Формиране на лингвистичните понятия съществително име, прилагателно име и глагол

Според Маргарита Димитрова книжовният български език е основен и задължителен като средство за обучение в нашата страна. В този процес училището играене изключително важна и до голяма степен незаменима роля, тъй като само чрез него учениците усвояват: (11)

• 
  езиковите средства, присъщи на отделните стилове и дискурси, т. е. повишават комуникативната си компетентност;
  

Книжовният български език като средство за обучение изпълнява в училище една от основните функции на езика в човешкото общество – когнитивната. Това определя и особената важност на българския книжовен език – именно чрез него учениците се подготвят за бъдещите си публични дейности. Основна цел на обучението по български език е усвояването на книжовно езиковата норма в устния и в писмения й вариант и развитие на речево комуникативните умения на учениците, т. е. на комуникативната им компетентност. В популярен вид всичко това се обединява от понятието “езикова култура”. Център на обучението в началната училищна степен е усвояването на писмената и на устната форма на книжовния български език. Училището е единственото място, където системно и последователно може да бъде усвоена писмената книжовна реч и това определя значението му за обществото. Център на обучението в началната училищна степен е усвояването на писмената и на устната форма на книжовния български език. Училището е единственото място, където системно и последователно може да бъде усвоена писмената книжовна реч и това определя значението му за обществото сред тях са частите на речта. В обучението по български език в началния курс основно внимание се отделя на процедури като морфемен, морфологичен и синтактичен разбор. Също така в началното училище се формират понятия и определения за съществително, прилагателно и глагол. (11)

Росица Генова споделя, че начините, по които се формират тези понятия в начална училищна степен се осъществява в уроците по български език. Една от основните задачи на образованието по български език в начална училищна възраст е формирането на умения у учениците да разпознават отделните части на речта и да знаят как да ги употребяват. Възприемането, разбирането и осмислянето на частите на речта в 1-4ти клас протича в съответствие с равнището на психо-физиологичното развитие на децата и е съобразено с техните индивидуалните особености. Тя дава за пример няколко критерия за проследяване на формирането на лингвистичните понятия: (13)

• 
  Наблюдение на разбирането - при което учениците се научават на самонаблюдение дали и доколко добре разбират начина по който се използват частите на речта;
  
• 
  Съвместно учене - при което читателите овладяват стратегии за запомняне и обсъждат заедно граматичните материали;
  
• 
  Използване на графични и семантични таблици - учениците представят материала графично, за да подпомогнат разбирането и паметта си;
  
• 
  Отговаряне на въпроси - читателите отговарят на зададени от учителя въпроси и получават незабавен коментар от него;
  
• 
  Задаване на въпроси - читателите се научават сами да задават въпроси и да отговарят; (12)
  

• 
  да се обогатява запасът от езикови средства, необходими за решаване на определена комуникативна задача, т.е. да се подобрява езиковата компетентност на учениците;
  
• 
  да се формират умения за ориентиране в комуникативната ситуация чрез осъзнаване ролята на социалните фактори в общуването, т.е. да се обогатява социолингвистичната компетентност на подрастващите;
  
• 
  да се развиват умения за преодоляване на слабости в общуването чрез замяна на една речева стратегия с друга, т.е. да се подобрява стратегийната компетентност на учениците. (7)
  

М. Лвов и Т. Рамзиева добавят, че формирането на лингвистични понятия се осъществява в четири етапа:

• 
  
  
  Изтегляне 48.94 Kb.
  
  Сподели с приятели: