Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| Мохамед ибн Абдаллах (около 570 г. - 632 г.) е роден в Мека и принадлежи към курейшитския род на хашимитите. Според биографиите му “сира” от малък остава без родители и е отгледан от дядо си Абд-ал Моталиб и чичо си Абу Талиб: баща му умрял преди раждането му, майката - когато синът й бил на 6 години, дядото - когато внукът бил на 8 години; Мухаммад бил възпитаван и издържан до 40-годишна възраст от неговия чичо Абу Талиб. Пасял добитъка в околностите на Мека. На 20 г. постъпва на работа при богатата вдовица Хатиджа, занимаваща се с караванна търговия. Красив, успешен в делата си, Мухаммад получава предложение за брак от Хадиджа. Той бил на 25, а тя - на 40 години. Бракът продължил 25 години (до 619 г., когато Хадиджа умира, до смъртта й Мухаммад няма друга жена), родили се няколко деца, в това число и дъщерята Фатима, покровителка на арабите.
Обичал често да се уединява в една пещера до Мека, в която се отдавал на аскеза и размишления. След Откровението и проповедите от 40 г. възраст, Мохамед си дава сметка, че усилията в родния му град са напразни и установява контакт със съседни арабски племена, а после и с жителите на Ятреб (по-късно Медина). Те решават да се откажат от идолопоклоничеството си и сключват договора от Ал-Акаба, с който се подчиняват на Мухаммад. Така, той напуска тайно Мека на 12 раби (24 септември) 622 г. и това е “Хиджра” – преселването. В Ятреб, който се преименува на Медина (Мадинат ан – Наби) – “град на Пророка”, Мухаммад става емир на града и е приет за духовен водач на общината на вярващите “Умма”. Междувременно в 619 г. Хатиджа умира и Мохамед след това вече има 9 жени. В Умма има две групи вярващи. Първата са истински вярващи “муминум” и мекански мухаджири – придружители на Мухаммад в Хиджра. Вторта група са “муслимун” – покорни, подчинени на волята на Мухаммад. През следващите години следват военни конфликти между Мека и Медина, но през 628 г. има примирие и се дава право на мединските мюсюлмани да посещават Мека на поклонение след една година от примирието. През 630 г. Мохамед влиза в Мека, корейшите му се подчиняват и отива да докосне “Черния камък” (Кааба). Той надава възглас “Аллах акбар” (Аллах е най-велик) и разрушава идолите, които обграждат Кааба. После произнася проповед на заобиколилите го вярващи, в която заявява, че единственият признак на благородоство ще е милосърдието. Мохамед придобива самочувствие и разпростира влиянието си над по-голямата част от Арабския полуостров, от където в „Умма” се внася Закят (милостиня) като символ на вечния договор с Бог. След като получава насмешливи подмятания от представителите на други религии, той обявява “джихад” - свещена война на неверниците. Макар и разбит от ромеите, превзема Мека и му се признават правата на Пророк. През 632 г. е извършено прощалното поклонение на Мохамед в Мека, след което той държи реч пред 40 000 поклонници в планината Арафат. Умира на 8 юни 632 г. в обятията на любимата си съпруга Айша – дъщеря на Абу Бекр, който става негов наследник. Религиозната и светска власт на Мухаммад последователно наследяват праведните халифи (заместници на Пророка) - Абу Бакр (632-634), Умар (634-644), Усман (644-656), зетът на Мухаммад Али ибн Аби Талиб (656-661), др. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|