Теории на личността

По-късно изследователите използват по-усъвършенствани статистически методи,за да намалят още повече списъка от личностни черти.Например това къде се намираме по дименсията”емоционален/лесно се разстройва срещу спокоен/стабилен” ще е свързано с позицията ви по дименсията”релаксиран срещу напрегнат”,а резултатът ви по „резервиран/недружелюбен срещу отзивчив/дружелюбен” ще корелира с резултата ви по „срамежлив/плах срещу дързък/смел”.Използвайки усъвършенстваните статистически техники,през последните години изследователите стигат до известно съгласие,че списъкът може да се намали още повече-до 5 независими дименсии. Екстраверсията се състои от характеристики като приказлив,общителен и склонен към риск.Приятност обща черта като добродушие,кооперативност и симпатичност. Съвестност включва отговорност,спретнатост и мотивация за изпълнение на задачата. Емоционалната стабилност свързва спокойствието,уравновесеността и хладнокръвието.И накрая културата включва черти като интелигентност и интерес към философията и изкуството.Предлага се тезата ,че всяка дименсия се използва при един или друг съществен въпрос,който си задаваме за хората, с които взаимодействаме във всекидневния живот.

Дали човекът е активен доминантен/екстраверт/,или пасивен и покорен?

Дали човекът е сърдечен и мил,или студен и дистанциран?

Дали човекът е отговорен/съвестен/, или ненадежден?

Дали човекът и здравомислещ/емоционално стабилен/, или луд?

Дали човекът е умен/образован/,или невежа?

Някои изследователи-например Ханс Айзенк, защитават идеята,че таксономията на чертите може да се опрости дори още повече, като се подредят проста,двуизмерна кръгла скала.Тя е направена на базата на статистическата техника, подобно но факторния анализ,но осигурява прост начин за демонстрация на това как различните измерения на чертите се свързват едно с друго.Например чертата амбициозност не е свързана измерението сърдечен-студен:напълно възможно е да си амбициозен и студен или амбициозен и сърдечен.От друга страна амбициозността е отрицателно свързана с подчинението-човек не може да бъде и двете едновременно.Амбициозността обаче се разглежда като донякъде свързана с общителността и арогантността.

Един пример: студенти дават характеристики за своя най-характерна черта.Най-често посочената дума била „дружелюбен”.Имало и двама студенти,които избрали „подъл”. Когато били накарани да поставят двете думи в кръговата скала,” дружелюбен” се озова някъде между сърдечен/мил и общителен/екстраверт.Следователно дружелюбността предполага да си сърдечен,а не студен, и донякъде доминантен,а не покорен.Думата подъл беше поставена между студен/свадлив и арогантен/пресметлив, което внушава,че подлостта предполага човек да е студен и леко доминиращ/а не покорен/.

Накратко, изследователите за личността установяват,че под привидната сложност на 17 953-те термина за личностни черти и почти безкрайния брой отделни поведения, описвани чрез тях,съществува една проста и организирана структура.Личностните черти могат да се организират в управляем брой групи,улавящи няколко съществени въпроса,които хората обикновено си задават един на друг.

Независимо от артистичните си наклонности Винсент ван Гог претърпял пълен провал като продавач на произведения на изкуството.Не бил съвестен,колегите му не го харесвали особено,а като търговец не бил достатъчно амбициозен.Макар че работил в галерия,собственост на вуйчо му,в крайна сметка бил уволнен.Днес някой работодатели използват личностни тестове,за да се опитат да избегнат този тип несъответствие.При подбора на персонал оценката на личността може да помогне на работодателя да избегне наемането на хора,чиито личности са непригодни към изискванията на професията,а на потенциалните служители ще спести неприятното чувство да започнат работа там,където не им е мястото.

Повратното изследване в тази област е проведено от Агенцията за стратегически услуги-АСУ-предшественик на ЦРУ.В екипа по оценката са включени някой от най-изтъкнатите психолози в САЩ.Задачата им е да подбират хора специални работни места-секретни и много разнообразни/събиране на информация,симултанен превод или мисия в тила на врага/.Без да знаят какви ще бъдат конкретните задачи,психолозите трябва да изберат такива хора,които са не само гъвкави,но и способни да пазят тайна и да мислят бързо при опасност.За да се избегнат огромните потенциални загуби при провал на разузнавателните им мисии,кандидатите за АСУ са интензивно тестирани в продължение на три дни.Те попълват тестове и ги поставят в серия ситуации,предназначени да разкрият евентуалните слабости на характера им.Например в интервюто през първия ден на кандидата се казва,че не трябва да разкрива никаква информация за себе си до края на периода на тестване.На втория ден му дават тест за „лидерски способности”,в които трябва да наблюдава и да ръководи двама войници,докато вършат някакъв прост строеж.Войниците обаче са актьори ,специално инструктирани да бъдат мързеливи и неприятни.Когато строежът не е завършен,на кандидата се казва,че се е провалил на теста и трябва да се яви на инструктаж,преди да си тръгне.В действителност това е тест за „разчупване”на обвивката му и начин да бъде накаран да разкрие информация за себе си,преди да му е разрешено да го направи.

