Теория на обучението по религиознание
ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ВЕРОУЧЕНИЕ
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| 1. ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ВЕРОУЧЕНИЕ:
Изворите на Закона са Корана, коментарите върху него (тафсир) и суната. (1) Коранът е свещена книга на исляма, откровение, писание, закон, послание, което произлиза от Всевишния. Буквалният превод от арабски означава “декламация”, “рецитация”, “четене”. През една нощ на 610 г. в месец рамазан Мохамед получава откровението на Аллах в една пещера до Мека, където се усамотявал и се отдавал на аскеза и размишления. Той почувствал как някой тайнствено го хваща за гърлото и му заповядал да чете свитък с някакъв текст. Това бил архангел Джебраил, който промълвил “икра” – чети! Тогава Мохамед разбира, че Аллах (Бог) го е избрал за свой Пратеник и му възлага да чете пред хората пророчествата, които му съобщава Джебраил, Божият ангел. След като се съвзема от транса, Мохамед разбира, че началото на книгата е записана в сърцето му. Отначало Мохамед е изпълнен с недоверие към своята мисия, но намира подкрепа от жена си Хатиджа, от заварения си син Заид, от братовчед си Али и от двама влиятелни и независими приятели Абу Бакр и Омар. Виденията продължават и се съобщават редица фрагментарни пророчества, които по късно биват групирани и съставят корпуса на Корана. След известно време виденията на Мохамед се прекратяват, но минават три години и те стават регулярни. Тогава той отново ги диктува на своите писари. Постепенно се създават цели сборници, които след смъртта на Мохамед се преписват. Първият халиф Абу Бекр заповядва да се съберат първите най-древни текстове в сури – глави. Окончателната редакция приключва през 644 – 656 г. при третия халиф Осман. Това е единственият събран канонически текст на Откровенията на Аллах. Съставен е 114 сури, които се делят на мекански и медински. Сурите обединяват 6263 стиха, наречени “аяти”. Сурите не са подредени по хронология и сюжет, а по намаляваща дължина на стиха. Меканските сури са от три периода. Първият е поетически, вторият е рахмански, а третият е пророчески. Пророческите сури са №№ 32, 41, 45, 16, 30, 11, 14, 12, 40, 28, 39, 29, 31, 42, 10, 34, 35, 7, 46, 6, 13. Мединските сури клеймят враговете на Пророка и са предписания за организиране на новия ред, установен от исляма. Включват се и сентенции за определяне на ислямския морален и религиозен идеал. Редът на сурите е плод на интуицията, обусловена от вдъхновението на Аллаха, наречено таукиф. Коранът е написан на поетичния диалект койне и диалекта от района на Хеджас (с някои съседски диалектни заемки), с което става твърде ясно послание за вярващите. Това послание носи отпечатъка на поетична неподражаемост, наречена “иджаз”. Коранът обаче е и “вдъхновена” книга, което я освобождава от тесните рамки на поезията и я превръща в първата прозаична книга на арабите, чието ежедневно преповтаряне определя ритъма и вдъхновява живота на мюсюлманите. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|