Теория на обучението по религиознание
СЪВРЕМЕННА ГЕОГРАФИЯ И ПОЛОЖЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни направления на дейност на християнските църкви
- Тема
- “ислям”
- Мухаммад ибн Абдалах (
| 6. СЪВРЕМЕННА ГЕОГРАФИЯ И ПОЛОЖЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЪРКВИ:
= 1 = ортодоксални църкви = около 20 автокефални църкви в Европа, Азия, Африка и САЩ; вярващи ок. 300 млн. човека, от които около 1 млн. духовенство; = 2 = католическа църква = епископии или енории по целия свят; вярващите са повече от 900 млн. човека, от които ок. 3 млн. духовенство; = 3 = протестантски църкви = по целия свят, вярващите са ок. 325 млн. човека; = 4 = неохристиянски църкви = по целия свят, особено в САЩ и Африка, не повече от един процент от общото количество на християните в света. Основни направления на дейност на християнските църкви: (1) духовно обгрижване на вярващите, т. е. организация на колективните и индивидуални връзки на вярващите с Бога; догматическо, нравствено и историческо възпитание; гражданско възпитание; снемане на злото и греховете; насищане с добро, увереност в бъдещето. Осъществява се по специален Пасхален календар и ред на богослужение; (2) катехизация (обучение в основните истини на вярата) и начално духовно образование на възрастни и деца; (3) милосърдие и благотворителност в областта на здравоопазването, грижа за нуждаещите се от храна и дом и др.; (4) обществено-полезна дейност (вън от богослужебния канон) в областта на (а) общественото устройство и обществените отношения; (б) въпроси на социалната справедливост; (в) решения на икономически проблеми; (г) в областта на културата; (5) международна дейност в рамките на специални църковни или държавни програми; (6) междуцърковна екуменическа дейност в защита на света и живота, за предотвратяване на конфликти, решаване на екологически проблеми, оказване на помощ на нуждаещите се и др. В Световния Съвет на Църквите (основан през 1948 г. като ръководен орган на екуменическото движение) днес влизат повече от 300 църкви от над сто страни. Тема: ИСЛЯМ Ислям е названието на истинната религия, предаване себе си на Бога, а мюсюлманството е съобществото от хора, предали се на Бога, т. е. мюсюлманин е предаващият себе си на Бога. Оттук произлиза и стилът, типът на поведение и маниерът на мюсюлманина, за когото няма деление на живота на светска и религиозна част. Думата “ислям” означава “подчинение на властта на Бога” в пълно съответствие с това, което е написано в Корана, който е запечатал словото на самия Аллах, а текстът в него е свръхестествен акт на диктовка, записана от вдъхновения Пророк Мухаммад. Той е монотеистично учение с единен литургичен език (арабски) и една от световните религии (изповядвана от над един милиард човека) и се отнася, както до общността от последователи на тази вяра, така и до държавния строй и цивилизацията, която те създават. Започва съществуването си от 610 г. с проповедническата дейност на Мухаммад ибн Абдалах (ок. 571 – 632). Името Мухаммад означава “Възхваляващ”. След бягството (Хиджра) на Мохамед от Мека на 16. 06. 622 г. започва ерата на исляма. Преди възникването и разпространението на исляма в Северна и Южна Арабия съществуват няколко царства: Набатейско, Лахмиди и Хасаниди, населението на които изповядва християнство в неговите несторианска и монофизитска ереси (Лахмиди Хасаниди), а останалите запазват религиозните възгледи на примитивния политеизъм с племенни божества. Тези божества са слабо индивидуализирани и са най-често обожествени небесни обекти, които пребивават в свещени камъни, наречени “бетили”. Ритуалите тогава са свързани или с обикаляне около свещените камъни или с церемониално пренасяне. Тези идоли са обвързани с култови забрани и са в свещена територия. Въпросите до божествата се приемат чрез дух “джин”, а отговорите са в магически формули, ритмично римувани в проза “саж”. Този период е наречен “джахилия” – невежество. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|