Екипът на АСУ има това предимство,че използва пълен комплект от тестове за оценка,но действа в условията на ред неудобства.Първо,те не знаят предварително бъдещата задача на кандидата и не могат да изследват вече провалили се разузнавачи или успешна действащи агенти.В много случаи обаче психологът,който работи в областта на подбора на персонал,може да изследва личностните характеристики на онези,които вече са се справили добре, и да използва тази информация при вземане на окончателно решение.През последните години доста изследователи проучват въпроса как личностните черти-като току-що обсъдените-могат да помогнат,за да се предвиди успехът в дадена професия.

Например екип от психолози изучава представители на военноморският флот,работили при”изследователски условия” на изолирани бази в Антарктида в продължение на шестмесечната зима.Мъжете,които имали успех в този тип работа,били интроверти и не се отегчавали лесно.Общителните мъже,които се нуждаят от по-силна стимулация,се справили зле.Друго дългосрочно изследване на ръководни кадри в „Сиърс” обобщава,че успешният изпълнителен директор е общителен,,амбициозен и самоуверен.

От тези примри се вижда,че”добрата личност”за една професия може да е спънка за друга.Интроверсията,която подпомага приспособяването към работата в Антарктида,ще бъде само пречка за бъдещия ръководител в „Сиърс”.В резултат от изследванията си върху професионалните интереси Джон Л.Холанд разработва шестоъгълен модел на общите професионални сфери . Примери на типични професии за всяка сфера са:Конвенционална: чиновници и счетоводители

Предприемчива: търговия и говорене пред публика

Социална: пастори и спортни треньори

Артистична: писатели и актьори

Изследователска: учени и математици

Реалистична: инженери и фермери.

Холанд установява,че хората с професии,близки една до друга,имат много сходни интереси.Но ако са от противоположни сфери на дейност,интересите им са много различни.С други думи,счетоводителят може да се интересува от работа в областта на търговията,но е малко вероятно да се види като актьор или художник.Успехът във всяка от различните професионални области вероятно ще изисква различни комбинации от Петте големи личностни черти.Например успехът на художника изисква високо равнище на интелект,но доста по-ниски равнища на съвестност.От друга страна,по-високи равнища на съвестност и по-ниски равнища на образованост се изискват за успеха като чиновник.Въз основа на собствения си опит в използването на личностни въпросници при подбор на персонала Робърт Хоугън доказва,че шестоъгълника на професионалните интереси на Холанд е Всъщност на кръговата скала на личността.Според него двете личностни дименсии могат да се наложат върху шестоъгълника на професионалните интереси.

Професиите в основата на шестоъгълника /предприемчиви и социални/ са подходящи за екстравертите, а на върху му /реалистични и изследователски/-са подходящи за интровертите.Екстравертът не би се представил добре като лабораторен учен,но ще бъде много добър като спортен треньор например.Професиите /конвенционални са по подходящи за хора с висока развита съвестност/или самоконтрол/,а /артистични/ е по вероятно да бъдат заети от импулсивни,по-слабо социализирани лица.Импулсният неконформист не би се справил добре като чиновник в художествена галерия,макар, че може да е много доста добър художник.Може би ако Винсент ван Гог беше получил подходяща личностна оценка като юноша,щеше да избегне няколко неприятни години в галерията на вуйчо си.

Подходът на чертите се основава на много по-усъвършенствани емпирични изследвания,отколкото психодинамичният подход,но и той не е имунизиран срещу критики.Основният му недостатък е,измерваните с психологически тестове черти не водят психолозите до точни предвиждания за поведението на човек.Този въпрос се повдига от привържениците на теорията за социалното учение,като традиционно обясняват индивидуалните различия с влиянието от средата.Натрупаните доказателства говорят,че чертите и средата си взаимодействат при детерминиране на човешкото поведение.

Друга критика към този подход е,че фокусиран върху общите черти,той загубва от погледа си отделния човек.Например двама души,които са интелигентни-ката Ван Гог и Гоген-биха попаднали в една група при изследване на чертите,наречена „култура”. Очевидно изследвания разглеждащи чертите една по една,ще изпуснат уникалната комбинация от характеристики,която изгражда всеки от нас.Едно от решенията на този проблем е комбинацията от резултатите по различните тестове на един и същи човек да се описва по няколко различни дименсии.Тази възможност най-добре се илюстрира в провежданите от няколко десетилетия изследвания с Многофазния личностен въпросник Минесота /ММРІ /

ММРІ първоначално е разработен,за да идентифицира хората с психични разстройства,но след това се използва и в изследванията върху изпълнението в работата,приспособяването към колежа и здравният риск,като това са само някои от приложенията му.Тестът включва скали за измерване на такива притесняващи ни черти,хипохондрия,депресия,психопатност девиантност и шизофрения..Изследваните лица отговарят на набор от въпроси от типа”вярно/невярно”.Често се чува,че животът не си струва да се живее/въпрос от скалата за депресия/ и „В училище често имах неприятности”/въпрос от скалата за психопатна девиантност/.Вместо всяка скала да се разглежда поотделно,изследователите,които използват ММРІ,групират всички резултати и ги отчитат като профил на човека.Например профилът на Пол Гоген е че тай е човек,които не зачита конвенционалните стандарти/висок резултат на скалата за

психопатна девиантност/,активен и импулсивен/висок резултат по скалата за хипомания/,социално отзивчив/нисък резултат по скалата за социална интроверсия/. Винсент ван Гог също би получил висок резултат по скалата за психопатна девиантност /поради незачитането на конвенционалното/,но вероятно щеше да има висок резултат по скалите за интроверсия,депресия и хипохондрия.Като изследват профилите,а не отделните скали,изследователите могат да разработят по-вярно картината на цялостната личност.

