Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Лъв ІХ
| Причини за разделението:
1/ Учението на Римската църква за изхождането на Светия Дух и от Сина (т.н. filioque- филиокве). 2/ Обредови различия като: пост в събота, извършване на Господнята вечеря с безквасен хляб, миропомазване само от епископите, задължително безбрачие за всички духовни лица (в Източно-православната църква безбрачно е само т.н. черно духовенство, от което се избират епископите, докато т.н. бяло духовенство – свещениците, има право да се жени). 3/ Йерархическото издигане на епископа на Константинопол непосредствено след римския, с което Рим не бил съгласен. На 16 юли 1054 г. през време на богослужение в църквата “св. София” била осъдена от римския папа Лъв ІХ цялата Източна църква. На 20 юли цариградският патриарх Михаил Керуларий анатемосал цялата Западна църква. РИМОКАТОЛИЦИЗЪМ Различия в католическото църковно устройство: (а) всемирна по характер дейност; (б) управлява се от папата като наместник на Бога на земята и колегия от кардинали-епископи; (в) папата се избира от колегията и се одобрява от духовенството и миряните; (г) колегията е интернационална по състав. Теологически различия: (1) filioque, т. е. изхождане на Светия Дух «и от Сина»; (2) догмат за непогрешимост на папата; (3) догмат за телесното възнесение на Дева Мария; (4) догмат за чистилището като промежутъчно състояние между рая и ада; (5) равнозначност между Свещеното Писание, Свещеното Предание, постановленията на съборите и съжденията на папата. Култови различия: спасение само чрез църквата; култ към Богородица; цялото духовенство е целибатно (не се женят), до водене на служби и изпълнение на треби се допускат жени (от 20 век). Изражение на социалната роля на католическата църква са развитостта на социалните доктрини и католическата философия. В структурно-каноническо отношение най-съществената промяна, извършена в Римокатолическата църква, е заменянето на съборната (синодална) форма на управление с еднолична – папска. В основата на тази разлика стои неадекватното разбиране за същността на Църквата като общество от вярващи: За източния християнин Църквата е жив организъм, тяло Христово, чийто невидим глава е Иисус Христос. В управлението на Църквата е запазен съборния принцип, т.е. управлението на Църквата е синодално. Константинополският патриарх е “пръв сред равни”, т.е. той само председателства Вселенските събори, които се явяват като висша законодателна власт тук на земята. За западния християнин Църквата е общество от вярващи, обединени около папата, който е видимата глава на Църквата и наместник на Христос на земята. На него са подчинени всички миряни и духовници. Вярно е, че съществува и Кардиналски съвет, но всички членове, както и целият Съвет са му подчинени. Съществува определението “Папата говори “ex cathedra” (този термин се употребява, когато папата се произнася по въпроси в областта на вярата и нравствеността), при което думата му става закон. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|