имало различно значение–силен глас, силен човек, силна струя. (1) Георгиев също добавя към определението за прилагателно име като ги нарича „особености на предмети, без да ги представя като някакви отделни същини.“ (2) Глагол Куцаров споделя като дефиниция за глагол „част на речта, която означава действия или състояния като динамични признаци на явленията, назовани със съшествителни имена.“ Той разширява това понятие и добавя, че действия и състояния могат да се означат както от глаголи така и от съшествителни. Той разграничава двете части на речта с това че, докато съществителното име назовава или именува понятието за конкретно действие, глагол не притежава това качество. Той добавя, че глаголът е една от най-развиват част на речта в съвременния български език. (4) Андрейчин добавя, че глаголът заема важно място в системата на частите на речта.Той добавя, че глагола има решаваща роля за изразяване на действия и време в изречението. (1) Георгиев добавя към понятието за глагол като казва, че той означава действие или състояние свързано с някаква същина–лице или предмет. Заради своята гъвкавост да изразява както действие така и състояние глаголът в българския език може сам да образува изречение. (3) Изтегляне 48.94 Kb. Сподели с приятели:
|