Една последна критика към този подход е,че до голяма степен той и атеоретичен. При разработването на ММРІ например изследователите включват голям брой тестови въпроси и използват статистически техники,за да определят кои въпроси разграничават различните клинични групи.По принцип те са по-склонни да разработят надеждни и валидни личностни тестове,без толкова да се занимават с разработването на съответна теория,която да обясни измерваните черти.Знаем,че теорията помага да се разберат резултатите от изследванията и да се уточнят въпросите,на които учените трябва да отговорят.Но от друга страна,може би е полезно да приемем изследователите на чертите като специалисти,занимаващи се с точното описание-съществената първа стъпка във всяка наука.С това какво означават чертите и откъде идват могат да се занимават други учени и от други научни перспективи.Подходът на чертите в крайна сметка е подобен на таксономичните изследвания в естествената история-също като класификациите на растенията и животните,които осигуряват основата на еволюционната теория.Имайки предвид това,не е изненадващо,че някои изследвания проучват чертите от позициите на биологичната перспектива,която ще разгледам сега.

От къде идват личностните черти?Биологичната перспектива приема,че поведенческите черти се коренят в анатомията и физиологията.Възможно е нервните хора да са такива,защото организмът им произвежда повече хормони,например адреналин,или защото нервната им система е така конструирана,че реагира силно на външни заплахи.Теоретиците,които подкрепят този възглед,търсят отговор в три посоки.Някой от тях директно изследват физиологичните различия между хората с различни поведенчески черти.Работата на Уилям Шелдън върху телесната структура и темперамента е пример на тази тип проучвания.Други отиват още една крачка в тази посока и търсят доказателства за генетичната обусловеност на различните черти. Подобно на изследователите,които изучават семейно обусловената наследственост и интелигентността,те разглеждат моделите на семейна приемственост на такива черти като дружелюбие,срамежливост или нервност.И накрая,някои изследователи се връщат дори още по-назад,отчитайки възможните еволюционни корени на индивидуалните различия в поведението.

Защо толкова се интересуваме дали хората около нас са доминантни,приятни, отговорни,здравомислещи и умни?Според някои теоретици е така,защото именно това са измеренията,които са били съществени за оцеляването на предците ни.Да разгледаме някои характеристики на човешката история.Хората винаги са живели в групи.Предците ни са живеели на малки групи от 25-50 човека,които са се познавали добре.Членовете им са ловували и събирали храна заедно и силно са зависели един от друг,за да оцелеят.Еволюционните теоретици твърдят,че предшествениците ни са оцелели,защото са отчитали характеристиките на останалите в групата така,че разделението на труда между тях да бъде най-ефикасно.Доминиращите и агресивните индивиди са ставали добри войни,а разбраните и невраждебните са се справяли добре с отглеждането на децата.

Ако този начин на „еволюционно” разсъждение е правилен,всички човешки групи по земята би трябвало да имат приблизително еднакви идеи за личността,защото предшествениците им са еволюирали при сходни социални условия и са се изправяли пред едни и същи проблеми на съвместен живот в групата.Гофри Уайт открива доказателство за наличието на точно такива универсални концепции за личността.Той анализира думите, използвани за описание на хора в три различни езикови групи в Индия и в южната част на Тихият океан.Статистическите взаимовръзки между думите за личностни черти показват,че различните термини във всеки език могат добре да се подредят в двуизмерна кръгова схема.Накратко,изглежда че хората от различни краища на света мислят за личността с еднакви по същество термини.

През 1896г. един лекар на име Хари Кембъл изнася доклад върху болезнената срамежливост пред Британското медицинско общество.От времето на Кембъл до сега върху срамежливостта са проведени редица изследвания.Макар,че не е синоним на т.нар.интроверсия или резервираност,срамежливостта е тясно свързана с тях.Изследователите в областта на психологията на развитието Джеръм Кейгън и Дж. Стивън Резник са убедени,че корените на срамежливостта в зряла възраст са донякъде генетични.От една страна срамежливостта често може да се наблюдава още в предучилищна възраст.Те установяват,че много малки деца/по-малки от 2г./ реагират по два начина на непознат човек.Някои от тях-наречени”със задръжки”,поздравяват непознатия с поглед,млъкват и се отдръпват до майките си.Други,наречени”без задръжки”,или не проявяват никаква реакция към непознатия,или се приближават към него.Родителите на децата със задръжки ги описват като наблюдаващи,срамежливи и плахи.,докато майките на децата от втората група ги характеризират като дружелюбни, дръзки или безстрашни.Когато няколко години по-късно същите деца се изправят пред друг непознат,те реагират по същият начин.И като по-големи сдържаните малчугани предпочитат да избягват опасността и социалните ситуации.Сдържаните в детството си възрастни хора проявяват по-голяма социална тревожност и са по-зависими от своите брачни партньори.Кейгън и неговите колеги откриват и физиологични корелати на социалната сдържаност/потискане при децата.Когато са изправени пред непознат например,у потиснатите деца се наблюдават физиологични признаци на повишено внимание-зениците им се разширяват,пулсът им се учестява и става по-равномерен. Според родителите им те проявяват и относително повече симптоми за стрес,включително и хроничен запек,алергии и често кошмари по време на сън.Защо срамежливостта се проявява толкова рано в живота и е свързана с физиологията? Кейгън и Резник интерпретират резултатите от позицията на биологичната перспектива Те Смятат,че някои хора наследяват определен темперамент,който ги предразполага да бъдат срамежливи.Някои бебета много бавно се „затоплят”към другите хора и по-късно стават относително срамежливи деца.

Срамежливостта не е независимо от другите форми на поведение.При крайно срамежливите хора тя може да е част от неприятен и затрудняващ човека комплекс от социални характеристики.Например Харисън Гоф и Ейврил Торн установяват,че такива хора често правят лошо първо впечатление.Непознатите ги оценяват като слаби, деликатни,притесняващи се и в много случаи интелектуално некомпетентни.В действителност резултатите по SAT-тест за академични постижения/ показват,че срамежливите хора са също толкова интелигентни,колкото и всеки друг.Може би събеседниците неправилно схващат нежеланието им да говорят като свидетелство,че те не разполагат с нещо умно,което да кажат.Не е изненадващо,че срамежливите казват,че повече се страхуват от социалните контакти,че по-ясно си дават сметка за това какви са и че се чувстват по-самотни от останалите хора.Освен това те са по-подозрителни и имат повече претенции към другите и показват по-силна депресия и тревожност.Макар че е нещо като социален недъг,срамежливостта не е инвалидизираща,нито рядко срещана.В действителност приблизително 40% от студентите проявяват известна степен на срамежливост.

Важно допускане на еволюционните аргументи е,че личностните черти се наследяват. Макар че все още не сме сигурни как точно гените влияят върху личността,в резултат на най-новите изследвания едно нещо изглежда съвсем ясно-елемента на наследственост в личностните черти наистина е значителен.С други думи,степента, до която сте арогантни или непретенциозни,доминантни или покорни,дружелюбни или срамежливи,се дължи донякъде на характеристики,наследени от вашите родители.

Току-що видяхме резултатите,които подсказват,че срамежливостта донякъде се корени в генетично оформения темперамент.Други изследователи приемат тезата,че особеностите на личността в зряла възраст до голяма степен могат да се открият в различията в темперамента,които се проявяват още в ранно детство-емоционалност, активност и социабилност.Емоционалността се изразява в това,че някои деца лесно се разстройват,докато други са по-хладнокръвни.Активността е свързана просто с равнището на активност на детето.:някой са физически активни,други подскачат насам натам значително по-малко.Социабилността отразява различията,изучавани от Кейгън-някои деца са срамежливи,когато срещнат непознат,а други не.

В зряла възраст различията в темперамента,свързани с емоционалността и социабилността,изглежда се проявяват в двата основни фактора,наречени от британският психолог Ханс Айзенк екстраверсия и невротизъм.В подкрепа на биологичният подход като че ли наистина съществуват физиологични различия, свързани с екстраверсията и невротизма.Изглежда екстравертите търсят приключенията и социалните взаимодействия,за да повишат хронично ниското си равнище на физиологична възбуда.Интровертите,от друга страна,са с по-високо равнище на възбуда,приключенията и шумните партита само неприятно повишават физиологичната възбуда.Айзенк открива известни доказателства,че невротизмът е свързан с различия в равнищата на възбуда на автономната нервна система.Хората които обикновено имат високо равнище на автономна възбуда,по-често са нервни/или „невротични” по терминологията на Айзенк/.Това ги прави особенно чувствителни към наказание.

Ако личностните черти се наследяват,тогава трябва да установим,че те се предават чрез членовете на семейството.Биографиите често отбелязват явни сходства между членовете на едно и също семейство.В една биография на Пол Гоген е написано следното:”От страна на майка си Гоген произлиза от семейство с гореща кръв във вените и екзотичен произход,на който дължи непримиримата си гордост,независимия дух и темпераментна бруталност.”

Макар,че сходството между членовете на едно семейство е необходимо условие,за да се установи генетично наследяване,само по себе си то не е достатъчно.За да сме сигурни,че дадена черта е наследяема,трябва да използваме,трябва да използваме по- строги поведенческо-генетични методи.Трябва да установим връзката между срамежливостта,проявена от различните биологични роднини,и да покажем,че тя не може да се дължи на тяхната еднаква среда,тъй като членовете на семейството обикновено споделят както гените,така и средата.Един от методите да се сравнят еднояйчни с двуяйчни близнаци.Ако еднояйчните близнаци не си приличат повече от двуяйчните,тогава това е свидетелство против генетичната теория.Друг подход е да се сравняват осиновени деца с техните биологични роднини и с близките им по силата на осиновяването.Ако осиновените деца приличат на новите,а не на биологичните си родители,това също ще е доказателство против генетичната теория.

Резултатите от такива изследвания с еднояйчни близнаци показват,че те са много по- сходни личности с двуяйчните близнаци.Естър Полайн Фрийдмън и сестра и Полайн Естър Фрийдмън са еднояйчни близначки,които не само действат по един и същ начин,но и се женят по едно и също време и дори имат подобни професии.Познаваме Естър като Ан Лендърс,а Полайн-като Абигейл ван Бърен /филма-„Скъпа Аби”/.

Тъй като „Ан” и „Аби” са отгледани заедно,вероятно сходствата между тях могат да се обяснят с общата среда,в която са израснали.Това обаче не може да обясни забележителните сходства,открити при еднояйчните близнаци,които са отгледани разделени.

