Лот 4: Максимумът на количеството на облачността (Таблица № 6.7

Текущото състояние на въздуха в района на Лот 1 и Лот 4 се влияе основно от съществуващия път І-1 (Е-79). Измервания на концентрациите на вредни вещества в атмосферния въздух на участъците, предвидени за изграждане на Лот 1 и Лот 4 на АМ „Струма”, където са разположени предвидените за реконструкции комуникации на други ведомства, са извършвани през 1999 и 2001 г. по време на изготвянето на доклада за ОВОС на основния обект – АМ „Струма”. Резултатите от направените пробовземания показват превишения на нормите за общ прах и NO₂ за Лот 1 и превишения на нормите за NO₂ за Лот 4, което се дължи на неорганизирани емисии от ДВГ на транспортните средства, преминаващи по съществуващия път. Предвид нарастналата интензивност на трафика към днешна дата, може да се предположи увеличаване на концентрациите на атмосферните замърсители. В района на двата лота (Лот 1 и Лот 4) липсват значими организирани източници на замърсители.

По време СМР, свързани с реконструкциите на комуникациите съвпадат със строителните работи на основните обекти – Лот 1 и Лот 4 на АМ „Струма”. По време на реконструкцията на комуникациите ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителната и транспортната техника. По време на строително изкопните и строително монтажните работи не се предвиждат източници на организирани емисии.

В този период ще се извършват различни по вид дейности, като: - изкопни работи, отнемане на хумусен слой и земни маси по новото трасе на съответния линеен обект (канал. водопровод, газопровод, подземни ел. линии и пр.); - транспорт и депониране на отнетия хумусен слой и земни маси; - обратно засипване на земни маси след полагане на съответните съоръжения; - строително-монтажни дейности, при изграждане на каналите, проходите и укрепването им под платната на магистралата; - транспорт на строителни материали и оборудване; - товарене и изнасяне на излишните земни маси и строителните отпадъци, след приключване на процеса на строителство.

Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на:

- Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните, монтажните и транспортните дейности. Използването на такива машини ще е свързано и с изхвърлянето на отработени газове, в чийто състав основните типове емитирани замърсители: азотни оксиди; летливи органични съединения; метан; въглероден оксид; въглероден окис; двуазотен оксид; серен диоксид; амоняк; кадмий; олово; полициклични ароматни въглеводороди; диоксини и фурани; както и частици (сажди) при изгаряне на дизелово гориво. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.

- Прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), големина и относително тегло на праховите частици и фракционен състав. При отнемане на земни маси и разтоварването им на депо основните емисии са от прах и от отпадъчни газове от работата на двигателите “на място”. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (2-10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата. Основни източници на респираторни частици ще бъдат отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на земекопната техника и транспортните средства.

Строителните и изкопните машини са подвижни източници на емисии на замърсителите, които ще работят с различна продължителност при различните по дължина и обем изкопни и строително- монтажни работи. Като цяло се очакват незначителни емисии на замърсители, тъй като работата свързана с реконструкциите е малка по обем.

Предвид открития характер на всички площадки на отделните обекти, замърсяването на атмосферния въздух ще е незначително и локално.

Фазата на строителството (особено разглеждана спрямо експлоатационния период на съоръженията) като цяло е ограничена във времето и няма да окаже значим и траен ефект върху качеството на атмосферния въздух. Избягването на здравния риск за местното население изисква спазване на точен график на строителните работи, съобразени с метеорологичните условия, т.е да се позволи на атмосферата да се самоочиства. Например, когато има безветрие и въздухът е много замърсен, да се спира за известен период строителната дейност, за да може замърсяването да се разсее.

Предвид характера на строителните дейности и обема на реконструкциите, кумулативния ефект, който ще се наблюдава в резултат на едновременното изграждане на Лот 1 и Лот 4 и осъществяването на реконструкциите, е незначителен, в обхвата на засегнатите терени.

Лот 1 и Лот 4 не преминават през и в близост до жилищни зони, като предвид характера на дейностите, не се очаква по време на строителните работи да се наблюдават концентрации на замърсители в атмосферния въздух на населените места над ПДК.

Въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията:

В периода на експлоатация на комуникациите няма източници на замърсяване на атмосферния въздух, тъй като тези инфраструктурни съоръжения не представляват източник на емисии в атмосферния въздух. Поддържането, ремонта или почистването на напоителните и отводнителните канали ще се извършва на сравнително големи периоди от време и не може да бъде отнесено като значителен източник на замърсяване.

Експлоатацията на инфраструктурните съоръжения не е свързана с отрицателни въздействия върху атмосферния въздух, поради отсъствието на всякакви източници на емисии на вредни вещества (организирани и неорганизирани).

