Теоретични и практико-приложни проекции на добра педагогическа практика като изискване за присъждане на III професионално-квалификационна степен


Учителите, трябва да дават криле на учениците



Pdf просмотр
страница3/14
Дата03.01.2022
Размер0.83 Mb.
#112426
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Публикация-МА-2020

Учителите, трябва да дават криле на учениците
и да ги научат да вярват в себе си...

Теоретични параметри за същността, критериите и структурата на
добра педагогическа практика
Параметрите на съвременното образование се ориентират към съдържанието и методиката на учебния процес, към професионалното и духовното развитие на личността на учителя, реализиращ своя творчески потенциал в пряката си педагогическа дейност с децата или с учениците.
Днешното разбиране на педагогическия процес предполага синтез от обучение и възпитание, формиране на личността в процеса на обучение. Прилагането на компетентностния подход поставя акцент в подготовката на бъдещите педагогически специалисти и в професионалното израстване на учителите с ясното послание, че компетенциите са способности, които са неразделна част от личността.
Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти е непрестанен процес, който подпомага професионалната реализация, провокира нови идеи и мотивира желание за кариерно развитие.
С повишаването на професионалната квалификация се цели да се осигури съответствие между социалната практика, потребностите на образователната система и равнището на професионална компетентност. Стремежът е и да се даде възможност за задоволяване на професионалните интереси на учителите.
„Образованието цели формиране на характер, който да може да гарантира оцеляването на човека в постоянно променящия се свят, с отчитане на неговото собствено израстване и развитие като индивид и като личност“. (Веселинов 2018)
Проучването на педагогическия опит на учителите е важно както за педагогическата теория, така и за педагогическата практика, тъй като се съпоставя с теоретичните постановки на хората, които създават педагогическите теории и в


„сблъсъка“ между теория и практика се търси проблемната област, която насочва и изследователската, и практическата дейност. Съчетаването на теоретични изследвания и схващания с практическата им реализация води до генериране на добри практики.
„Добра практика“ е термин от стратегическия мениджмънт. Според
Уикипедия, „добра практика” е техника, метод, процес, дейност, стимул, които
общоприетото мнение счита за по-ефективни да постигнат определен резултат,
отколкото всяка друга техника, метод, процес и т.н., когато се прилагат при
определени обстоятелства.
Добрите практики могат да бъдат определени като най-ефикасни (най-малко усилия) и ефективни (най-добър резултат) начини на изпълнение на задача, въз основа на процедури, които са се доказали във времето за голям брой хора.
Добрите практики се прилагат само за определени условия или обстоятелства и могат да бъдат изменени или адаптирани за сходни обстоятелства. Освен това добрите практики могат да се развиват, за да станат по-добри. През годините понятието "добри практики" започва да се използва за нещо, което е просто "правило", "добри идеи". [11]
Според М. Стефанова, употребата на практики в множествено число отразява както динамиката на една или друга практика, така най-вече нейният кумулативен
(но не непременно възпроизвеждащ) характер. Характеристиката „добра” (практика) се свързва с успешност, резултатност, продуктивност, качество, ефикасност, ефективност на постиженията на учителя съобразно образователните стандарти.
Следователно добра педагогическа практика означава по-краткотраен или по-дълготраен период в професионалното развитие на учителя на майсторски изпълнявани от него задачи. Това са типични за професията задачи, чието решаване се опира на безпроблемно прилагане на известни, модерни и ефективни научно- теоретични постановки. [4]
В специализираната литература се срещат категориите „добри практика“ и
„най-добри практики”.
Категорията "добри практики" (Good Practice) предполага, че може да излезе нещо по-добро.
Категорията "най-добри практики" (Best Practice) е отражение на окончателност и универсалност.
„Най-добра практика” е техника, метод, процес, дейност, които последователно показва резултати, превъзхождащи тези, постигнати с други средства и се използва като база за сравнение. [6;11]
Най-добрата практика се използва за описание на стандартен начин за правене на нещата, така че другите организации да могат да го използват.
Терминът "добри практики" описва това, което работи в определена ситуация или среда. Най-добра практика е техника или методология, която надеждно може да доведе до желания резултат. Набор от идеи, които представляват най-ефективно или разумно насока-та на действие. Най-добрата практика е превъзходен метод или иновационна практика, която допринася за подобряване на работата на една

организация и обикновено се признава като "най-доброто" от други организации при проверки.
Дали една педагогическа практика може да бъде определена като „добра практика“ зависи от определени критерии:
1. Резултативност - практиката трябва да води до подобряване на резултатите в определено образователно направление, на познавателната активност и мотивацията за учене, на педагогическото общуване, на взаимодействията с родителите и с членовете на семейната общност и носи полза за образователната институция.
2. Иновативност – генерира нови технологични варианти или различни решения за съществуващите проблеми. Решенията могат да бъдат напълно нови или да са свързани с трансвериране от друг контекст.
3. Трансверсалност - да е преносима в други области, с мултиплициращ ефект.
4. Устойчивост - да създава възможности за прилагане и в бъдещи педагогически взаимодействия.
5. Съответствие на тенденциите на общественото развитие, на социалната поръчка.
6. Актуалност и перспективност.
Според И. Иванов има шест ключови стъпки за идентифициране на добри практики:
(1). Определяне на изискванията на потребителите.
(2). Откриване на добри практики
(3). Документиране
(4). Валидиране
(5). Разпространение и приложение
(6). Разработване на поддържащата [17]
M. Peters и T. Heron чрез оперативното си определение дават пет критерия:


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница