Тетия еко – еоод гр. София, ж к. „Младост 1”, бл. 95, вх. Г gsm 0889541942
Изтегляне 2.58 Mb.
|
Трасето на Лот 4 на автомагистрала „Струма” в района на с. Марикостиново преминават встрани от термалното находище, извън границите на санитарно-охранителна зона „А”. Осъществяването на инвестиционното предложение не би могло да застраши сериозно режима на дрениране на термалната вода и експлоатацията на находището.
Термалните води са разкрити със сондажи с дебити в диапазона от 0.2 до 10 l/s при температура на водата в диапазона 20 – 45 оС (Петров, П. 1997). Термалните води са сулфатни, хидрокарбонатни, с минерализация 0,55-0,77 g/l. Вероятността от негативно въздействие върху термалните води е незначителна. Въздействие по време на строителство: Строителството на АМ “Струма” (Е - 79) може да предизвика само временно и локализирано увеличаване на мътността на водата на р. Струма и нейните водопритоци в участъците, където се изграждат мостове, водостоци или подпорни стени. Мътността ще е от минерален произход и ще е свързана с изкопните и насипнте работи в близост с водостоци и деретата, само когато по тях тече вода. Това обаче ще има временен характер и не може да бъде повод за промени в категорията на реките като приемници. Инвестиционните предложения за реконструкция на инфраструктурни съоръжения на други ведомства, съпътстващи магистралното трасе и изместването на ж.п. линията, не са свързани с водоползване и дейности в повърхностни водни обекти както по време на строителството така и при тяхната експлоатация. Поради ограничения обхват и обем на строителните работи спрямо основния проект, негативни въздействия върху състоянието на водите не могат да се очакват.
Строителството и експлоатацията на реконструираните мрежи не е свързано с постоянно или значително водопотребление. По време на експлоатацията им не се налага ползване на водни ресурси. Експлоатацията на реконструираните линейни мрежи не предполага отделяне на отпадъчни води, подлежащи на събиране и пречистване.
В района попадат Витоша, Плана, Голо бърдо, Верила, Гологлавските възвишения, както и незначителна част от Лозенската планина. Площта се отводнява от р.Струма и Палакария и притоците им. Геоложкият строеж е сложен. В NE част е южния ръб на Средногорската зона. Тук се разкриват ултраметаморфни скали (Огражденска надгрупа) покрити от диабазово-филитоидния комплекс; характерни свити от C2 и P, Петроханската теригенна група (T1) и Искърската карбонатна група; червеноцветни скали от Мизийската група (Комщицка свита), характерен разрез на J (Градецка/Полатенска свита и Костелска свита). • Средногорската зона има две подзони: • Витошко-Планската част на Маришката неоинтрузивна зона (в нея върху описания пъстър фундамент заляга мощен вулканогенно-седиментен комплекс - възраст K2, са се внедрили отделните наставки на Планския и Витошкия плутон) и • Най-западната част на Лозенската планина (със сходен строеж но с по-слабо проявен вулканизъм). В западната част на района има навлаци. • Верилският блок е изграден изцяло от скали на Огражденската (Прародопската) надгрупа, покрити от диабазово-филитоиден комплекс (P€-€). Всред неговите скали са образувани малки тела от Струмската диоритова формация (sPz1). Те се покриват на NE от Равулянската свита (raP2), а на W – от Скринската свита (skP). Върху тях следват Мървадолската свита (mvТ1), а нагоре – пълният разрез от Голобърдската единица (T). Верилският блок е бил силно денудиран след австрийската фаза. • Голобърдската единица е изградена от свити на P (Равулянска – raP2, Скринска - skP и Ноевска – noP2, Киселичка – kiP2 и Непразнишка – neP2), които покриват Струмската диоритова формация, а в Любашката единица – скали на D. Следват свити на T: Мървадолската свита (mvT1), над нея Боснекската (boT1-2), Радомирската (raT2-3) и Русиновделската свита (rdT2-3). Разрезът на J е представен от Градецката (grJ2), Полатенската (pJ2), Яворецката (jJ2-3), Гинската (gJ3) и Нешковската свита (nJ3).
Основни геоложки формации Трасето на магистралата, респ. разположението на линейните мрежи на други ведомства в този участък са разположени в разнообразни по петрографски състав, произход и възраст скали. Най-старите от тях принадлежат на Струмската диоритова формация (СДФ) с възраст венд-долен палеозой. Палеозойските седиментни скали са представени от Скринската свита (P). Следват теригенни и карбонатни седименти с възраст T от Петроханската теригенна група (Мървадолска свита), Искърската и Мизийската групи и Градецката, Полатенската, Гинската, Нешковската и Костелската свита с възраст J2-J3. Състав и стратиграфски взаимоотношения на формациите:
● Струмската диоритова формация (sδPz1) е съставена от диорити, кварцдиорити и плагиогранити със съответни жилна и дайкова фази. Скалите са едро- до среднозърнести, грусирани и лесно се поддават на изветряне. Пресичат зеленошистно метаморфозирани глинести шисти и диабази с горнопротерозойска-камбрийска възраст, които са извън обхвата на трасето. И едните, и другите са продукт на океанска островнодъгова обстановка. Скалите на Струмската диоритова формация се разкриват между с.Долна Диканя и Дупница, на големи площи покрити от неогенски и кватернерни отложения. ● Скринската свита (skP) се разкрива на W от с.Д.Диканя и 3 km на N от с.Делян (на запад от трасето). Съставена е от червеноцветни конгломерати с късове от струмски диорити, пясъчници и алевролити. Лежи трансгресивно върху СДФ и е покрита с леко несъгласие от скали на Т1. Свитата има дебелина около 200 m. Триаски скали. Триасът е представен в пълен профил и включва Мърводолската, Любашката, Могелската, Боснекската, Радомирската, Русиновделската и Комщицката свита. • Мърводолската свита (mvT1) се разполага в основата на триаските седименти. Това са теригенни скали - розови до червени олигомиктови конгломерати с късове от кварц и кварцити (Бойночукски член). Отложенията на свитата имат дебелина до 200 m. Следват с преходи: • Любашка свита (lТ1) - многократно редуване на тънкопластови мергели, алевритови варовици и варовити бежеви и сиви пясъчници. Дебелина на свитата 20-80 m; • Могилска свита (mgТ1-2) - кристалинни алохемни варовици, афанитови варовици и доломити. Дебелина на свитата до 30 m; • Боснекска свита (boТ2) - светлосиви до бели захаровидни пластови доломити. Дебелина на свитата 100-400 m; • Радомирска свита (raТ2-3) - тънкопластови ядчести варовици с тъмносив до черен цвят, прослоени от мергели, алевролити и аргилити, с резки литоложки долна и горна граници. Дебелина на свитата 150-250 m; • Русиновделска свита (rdТ3) - дебелопластови сиви доломити. Дебелина на свитата до 200-300 m, и • Комщицка свита (kmТ3) от Мизийската теригенна група - червеноцветни теригенни и карбонатни скали. Дебелина на свитата до 250 m. Седиментацията през триаса се е осъществила в условията на карбонатна платформа. Разкрития на скали с възраст T има в Голо бърдо (между с.Студена и с.Д.Диканя), както и около с. Делян. Скалите са силно тектонизирани от многобройни разломявания с направление NW-SE и NE. Юрски скали. Юрските скали лежат трансгресивно върху T при Старо село и са навлечени върху СДФ северно от с.Д.Диканя. Представени са от Градецката, Полатенската, Гинската, Нешковската и Костелската свита. • Градецката свита (grJ2) е в основата - пясъчници, гравелити и конгломерати. Дебелина на свитата до 6.5 m. Нагоре свитата прехожда в следващата • Полатенска свита (pJ2) - биокластични, песъчливи и глинесто-алевритни варовици. Дебелина на свитата 26 m. • Гинската свита (gJ3) следва с подводна прекъснатост - ядчести сиво-розови варовици (с дебелина около 2 m); и Нешковска (nJ3) и Костелска свити (kJ3) - с рязка граница - алевролити, мергели, аргилити и пясъчници във флишка алтернация. Дебелината на тези свити е до 700 m. Отлагането на юрските седименти е станало в морски условия, при блоково разчленяване на дъното. Палеоген. Разкритията на палеогена в сектора се ограничават в интервала от с.Драгичево до с.Студена. Представени са почти изцяло от пъстра подвъглищна задруга и задругата на тънкослойните аргилити и глинести мергели. • Пъстра подвъглищна задруга (6Pg32-3) - моласоподобни седименти - сивозелени или червеновиолетови конгломерати, пясъчници, алевролити и аргилити в неравномерна алтернация. Дебелина на задругата 350-500 m. • Задруга на тънкослойните аргилити и глинести мергели (8Pg33) малка част от нея се разкрива при с.Драгичево и запълва ядката на синклинална гънка. Палеогенските седименти са средно-горноолигоценски и лежат трансгресивно и дискордантно върху скали на K2. Отложени са в лимнични условия. При с.Студена, по Пернишкия разлом, граничат с доломити (T). Неоген. Неогенските седименти в този сектор се срещат като изолирани петна. Трасето ги пресича само при язовир “Дяково” в интервал от 3-4 km. Представени са от Бараковската свита. • Бараковска свита (bN1) - разнозърнести жълтеникави пясъчници и дребнокъсови конгломерати с понт-дакска възраст. Разполагат се с трансгресивна граница върху СДФ и палеоген. Те са континентални образувания. Свитата има дебелина 20-80 m. Кватернер. Кватернерните отложения са с най-голямо разпространение в сектора. Имат разнообразен произход. Между тях преобладават: • алувиалните и делувиално-пролувиалните: в руслото и заливните тераси на реките Струма, Тополница и Матица; • наносни конуси по югозападния склон на Голо бърдо; и • склонови насипи в подножието на височините и по разломите. Делувиално-пролувиалните са предимно с плейстоценска възраст, докато алувиалните са холоценски. Представени са от чакъли (до валуни), разнозърнести пясъци и песъчливо-глинести наслаги, а в склона на Голо бърдо - и от карбонатни брекчи с дебелина до 50 m.
В географско отношение тук попадат Северен Пирин (вр.Вихрен, 2915 м), Капатнишкият дял на Рила (вр.Капатник, 2170 м), южната част на Влахина планина и северната част на Малешевската планина. Районът се отводнява от р.Струма и притоците й: Стара река, Градевска река и Влахинска река, и от притоци на Места. По р.Струма са разположени Благоевградското, Симитлийското и Кресненското (Гарапиринско) поле, а във водосбора на Места е Разложкото поле. На територията попадат части от четири тектонски блока: Влахински, Капатнишки, Огражденски и Пирински. Блоковете са оформени преди K2 (някои през докамбрия). Навличането на Огражденския върху Пиринския и Влахинския блок (преди K2/преди Даутовския плутон) е протекло при вече оформени тектонски единици. Влахинският блок е изграден от високометаморфни скали (гнайси, мигматити, амфиболити - Тросковската група). На E от Струмската разломна зона са запазени части от Огражденската надгрупа (гнайсово-мигматитовия комплекс на Малешевската група). В западната му част (по р.Вранищица) Тросковската група е покрита от Фролошката диабаз-филитоидна свита. Огражденския блок (най-северната му част) е изградена от гнайсово-мигматитовия комплекс (навлечен по Кадийския навлак върху Фролошката свита и Крупнишкия гранитоиден плутон от Пиринския блок). Капатнишкия блок (югозападната му част) е изградена от Въчанската свита (Родопска надгрупа), и от Капатнишкия плутон на Рило-Западнородопския гранитоиден батолит. Пиринския блок (северната му част) е изградена от Родопската надгрупа, палеозойския (южнобългарски гранитоиди) Крупнишки плутон и гранитоиди на K2 и Pg. Късноалпийският и неотектонският структурен план се доминират от развитието на разломни зони (NNW-SSE) от Струмския разломен сноп (Лисийска, Струмска, Западнорилска, Гарапиринска, Градецка, Огражденска, Западнопиринска разломна зона), Пределската разломна зона (WNW-ESE), и разломи на Брежанската разломна зона (NNE-SSW). В резултат на вертикални движения са образувани Падешкия, Брежанския и Местенския грабен (Pg), и Благоевградския, Симитлийския, Санданския и Разложкия грабен (N-Q), както и Лисийския, Кресненския, Пиринския и Огражденския хорст.
Областта обхваща южните части на Малешевска планина и българската част на Огражден и Беласица. Тук попада и част от Пирин. Отводнява се от р.Струма, Струмешница, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица, както и р.Лебница. В тектонско отношение територията обхваща части от ранноалпийски единици (Огражденски и Пирински блок) и късноалпийски (неотектонски) единици (Огражденският, Беласишкият и Пиринският хорст) и Струмешнишкият грабен. Геоложкият строеж на ранноалпийските тектонски единици се различава значително. Огражденският блок е изграден изключително от скалите (предимно мигматити) на Огражденската надгрупа. Пиринският блок се заема от скали на Родопската метаморфна надгрупа, всред които са внедрени гранитоиди с палеозойска (?) и късноалпийска възраст. Границата между двата блока е покрита от автохтона на неотектонския Сандански грабен.
Разкриват се два скални комплекса, контрастни по възраст и състав - докамбрий-ски метаморфити от Арденската група и неогенски (Делчевска, Санданска и Калиманска свита, с меот-понтска възраст) и кватернерни рахли седименти. Единият вариант на трасето (ляв, зелен) минава основно в неогенски седименти, а другият (десен, червен) - в метаморфити, кватернерни наслаги и частично в неподелени груби неогенски отложения.
Огражденска надгрупа Арденска група. Тя е най-горната част на докамбрийската Огражденска надгрупа. Представлява гнайсово-мигматитов комплекс (P€C, 95), изграден от биотитови и двуслюдени гнайси и мигматити с прослойки от лептинити, гранат-кианитови и кианит-ставролитови шисти и ортоамфиболити с габро-пироксенитов и ултрабазичен състав. Поделена е на 5 задруги, които не са отразени на геоложката карта. Има сложен гънков строеж. Подстила неогенските седименти. Дебелината е от порядъка на km. Неоген. Представен е от отложенията на Санданския грабен. Отделните литотела прехождат едно в друго. • Делчевската свита (dN1) е в основата - червени и червено-кафяви алевролити с прослойки от червени слабо споени пясъчници и сиви пясъчници с овъглен растителен детритус. Дебелината на свитата варира от 150 до 600 m. • Санданската свита (sN1) представлява незакономерна алтернация на конгломерати, пясъчници и алевролити с въглищни прояви. Цветът е сиво-зеленикав, сиво-жълтеникав или сиво-бял. Свитата има обща дебелина от 180 до около 1500 m. • Калиманската свита (kaN1) в обхвата на трасето се разкрива само при Кресна. Главно едро- и дребнокъсови конгломерати и брекчоконгломерати, несортирани, изградени от гранитни късове с обилна песъчлива спойка. Съдържат тънки песъчливи и алевролитови прослойки. Дебелината на отложенията надхвърля 600 m. В десния склон на р.Струма, като петна върху метаморфитите, се намират слабо споени конгломерати, които не са отнесени към никоя литостратиграфска единица. Неогенските седименти са образувани в условия на добре развита речна система.
Участъкът има разломно-блоков характер. Огражденският блок е със сложен гънков строеж, плод на многофазово тектонско развитие в докамбрия. През австрийската тектонска фаза е навлечен върху Пиринския блок, а в късноалпийския етап е разломен по нарушения с ориентация NW, някои от които запълнени от дайки с олигоценска възраст. Пиринският и Беласишкият хорстове са неотектонски, а върху тях през неоген-кватернера са наложени Санданския и Струмешнишкия грабен. Структуроопределящи са разломите от Западнопиринската разломна зона, с листричен характер и пропадане към W. Струмската разломна зона е фосилизирана под отложенията на Санданския грабен. Огражденската разломна зона (направление NNW-SSE), е съвременно активна. Нови дистанционни изследвания установяват кулисообразни разседни нарушения в източния склон на Огражден и по поречието на р.Струма.
Разнообразните полезни изкопаеми на територията на Лот 4 нямат промишлено значение. От реализирането на инвестиционното предложение в този участък не се засягат находища на подземни богатства. Въздействие по време на строителство: Известни нарушения на геоложката среда се очакват главно на етапа на строителството. Осъществяването на предложението не предполага извършването на взривни работи. Реконструкциите на инженерните мрежи засягат геоложката основа, доколкото се предвиждат плитки изкопи, в които да се положат фундаментите (стъпките) на електрическите стълбове или тръбопроводите за водоснабдяване. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват. Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство) и необратимо. Може да се определи като незначително. Инвестиционното предложение не влиза в конфликт с находища на полезни изкопаеми, които са в експлоатация, а така също не преминава през доказани и новооткрити такива, на които предстои разработване.
По време на експлоатацията на реконстроираните мрежи не се очаква въздействие върху земните недра. 1.4. Въздействие върху почвите и земеползването Съгласно почвено-географското райониране на България инвестиционното предложение попада в Балканско-Средиземноморската почвена подобласт – Софийско-Краищенска (Г1) и Струмско-Местенска (Д1) провинции. Софийско-Краищенската провинция достига на юг почти до Дупница. На тази територия е разположен обособения участък от автомагистралата – Лот 1. По ниските планини, хълмове и ридове на провинцията доминират плитките почви, които често са в комплекси. Покрай реките са разпространени наносни почви. Струмско-Местенската провинция включва земите от Кресна до Кулата, съвпадаща с Лот 4. Характеризира се с ксеротермна почвена покривка от канелени и примитивни почви, а така също наносни - делувиални и алувиални почви. Всички те имат по-плитък профил и по-голяма скелетност, сравнени с аналозите им от останалите части на страната. По протежение на трасето на автомагистрала „Струма”, респ. територията на инвестиционното предложение канелените горски почви са представени главно от вида излужени. Излужените канелени горски почви имат добре оформен профил, състоящ се от два ясно обособени хоризонта: хумусно-акумулативен (А), с мощност 30-40/50 cm и метаморфен–B(t), с мощност 50-70 cm. Хумусно-акумулативният хоризонт се характеризира с тъмно червеникаво-кафяв цвят, сбит строеж и дребнобуцеста структура. При нормална мощност на профила тези почви попадат във втора/трета бонитетна категория (при неполивни условия), а при условия на напояване те се категоризират като първокласни земи. Разновидностите с по-плитък профил и ерозираните такива принадлежат към 4-5/6 бонитетна категория (Карта на бонитетните категории). Като интразонални почви между канелените горски почви са разположени и различни представители на примитивните и наносните почви: литосоли, регосоли, ранкери, делувиални почви. Значително представени в разглежданата територия са още и наносните почви (Fluvisols): делувиални, алувиални, техните ливадни разновидности, както и наносни почви от смесен тип. Въпреки че отложените наноси са много разнообразни във вертикално и хоризонтално направление, общо взето те са леки по механичен състав, скелетни в определени участъци, със значително присъствие на чакъл. Характеризират се с рохкаво сложение на профила, нестабилна структура и с висока степен на дренираност. В по-ниската част на терена и непосредствено до река Струма се простира ивицата на алувиалните почви, характеризиращи се с голямо разнообразие на механичния си състав: песъчливи, каменисти, глинесто-песъчливи, както и средно песъчливо-глинести. Върху първата незаливна тераса и други сравнително близки до реката незаливаеми площи се наблюдават съчетания от различни почвени образувания, които в зависимост от произхода и характера на наносните материали, близостта до страничните склонове, както и в зависимост от дълбочината на подпочвените води, могат да бъдат диференцирани съответно като алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, делувиално-алувиални и алувиално-делувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви, заблатени се отличават с високото ниво на подпочвените води, в зоната на активния коренообитаем слой. Имат тежко песъчливо-глинест механичен състав. Върху тях се развива единствено блатна растителност. Не е възможно тези почви да се ползват без изграждане на дренажна система. Засолени почви: Срещат се в съчетание с алувиално-ливадните почви. Тъй като алувиалните наноси са твърде разнообразни по дълбочина и капилярната подемност в отделни участъци не е гарантирана по цялата мощност, засоляването най-често се проявява на петна, с различна площ сред алувиално-ливадните почви. Рендзини (Leptosols): Образувани са върху твърди или напукани карбонатни скали (варовити). Разположени са на наклонени релефни форми, в подножието на варовиковите възвишения, между делувиалните шлейфове. Профилът им е плитък, от типа А/С, характеризиращ се с малка мощност (20-30cm). Хумусно-акумулативният им хоризонт e богат на карбонати (40-50%). Високото карбонатно съдържание забавя разлагането на органичното вещество, минерализирането протича бавно, като се натрупват по-големи количества устойчив хумус (2,5-3,0%). Рендзините са скелетни почви, съдържат варовити скални късове по целия профил и имат рохкаво сложение. Силно дренирани са. Проблем при тяхното използване е ниската им водозадържаща способност, което налага необходимостта от напояване. Застрашени са от развитие на водна ерозия. Ако не са ерозирани, са подходящи за отглеждане на лозя за производство на десертно грозде, при условие че се използват хлорозоустойчиви подложки. Ако са силно ерозирани, се използват за залесяване. Кафяви горски почви, светли, вторично затревени (Cambisols – по класификацията на ФАО): Кафявите горски почви, светли, са разпространени в средния планински пояс – над 600-700 m н.в., върху по-силно наклонени и стръмни, припечни склонове (главно с южно и югозападно изложение), с преобладаване на влажни букови и иглолистни гори. Кафявите горски почви имат слаба устойчивост на химическо замърсяване, породи киселата си реакция и лекия механичен състав. Антропогенни почви (Anthrosols): Почвите в близост до населените места са подложени на значително антропогенно въздействие, поради което в състава и строежа на профила им са настъпили съществени изменения, нарушаващи полифункционалността им. От регламентираните деградационни процеси (според класификацията на увредените земи) актуални за почвите от територията по протежение на вариантите за трасета на магистралата са: ерозия, засоляване и алкализиране, преовлажняване-заблатяване, дехумификация. Ерозията е най-разпространеният деградационен процес в почвите по протежение на Лот 1 и Лот 4 на автомагистралата, както и при изместването на ж.п. линията е водната ерозия, с различна степен на напредналост – слаба, средна и силна. На отделни места наред с плоскостното измиване на почвени частици се наблюдава и струйчеста ерозия. Излужените канелени горски почви са ерозирани върху значителна част от площта им. Трайно предназначение и трайно ползване на територията По протежение на Лот 1, Лот 4 и изместването на ж.п. линията са разположени територии с трайно предназначение на територията - земеделски територии. Земите в обхвата на земеделските територии имат различно трайно ползване: ниви; зеленчукови и овощни градини; лозя; естествени ливади и пасища; дерета, оврази и други необработваеми земи. Голяма част от обработваемите земи (овощни градини, лозя, зеленчукови градини, интензивни култури) по протежение на двата лота и ж.п. линията заемат парцели с малки размери, в недобро състояние или запустели. Сред естествените ливади, лозята и овощните градини се срещат единични, малки обработваеми парцели, използвани най-често за отглеждане на царевица или за зеленчукови градини. По-големи, уплътнени и добре поддържани, обработваеми масиви са разположени в землището на Марикостиново. Близостта на р. Струма създава предпоставка за напояване на земеделските култури. Част от обработваемите земи, независимо от факта че са разпокъсани на неголеми парцели, се напояват. В Лот 1 няма хидромелиоративни отводнителни системи. Преобладават излужени канелени горски почви, ерозирани, регосоли, ранкери. В този участък се засягат естествени ливади, редуващи се с необработваеми земи Трасетата на Лот 4 и изместването на ж.п. линията граничат или преминават през отводнителни полета. Преобладават алувиално-ливадните, заблатени и ливадно-блатни почви.
Маневрирането на транспортните и строителните машини ще доведе до вторично уплътняване на почвите в зоната на действието им. Най-голяма потенциална опасност от вторично уплътняване съществува при почвите с тежко-песъчливо глинест и леко глинест механичен състав, ако маневрирането на строителната техника се извършва върху влажно-пластична почва. Опасност от уплътняване на сложението съществува и при почвите, съдържащи чакълести частици с разнообразна големина. Нарушенията на почвения профил в почвите с по-лек механичен състав, разположени върху наклонени терени, ще провокира ускоряването на ерозионните процеси. Очаква се въздействието да е незначително, тъй като ширината на нарушените ивици няма да е голяма. Възможни са и локални замърсявания на почвите с горива и масла при възникнали аварии на техника.Замърсяванията на прилежащите земи с аерозоли от ауспухови газове в процеса на реконструкцията на съоръженията ще са незначителни и няма да се отразят върху качеството на земите предвид кратките срокове за строителство. Реконструкциите на инженерните мрежи засягат почвата, в обхвата на плитките изкопи, в които ще се положат фундаментите (стъпките) на електрическите стълбове или тръбопроводите за водоснабдяване. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват, а отгоре се рекултивират и се връща отнетия хумусен пласт. Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство и необратимо. Може да се определи като незначително. Въздействие по време на експлоатацията: По време на експлоатацията на реконстроираните мрежи не се очаква въздействие върху почните. Каталог: ovos Изтегляне 2.58 Mb. Сподели с приятели:
|