1.2. Въздействие върху водите

Основната водна артерия в разглеждания регион, река Струма, води началото си от южните склонове на Витоша на 2180 m надморска височина, което е на около 0,6 km южно от Черни връх. Тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 m н.в. Дължината на реката от извора до границата е 290 km, приема водите на около 42 притока от І и ІІ порядък като по-големите са: Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица.

Водосборът на р. Струма е 10797 km² и попада в Западния Беломорски регион.

Средно годишният отток на р.Струма се изменя в границите от 2,117 m³/сek при Перник в Лот 1 до 76,167 m³/сek при Марино поле – Лот 4. Вариациите на оттка са около 0,3. По дължина на реката минималните водни количества нарастват от 1 m³/сek при Перник (Лот 1) до 33,49 m³/сek при Марино поле (Лот 4). Нарастването на максималния отток е много по-чувствително: от 3,5 m³/сek при Перник (Лот 1) достига до 149 m³/сek при Марино поле (Лот 4).

Река Струма по цялото протежение на магистралния път попада в списъка на чувствителните зони в повърхностните водни обекти в Република България съгласно Заповед №РД-970/28.07.2003г.на МОСВ.

Кислородният режим на реката, дори и след гр. Перник, е много добър – яз. Пчелина е много ценен в това отношение. Това се дължи на ясно изразения планинския характер на реката. По този показател водите са I категория, с едно изключение – участъка след гр. Перник до гр. Батановци, където водите са II категория. Следва участък с по-високо кислородно съдържание до с. Ръждавица, където водите са I категория. До границата водите са II категория по съдържание на разтворен кислород (О₂). Само в отделни участъци, като след с.Невестино и след гр. Сандански водите не са подходящи за развъждане на риба, и то само при минималните водни количества.

Трасето на Лот 1 минава през равнинен терен със слабо развита мрежа от временни оттоци и е отдалечено от река Струма на около 250 m. Този Лот е най-отдалечен от язовира яз. Дяково (от km 316+500 до km 318+000) като преминава на около 150-200 m от водното огледало. Водите на яз. Дяково се използват за питейни цели.

Трасето на този участък е развит по скат с наклон, който при авариен разлив би насочил замърсителите на изток - в обратна на язовира посока.

Трасето на Лот 4 е с ниска степен на риск от замърсяване на повърхностните води.

При осъществяването на инвестиционното предложение не се очаква да предизвика някакви неблагоприятни въздействия върху режима на разположените в съседство повърхностни и подземни води.
Термо-минерални води

Наличието на находища на термални минерални води е съсредоточено в Лот 4, като в посока север – юг (от Долна Диканя към КПП „Кулата), находищата са разположени както следва:

• 
  Находище на термални води в района на гр. Сандански
  

Многобройните извори, принадлежащи към това находище са разположени в североизточния край на града от двете страни на р. Санданска Бистрица. Тяхното проявление е свързано с дълбок разсед в югозапад-североизточна посока. Дължината на термалната зона е над 650 km.

Преди каптирането на естествените извори броят им е възлизал на 16. Сумарното водно количество преди сондажните проучвания възлиза на 15 l/s. В последствие в границите на находището се прокарани 9 сондажа.

Понастоящем основни водоизточници в находището са: Сондаж №1хг, Сондаж №6 и каптиран естествен извор - КЕИ №8. Утвърдените регионални експлоатацион-ни ресурси на находището възлизат на 19.6 l/s.

Термалните води от изворите и сондажите в града са слабо алкални, хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви, флуорни (F = 4-7 mg/l), силициеви с високо съдържание на H₂SiO₃ – 80-142 mg/l, с минерализация 0,57 – 0,69 g/l. От микрокомпонентите с относително повишени микроконцентрации се съдържат елементите (mg/l) :Sr-0,15; B-0,13, Li~0,1, As-0,09, W-0,05, Rb-0,01 (E. Pentcheva etal., 1997).

Град Сандански е един от най–известните и посещавани балнеолечебни и климатични центрове за отдих и рекреация в страната. Същият е обявен за балнеолечебен и климатичен курорт от национално значение с решенеие на РМС №89 от 05.04.1967г. С РМС № 18/ 30.03.1981 е утвърден като първостепенен курортен център с международно значение. В града и неговата околност са изградени множество оздравителни и почивни домове – балнеолечебница, курортна поликлиника, балнеосанаториуми на МЗ и на др. ведомства, хотел “Сандански” и бившата “Резиденция”, откритата балнеолечебница при съществуващия преди сондажните проучвания естествен извор “Мирото”, открития плувен басейн и др.

