Теория на обучението по религиознание
ХРИСТИЯНСТВО: ПРОТЕСТАНТСТВО
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Реформационни идеи
- Общи принципи на протестанстството
| ХРИСТИЯНСТВО: ПРОТЕСТАНТСТВО
Протестантството се заражда през ХVI век в условията на Реформацията и като част от Реформацията. Названието "протестантство" идва от документ, наречен протестация (открита декларация), внесен от група привърженици на реформационните идеи, по-специално на идеите на Мартин Лутер и адресиран към католиците в сейма на гр. Шпайер (Германия). Въпреки тази декларация решението на сейма е да не се допуска разпространението на новите радикални по отношение на Римокатолическата църква религиозни идеи и това довежда до обособяване на новата християнска деноминация. Реформационни идеи Реформацията е мощно историческо и духовно явление в историята на Западна Европа. Религиозно-идейните й послания са мотивирани от желанието за свобода и автономност на личната вяра и на съвестта на вярващия. Опозицията спрямо обсебващата мощ на Римокатолическата църква се превръщат в реформационните тежнения в отричане изобщо на мястото на традицията, на Преданието. Конкретните причини за тази съпротива се коренят в начина на осъществяването на църковната власт, в клерикализирането в самата католическа църква, в експлоатирането на някои верови принципи и практики с цел материално облагодетелстване (напр., индулгенциите). Съществена за духа на Реформацията е идеята за национално самосъзнание. Реформационните движения носят и религиозно-политически характер, доколкото обвързват себе си и с доктрини на националните държави. Но по-съществен за нас е културният аспект на тези движения – категоричните позиции за национално-специфичен религиозен култ. Това се отнася преди всичко до проблема за езика – богослужението да се извършва на национални езици. И още – богослужебната музика и обреди да бъдат съобразени с различните национални традициии. На различните слоеве изразители на реформационните идеи – на по-елитарно и на по-популярно равнище – поради различни основания строго канонизираното католическо богословие и схоластичната интерпретация на догматичните принципи започват да изглеждат ограничаващи и сковаващи човешкия разум. С решителната съпротива срещу познатата от Римокатолическата църква мисловна традиция протестантството от времето на Реформацията до днес отстранява от себе си каквото и да било разбиране за църковен, съборен разум. Образованието в парадигмата на католическата църковност също изглежда на реформистките дейци обременено от авторитарността на клира и на догмата. В обобщен вид религиозно-идейният заряд на Реформацията се изразява в: отстояване на лична вяра и свободна съвест на вярващия; остояване на свобода на индивидуалния човешки разум; отстояване на принципи на религиозен живот, близък до апостолските времена като опозиция на католическата форма на църковен живот; отстояване на идеята за национално самосъзнание. Общи принципи на протестанстството Протестантството, обозначавано като една християнска деноминация, е изначално плуралистично – с термина „протестантство“ се обозначават множество общности, всяка от които изповядва свои идейни принципи и изгражда собствени църковни общности. По принцип протестантите не приемат като необходима и за себе си не регламентират единна църковна организация. Затова и протестантските общности непрекъснато се „роят“ една от друга и понастоящем могат да бъдат описвани само като многообразна картина, която има множество нюанси, понякога трудно уловими от външе поглед. Независимо от различията между протестантски движения и оформилите се за твърде кратък исторически период протестантски църкви и по-малки религиозни общини, могат да бъдат откроени няколко основни принципа, валидни за всички протестанти и заложени в самата същност на протестантството. Върховен авторитет има Свещеното Писание (Sola Scriptura, т. е. „само Писанието“), авторитетът на Свещеното Предание се отрича. Придобиват различна модификация представите за църковна институция, но така или иначе функцията й като носител на традицията се променя радикално. Преобладава разбирането, че всеки може да тълкува словото на Свещеното Писание без посредници. Като много важна се приема евангелизаторската мисия. Спасението на човека е възможно единствено чрез вярата (Sola fide), за разлика от католическото разбиране за особената роля на добрите дела за спасението на вярващия. Спасението е възможно само поради милостта на Бога (Sola Gratia). Вярващите са равни пред Бога. Духовните лица нямат придаден специална свещена власт и авторитет. В класическите форми на протестантство се отстоява възгледът, че "всички християни са свещеници". Невъзможно е според протестантите да се приеме схващането за "първи сред равните" (както се определяне статуса на свещените санове в Римокатолическата църква). Признават се само две тайнства: кръщение и причастие. Отричат се всички останали, приемани в Православната и Римокатолическата църква. А и тези две тайнства, както се счита, са ни дадени само като знаци; действеността им се определя от личната вяра. Тайнствата, както и изобщо религиозният култ, постепенно биват доведени до пределна лишеност от символния им аспект. Богослужението в протестантските църкви постепенно се опростява до предел. Не се приема смисъла на иконите и основанията на иконопочитанието, в църковните сгради няма иконостаси и олтари. Не се почитат светци, смисълът на тяхното посредничество в богообщението се отрича заедно с отричането на Свещеното Предание на католическата църква.Богослуженията се извършват на националните езици. Не се приемат основанията за целибат на духовенството. Смята се, че монашеството не изразява смисъла на християнския живот и следователно не е необходимо. Структурата на църквата се демократизира. Идейни течения в протестантизма, оформили се и в църковното устройство: - лютеранство (от 1517 г.) - англиканство (от 1534 г.); - цвинглианство (1522 г.) - калвинизъм (1534 г.) - реформаторство (1536-62 г.) - презвитерианство (1648-1875 г). Различия в църковното устройство (Вж. отделно по църкви). Теологически различия на протестантизма: (1) вярата е непосредствената връзка на човека с Бога: „Разумът готви вярата, а Библията я открива”; (2) признават само Библията като източник на вярата, а всички останали текстове са пояснения и коментарии; (3) спасението се достига чрез вяра, но го извършва само Бог (по пътя на изправяне на греховната природа всеки човек поотделно); (4) монашеството и безбрачието се осъждат като доброволен отказ от спасение (спасяват се тези, които са в света); (5) църквата е в човека и в неговото семейство; (6) тайнствата са знаци на общението на човека с Бог, имат символическо значение, доколкото напомнят за спасението и оправданието; (7) световната история е история на борба между Бог и Сатаната, затова от всеки вярващ зависи изходът на тази борба. Култови различия на протестантизма: богослужение на роден език; отказ от пищен култ, икони, статуи, от ред тайнства (с изключение на кръщението и причастието, като ясно заповядани от Спасителя); отказ от ред молитви (към светиите, за покойните, доколкото само Бог може да спасява по Свое усмотрение). ВАЖНО: Свидетелите на Йехова не са християнска протестантска църква. Шести етап = 20 век и в настояще време = зараждане на неохристиянството като едно от направленията на световния синкретизъм (от гръцки - съединение, сливане на разнородни елементи). Основен лозунг: Да бъде светлина! любов! добро! Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|