Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| Равнопоставеност на вероизповеданията (Конституция, чл. 37; Закон за вероизповеданията, чл. 4)
Светски характер на държавата и образованието (Конституция, чл. 13; Закон за народната просвета, чл. 5; Закон за вероизповеданията, чл. 4) Уважение към религията на другия (Закон за народната просвета, чл. 15) Недопускане на идеологическо и религиозно индоктриниране на учениците Тема 3 : Същност на религията Проблемът за същността на религията е сложен и трудно се поддава на обяснение и научен анализ. Трудността произлиза поради съществуващото многообразие и наличието на специфични особености, характеризиращи двете страни, съставляващи религиозния феномен – божествената и човешката, които от една страна се различават, а от друга – взаимодействието между тях ги прави неделими. При това взаимодействие се пораждат процеси, които не биха могли да бъдат разрешени категорично и окончателно по пътя на научното (емпиричното) изследване поради естеството на техния ирационален характер (което за областта на религиознанието не означава “антирационален” или “противо-рационален”, както се спекулира понякога). Оттук може би се пораждат и различията и “противоречията” между Религия и Наука, които винаги са предпоставяли разбирането за същността на религията и като следствие от това са пречили за изясняването както на единия, така и на другия феномен. В обществото ни съществува предикатът, че стане ли въпрос за “религия” или въобще за “нещо религиозно”, това непременно би означавало да се игнорират от човешкото съзнание възможностите му за рационално мислене и рационално анализиране, вследствие на което става невъзможно да се направят и конкретни рационални изводи. По този начин се създава и погрешното впечатление, че човек, занимавайки се с религиозна дейност (характеризирана в най-добрия случай като “наивна мечтателност” или “традиционна наивност”, несъответстваща на “модерната” ни действителност), се занимава с нещо “ненаучно” или с нещо не дотам сериозно. Резултатът от такъв начин на мислене е общата неадекватност към нравствемо-религиозните проблеми на обществото ни и като следствие на това невъзможност за тяхното разрешаване. Такова инертно противопоставяне на “научно” и “религиозно”, при преднамереното антитезисно противопоставяне на смисловите им значения, винаги е пречило на естествения стремеж на човека да обясни сложните психо-физични процеси, действащи у него и обществото и изграждащи взаимната им духовна структура. 4 Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|