Санитарно-охранителни зони около водоизточниците от находището са утвърдени със заповед № 6210/30.05.1978 г на МНЗ. Трасето на автомагистрала „Струма” в Лот 4 преминава на разстояние от около 4 km от находището на термални води. Осъщетвяването на настоящото инвестиционно предложение не би представлявало опасност за нарушаване на режима на дрениране на термалната вода и функционирането на водоизточниците в находището.

• 
  Находище на термални води в района на с. Левуново
  

Преди извършването на каптажни работи в границите на находището са съществували 10 термоминерални извори. Техните води с температура от 37 до 82С са се изливали в участък от около 700 м в речната тераса. Основна водовместваща среда за термалните води са гнайси, установени на дълбочина от 150 до 300 m в разглеждания район. Дренирането на термалните води се осъществява в зоната на пресичане на две две разломни зони, с направления север-юг и североизток-югозапад. В последствие в границите на находището са извършени сондажни проучвания с цел увеличаване на ресурсите на термална вода. Най-голям начален дебит до 10 l/s и температура 88С се получава от МС-3, с дълбочина 152 m. Това са най-горещите води, разкрити в Струмската група.

Понастоящем Сондаж МС-3 е основен водоизточник в находището. Утвърдените регионални експлоатационни ресурси на находището възлизат на 13.21 l/s, като в тях са включени и термалните води добивани чрез Сондаж №5хг. Водите от находището са използвани предимно за сезонно отопление на оранжерии.

Термалните води от находището са с почти неутрална, до слабоалкална реакция, хидрокарбонатни, натриеви, флуорни, (F = 5-10 mg/l), силициеви (H₂SiO₃ до 135 mg/l), с обща минерализация 0.78-0.99 g/l. От редките и разсеяни елементи водите съдържат: B - 0.4 mg/l, Li - 0.25 mg/l Sr, Rb, Cs, Ga, Ge и др.

Санитарно-охранителни зони около водоизточниците от находището са утвърдени със заповед № 6210/30.05.1978 г. Същите не са изградени, а площите около сондажите са безстопанствени и замърсени с отпъдъци.

В тази зона Лот 4, който е избран да се реализира по „кафяв” вариант, се намира много близо до минералните водоизточници. В конкретния случай е важно да се отбележи, че линейни мрежи на други ведомства, които ще бъдат засегнати от трасето на АМ «Струма» в този й участък на Лот 4 са съществуващи и тяхната реконструкция няма създаде допълнителна опасност за това находище.

• 
  Находище на термални води в района на с. Марикостиново
  

В термалната зона, заемаща понижения участък между скалистите хълмове Бански рид и Тумбата, която има обща площ от над 30 дка се изливат повече от 50 извора. В нея са образувани блата и торфени тресавища, на дъното на които е отложена лечебна тиня. Минералните води извират от силно разломени и напукани докамбрийски ивичести гнайси с кварцови и пегматитни жили. В заблатените райони скалите са покрити от кватернерни наноси с дебелина до 13 m.

В находището са проявени около 15 малки некаптирани извори с температура от 42 до 59 С и сумарен дебит от над 0,7 l/s. Единственият каптиран извор КЕИ „Бочвата” изтича от пукнатина в гнайсите с направление север-юг. При неговото каптиране е измерен дебит от около 4 l/s и температура на водата 62С (Петров, П. 1997). Преди провеждането на сондажни проучвания от езерото за лечебна кал „Парилките” е измерен дебит от 17 l/s с температура на водата от 35 ^оС. В последствие в границите на находището са прокараси 40 ръчни и 7 моторни сондажа с дълбочина от 23 до 60 м и един сондаж до 125 м. След тяхното завършване е отчетено, че сумарното водно количество в находището е увеличено с 3,5 l/s – до 22 l/s.

Понастоящем основите водоизточници на термална минерална вода са: Сондаж №6, КЕИ ”Бочвата” и НЕИ ”Парилките”. Оценените регионални експлоатационни ресурси от находището възлизат на 10.92 l/s. Термалните води от находището се използват за отопление на съществуващия санаториум, хигиенната баня и в калолечебницата.

Термалните води от находището са азотни, с почти неутрална реакция, хидрокарбонатни, сулфатни, (F = 6,7-9 mg/l),силициеви, с минерализация от 0,96 до 1,04 g/l. Същите съдържат в относително повишени концентрации следните редки и разсеяни елементи (mg/): Sr-1,1, B-0,35, W-0,13, Cs-0,04, Rb-0,04 (E. Pentcheva et al, 1996).

1. 
   Със заповед №120 от 12.01.1977 г. на МНЗ са определени санитарно-охранителни зони „А”, „Б” и „В”. Актуалното състояние на зона „А” е незадоволитело (Пенчев, П. и кол., 2003).