Джери Ливи и Марк Нюмън- двама близнаци които са разделени още при раждането си,без да знаят,че другият съществува.Независимо от това в зряла възраст и двамата стават пожарникари и се обличат и действат по толкова сходен начин,че на конгрес на пожарникарите колега на Джери го обърква с Марк.Макар,че никога не са се срещали,те имат еднакви мустаци,еднакви изгаряния,еднакви авиаторски очила.Любимите им занимания в свободното време са едни и същи-лов,риболов, гледане на стари филми с Джон Уейн и професионална борба,както и китайска храна след вечер,прекарана на вън.И двамата пият една марка бира и държат бутилката по особен начин-с малкия пръст опънат под нея..”И двамата бяха ергени,вечни флиртаджии и с шумно чувство за хумор”.Както отбелязва Джери:”непрекъснато правехме едни и същи бележки по едно и също време и използвахме едни и същи жестове….Беше призрачно”.Макар,че някой от тези сходства може би са случайни,съвпадението в резултатите на близнаците при личностните тестове е далеч над случайното.Както показват други изследвания,най-малкото професионалният избор на Джери и Марк е нещо повече от голяма случайност.Установено е,че близнаците,отгледани разделени,значително си приличат в предпочитанията си към работа и по удовлетвореността си от нея.Така изследванията върху голямо разнообразие от личностни черти,включително срамежливост,категорично показват съществената роля,която има наследствеността.

Преди две десетилетия много психолози щяха да отхвърлят биологичната перспектива към личността.През последните години обаче проучванията в тази насока имат много интересно развитие.Изследванията с близнаци,отгледани в различни семейства, и с осиновени деца,отгледани заедно,показват,че генетичните особености могат да обяснят почти половината от естествените различия между хората. Проучванията стигат и до още един насърчителен резултат-само,фактът,че са отгледани в една и съща среда,не прави хората еднакви или подобни.Ако двамата с брат ви сте дружелюбни например,това вероятно се дължи на общите ви гени,а не на начина,по който родителите ви са се отнасяли към вас.

Изследванията върху взаимовръзката между хормоните и личността трябва да уточнят как биологичните тенденции се проявяват във всекидневието.Те обаче все още са в началото си и за сега имаме много ограничено разбиране за общото между психофизиологията и дружелюбното или интелигентно поведение например.Дори когато откриваме връзка между личността и физиологическите различия между хората, не винаги е ясно дали тъкмо физиологичните различия причина за тази връзка. Например ако изследователят открие,че организмът на по-дружелюбният човек произвежда повече болкоуспокояващи ендорфини,няма да е ясно точно те са причината за дружелюбието му или точно обратното-са резултат от неговия по-общителен стил на поведение.

Изследванията от позицията на еволюционната перспектива също водят до доста интересни нови резултати.Еволюционната перспектива ни помага да разберем защо определени черти на личността се откриват навсякъде по света. И се свързва с резултатите от антропологията и биологията,за да ни изясни човешката природа и различията между нас.Важно е обаче да помним,че еволюционните хипотези ни дават становище за човешкото поведение само в далечен план.Макар че според тях гените, наследени от нашите предшественици,могат да влияят върху поведението ни по определен начин,еволюционните концепции не конкретизират как точно тези гени действат,за да повлияят върху поведението на отделния човек.За да изясним това, изследователите трябва да фокусират вниманието си върху по-близките генетични и физиологични перспективи.Същевременно гените и физиологията също разкриват само част от истината-фактът,че има разлики дори между генетично идентични/еднояйчни/близнаци,ни показва,че влиянието на средата също е важно.Поведенческата и социокогнитивната перспектива разглеждат именно факторите на средата.

Понякога се случва и това-След раждането еднояйчните близнаци да израснат различни.Поведенческата гледна точка приема,че влиянието на средата оформя поведението след раждане.Психолозите,които поддържат това схващане,използват класическото и оперативното обуславяне и моделирането,за да обяснят как личността е нещо,което се научава.Класическото обуславяне може да доведе до „срамежливо” поведение,ако детето е имало неприятни срещи с другите деца.Ако е ударено по-носа от непознато момче през първият ден в детската градина и децата от новия квартал са му се подигравали,неговата тревожност може да се генерализира и да обхване и по-късните срещи с непознати.След като е придобило страх от чужди хора,оперативното обуславяне може да подкрепя стремежа му да избягва различни социални ситуации.В бъдеще детето може да се научи,че тревожността му от срещи с непознати изчезва,ако страни от тях и не се поставя в ситуации на потенциално”налагане”или осмисляне. Както отбелязахме,бехевиористите Уолпе и Рачмън обясняват фобията на малкия Ханс от конете като случай на обусловен страх.

Албърт Бандура смята,че сложните модели на поведение обикновено не се учат чрез директно подкрепяне,а чрез наблюдение и съпреживяване на наградите и наказанията,получени за това поведение от другите.Дете което гледа Филм като „Челюсти”,би могло да развие фобиен страх от акули,без дори да е виждало истинска акула,а камо ли да е нападнато от нея.По същия принцип на учене чрез съпреживяване филм за побеснял кон,който тъпче невинни малки деца,може да създаде поколение от малки Хансовци.В този случай децата биха се научили да се плашат от конете чрез моделиране,а не по пътя на класическото обуславяне.

Както отбелязан ме строгият бихевиоризъм би отхвърлил”вътрешните”обяснения на чертите и когнитивните процеси,защото те не подлежат на директно обяснение. Съвременните теории за личността приемат по-скоро когнитивната перспектива,а не се занимава единствено с поведението.Тези подходи водят началото си от работата на Джон Долард и Нийл Милър,които прилагат модела на ученето към такива наблюдаеми процеси като потискането,което те обясняват чрез простото обуславяне на избягване. Вместо човек да се научи да избягва неприятния външен стимул/кон/,механизмът на потискането означава,че човек се научава да избягва неприятният вътрешен стимул /мисълта за коня/.За да демонстрира този процес,един от изследователите учи група студенти да асоциират безсмислена сричка/например „йов” или „гекс”/с английска дума /да речем”войник”или „спомен”/.След това те подлагат студентите на електрошокове и същевременно им казват някакви далечно асоциирани английски думи /”флота”за войник,”мозък” за спомен/.Когато по-късно искат от тях да си спомнят първоначалните безсмислени срички,студентите правят грешки само при 6.3% от думите,които не са били болезнено асоциирани с шока.От друга страна,те грешат в 29.2% от думите,асоциирани с електрошока.Това подкрепя становището,че изтласкването всъщност е научаване да се избягват мислите,асоциирани с неприятни събития.Според това когнитивното гледище за ученето възрастните се различават един от друг по това доколкото използват защитните си механизми-някой хора са се научили да избягват мислите по определени теми.

Подходът към личността от позициите на социалното учене най-добре може да се илюстрира с изследванията върху локализацията на контрола-скала,която измерва индивидуалните различия в убежденията ни дали можем да контролираме наградите и наказанията,които получаваме.Скалата се основава на предпоставката,че поведението се определя не толкова от действителните връзки и съвпадение на обстоятелствата в средата,колкото от очакванията и убежденията ни за тях.Според нея хората се разделят на два типа-с вътрешна локализация,които вярват,че имат контрол върху наградите в живота си, и с външна локализация на контрола,които са убедени,че шансът,късметът или имащите власт хора определят съдбата им.

Много изследвания установяват,че хората с вътрешна локализация на контрола са по-склонни да се опитват да контролират онова,което им се случва в експериментите,в университета,в личните им взаимоотношения и т.н.Лицата с външна локализация на контрола по принцип са готови да оставят нещата на съдбата.Изследователите често приемат,че вътрешната ориентация е по-добрата,но това може да не е вярно за хора, които наистина имат малко шанс да контролират живота си.За колежаните и студентите без съмнение е по-добре да учат упорито,отколкото да оставят оценките на съдбата/която обикновено не е особено благосклонна в такива случаи/.По същия начин си струва хората на отговорните позиции да поемат отговорността за събитията в живота си.

Каква обаче става,когато в действителност нямаме контрол върху нещата?В лабораторни изследвания участниците с вътрешна локализация на контрола се притесняват изключително много от ситуации,в които наградите и наказанията не са под техен контрол,докато лицата с външна локализация просто вървят по течението.В реалният живот възрастните хора в различни институции понякога страдат повече,ако имат вътрешна ориентация.За някой човек,който живее в регламентирания и подреден климат,властващ в много медицински заведения/включително в старчески домове/, понякога може да е по-лесно просто да приеме безпомощността си и пасивно да позволи на обслужващия персонал да взема решенията-вместо него.

Теориите за социалното учение намира особенно приложение в изследванията върху развитието на някои патологични личностни черти и възможностите да им се повлияе.Тези изследвания проучват как някои симптоми,депресията например,включват очаквания за собствената способност да се контролира средата.

На даден етап някои бихевиористи са смятали,че влиянието на средата е толкова важно,че дори не е необходимо да се дискутират вътрешните черти.Скинър излага аргументи срещу такива вътрешнопричинни обяснения на поведението и вместо това търси отношението между наблюдаемото поведение и наблюдаемите промени в средата.Според него определянето на поведението с „вътрешни”термини,като думите са черти,с нищо не допринася за обясняването на причините за това поведение,а просто затваря един логически кръг.Защо използвате думата”срамежлив”,за да описвате някои хора?Защото избягват партитата,мълчат в присъствието на непознати и предпочитат да са сами.Защо избягват партита,мълчат в присъствието на непознати и предпочитат да са сами?Защото са срамежливи.Очевидно не сте стигнали далеч,като сте сложили етикет на поведението.

Бихевиористичното ударение върху средата за сметка на вътрешните черти води до разгорещен спор,наречен полемиката човек-ситуация.Следвайки Скинър,някои психолози „ситуационисти”поставят под съмнение дори съществуването на вътрешна личност.

Фактически Уилям Джеймс е предвестник на тази позиция още през 1890г.,когато предлага тезата,че всички ние кроим поведението си според изискванията на социалната ситуация: „Много младежи,които са достатъчно”скромни”пред родителите и учителите си,ругаят и се перчат като пирати пред”железните”си млади приятели.Не се показваме пред децата си такива,каквито сме пред приятелите си от клуба,пред клиентите си-каквито сме пред подчинените,пред шефовете и работодателите си- каквито сме пред най-близките си приятели.”Ако перспективата на ситуационизма е правилна,тогава наистина няма смисъл да се говори за личност,защото „личността”на човека няма да е нищо повече от сбора на различните влияния от средата,в която живее. Аргументът обаче,че няма такова нещо като личност,изглежда противоречи на интуицията ни.Ако мислите за приятелите,роднините и познатите си,виждате съвсем ясно,че едни са по-дружелюбни,други по-интелектуални,, трети по-зависими,без значение какво е влиянието на средата.Ситуационистите обаче излагат някои причини,поради които интуитивните ни впечатления за различията между познатите ни могат и да не са верни.

Може би личностните черти са илюзии,но продължаваме да вярваме в тях поради същите причини,поради които хората продължават да вярват в черна магия и екстрасенси.С други думи,когнитивните грешки могат да ни карат да помним фактите по предубеден и изкривен начин.Можем например да си създадем първа впечатление за някого въз основа единствено на къс информация./”Новото момиче трябва да е снобка-тя е от Бевърли Хилс”/и след това уголемяваме грешката,като търсим и помним само онова,което потвърждава първоначалната ни погрешна преценка.Ще попитате другите дали са забелязали нещо снобско в поведението на новото момиче,вместо да попитате дали са видели нещо дружелюбно в нея,което би ви накарало да чуете доказателства срещу погрешното ви първо впечатление.

В подкрепа на хипотезата,че личностните черти всъщност са в очите на зрителя,някои изследвания показват,че клиничните психолози,които използват психологически тестове,понякога не стигат до съгласие кои пациенти са тревожни,депресирани, агресивни и т.н.Окото на всеки клиницист изглежда вижда различен човек.Клиничните експерти в тези изследвания обаче обикновено получават достъп само до много ограничена информация за човека.Просто защото психологът не може надеждно да определи личността на някоя жена от отговорите и,да кажем, на теста с мастилените петна,не означава,че съпругът и,който е живял десет години с нея,не може да прецени личността и.За да проверим хипотезата,че личностните черти всъщност са в очите на наблюдателя,е необходимо да ги изследваме с надеждни тестове.Един от начините е да се използват оценките на хора,които добре познават съответния човек.Ако приятелите и роднините,които ви наблюдават в всекидневието,не могат да се споразумеят що за човек сте,това би било разрушително за идеята за личностните черти.

С тази цел в редица изследвания възрастни хора трябва да опишат собствената си личност и след това самооценките им се сравняват с мненията на техните роднини и приятели.Например студент е оценяван от приятелите,съквартирантите или родителите. За да се запознаем с този тип изследвания,е полезно първо да оценим себе си по дименсиите, използвани в едно действително изследване.

Джонатан Чийк моли членовете на мъжкото студентско дружество в университета”Джонс Хопкинс”да оценят себе си и останалите по една от тези дименсии

Когато такива оценки се подложат на корелационен анализ,резултатите почти винаги показват съгласие между оценителите,по-голямо от случайното.Изследването на Чийк не прави изключение.Студентите от дружеството са в значителна степен единодушни по това кои от тях са относително по-авантюристични,по-сътрудничещи си/услужливи/ или по-приказливи.Ако оценките се правят по надеждни скали и от лица оценители, които добре се познават,корелациите обикновено са над .50,което показва значително равнище на съгласие.Идеалното съгласие ще показва корелация от 1,така че корелация от .50 наистина подсказва,че има някакъв вид грешка в преценката ни и че част от това,което виждаме у другите,е само в собствените ни очи.Степента на единодушие обаче достатъчна,за да се отрече радикалната идея,че личността е само в очите на зрителя.

Съгласието между наблюдателите не слага край на полемиката човек-среда.Когато състудентите ви в общежитието са единодушни,че сте дружелюбен, не е задължително да основават преценката си на вашето поведение.Хората могат да са съгласни един с друг за това кой какви черти има и въпреки всичко да грешат.През Средновековието хората са били единодушни,че дадена жена в града е вещица,но гледайки днес назад,ще кажем,че са грешили независимо от консенсуса.Дали не изпадаме във взаимна заблуда,когато сме съгласни кой съсед е агресивен и кой е дружелюбен?Може би всички споделяме сходни стереотипи за хората,които изглеждат по определен начин принадлежат към определена група.Виждаме,че някой е мускулест атлет автоматично правим заключението,че е съревнователно настроен и неинтелигентен.Виждаме,че братовчедка му носи очила и говори с „учен”акцент и автоматично приемаме,че тя е интелектуалка.Ако наблюдаваме поведението им обаче,може да открием,че атлетът в действителност от братовчедката с очилата.

Абсолютно непознати хора постигат съгласие за човек,когото са срещнали само за минута или две.Защо?Вероятно защото някои черти личността много бързо се проявяват-във винаги готовото за усмивка лице или вечната самодоволна гримаса-но няколко минути осигуряват възможност за категоризиране на човека единствено въз основа на очевидните физически данни.По принцип мъжът с униформа на генерал ще е по-консервативен от съседа с тениската на”Грийнпийс”/стереотипите не са задължително погрешни/.Но ако имаме повече време,наистина ще излезем извън стереотипните си преценки за непознатия.Хора,които са заедно от няколко месеца или години,достигат до по-пълно съгласие за личността на някой от тях,отколкото непознатите,и това показва,че през това време те са наблюдавали поведението му е и са формирали впечатленията си.

Други доказателства за валидността на преценките на личностните черти идват от резултати,които показват,че сме единодушни предимно по онези личностни дименсии, които включват публично наблюдавано поведение.Чийк установява,че младежите от студентските дружества постигат по-голямо съгласие по това кой е приказлив и общителен /екстраверт/,отколкото кой е спокоен и уравновесен/емоционално стабилен/. Други изследователи получават подобни резултати.Защо хората са съгласни в по-голяма степен за това дали някой е екстраверт,отколкото дали е емоционален?Изглежда защото е по-трудно да се наблюдава емоционалността.Не е възможно да бъдете тайно приказлив,но може да сте тайно емоционално възбудим.Изследователите непрекъснато откриват по-силно единодушие за черти,които хората могат публично да наблюдават.

Провокирайки тази полемика за относителното значение на хората и на ситуацията, поведенческата перспектива ни дава някои ценни уроци.Личностните черти сякаш наистина”се виждат” в реалното поведение.Може да постигнем съгласие за това кой какви черти има и то ще е по-голямо,ако сме имали време да наблюдаваме действителното поведение на човек.Консенсусът изглежда не се дължи просто на това,което човек казва за себе си,и е по-силен по измерения,които могат да се наблюдават от околните.Всички тези резултати показват,че преценките за личностните черти се основават на поведението,а не са само в главите ни.Тогава дали изследванията върху дебата човек-ситуация просто потвърждават,че интуитивните ни преценки за личностните черти в крайна сметка винаги са били правилни?Съвсем не.Всъщност те показват,че мнението ни се поддава на различни предубеждения и че собствените ни нагласи и стереотипи могат да ни накарат да преувеличаваме значението на личностните черти.Полемиката показва още,че дори добре подготвени психолози ще свършат зле работата си по оценката на дадена личност,ако изградят впечатленията си само върху базата на кратко интервю.Откъслечните прояви на човека са прекалено ненадеждни,за да улавят онези личностни черти,които нашите учители,приятели или роднини могат да наблюдават в течение на седмици,месеци и години в контекста си с нас.

Вероятно най-важният урок от дискусията човек-ситуация е осъзнаването на факта,че личността и ситуациите не действат независимо едно от друго.Ако сме се оценили по дименсията авантюристичен-предпазлив.Ако сме избрали 2/донякъде авантюристичен/, вероятно не сме имали предвид,че винаги търсим приключения,дори когато сме на изпит по математика или караме баба си с колата на пазар.Преценили сме определени обстоятелства/може би ако отидем на ски или шофираме до Алпите през пролетната ваканция/вероятно ще доведе до авантюристично,а не до предпазливо поведение от наша страна.Някои ситуационисти определят чертите по много ограничен начин-като модели на поведение,които са”постоянни във всякакви ситуации”.Самите психолози-привърженици на личностните черти,обаче ги разглеждат като тенденции да се реагира по определен начин.Олпорт използва една физиологична проява,за да докаже тезата си- различните хора потят в различна степен,но тези различия не се регистрират,когато е студено.Психолозите са разбрали,че е погрешно да се смята,че поведението е причинено или само от външните ситуации,или само от вътрешните черти.През последните години те насочват вниманието си към придобиването на по-задълбочено знание за взаимодействието между чертите и ситуациите.

Какво означава да се каже,че чертите и ситуациите си взаимодействат?Най-просто това значи,че чертите по-лесно се изразяват в някои ситуации,отколкото в други. Например Ричард Прайс и Денис Буфард установяват,че ситуациите могат да се разделят на два вида-със слаби и силни”поведенчески ограничения”.Те задават на студенти въпроса в каква всекидневна среда биха извършили някои всекидневни действия-например хранене или смеене.

В някои типове среда-парк или стая в общежитието-хората имат широк диапазон от допустими действия,докато в други-църква или интервю при кандидатстване за работа- те са много ограничени в своя избор.Казано с други думи,такива ситуации като интервюто при наемане на работа донякъде ни потискат да изразим себе си.Може по принцип да сте авантюристи,но е малко вероятно да поканите интервюиращия да си освободи следобеда и да дойде с вас на скокове с парашут.

Дори в неограничаващи ситуации обаче чертите невинаги се проявяват.Чертата ще се прояви единствено в съответната и ситуация.Например тревожността се проявява само в заплашваща обстановка,а авантюризмът-когато трябва да избираме между риск и безопасност.Някои типове ситуации предизвикват едно и също поведение почти у всеки.Малко хора се разтревожват при вида на дамски ръкавици,но ръмженето в тъмния къмпинг прави повечето от нас доста нервни.До известна степен обаче хората се различават по това кои ситуации са релевантни на техните черти.Някои започват да се потят при мисълта да говорят пред публика,но не им трепва окото,когато ще летят със самолет.

Нито чертите,нито ситуациите в живота ни са постоянните взаимно си влияят. Нашите черти могат да променят ситуациите, в които влизаме.Например един изследовател установява,че агресивните деца могат да превърнат спокойната детска площадка в шумна кавгаджийница минути след като са се появили там.По същия начин ситуациите могат да променят чертите:няколко месеца в лагер на военноморските сили вероятно ще направи всеки по-агресивен и по-самодисциплиниран.Освен това нашите личностни черти влияят върху средата,която си избираме.Пол Гоген не случайно се оказва жител на Самоа през последните години от живота си-тай активно търси среда,която да съответства на характера му.В една биография например се предполага,че многобройните бягства на Гоген от обществото „утвърждават потребността му от независимост,желанието му да скъса с буржоазният социален ред и да се върне в един свят на примитивна простота и елементарни истини,където личността на художника може да се развива свободно и да открие онази форма на изразяване,което е най-добре пригодена за нея”.