The great controversy

Духът, който движеше свещениците и управниците, се проявява и днес в мнозина, гордеещи се с благочестието си. Те отказват да изследват свидетелството на Писанието за особените и специални истини на днешното време. Посочват своята многочисленост, богатство и популярност и се отнасят с пренебрежение към защитниците на истината, защото са малко на брой, бедни и непопулярни, с вяра, отделяща ги от света.

Христос предвиждаше, че неподобаващото присвояване на авторитет от страна на книжниците и фарисеите няма да престане с разпръсването на евреите. Той имаше пророчески поглед върху възвишаването на човешкия авторитет за покоряване на съвестта, станало ужасно проклятие за църквата през всички векове. И страшните Му присъди над книжниците и фарисеите, и предупрежденията Му към народа да не следва слепите водачи бяха записани в Писанието като едно напомняне и увещание за бъдещите поколения.

Римокатолическата църква ограничава правото на тълкуване на Писанията само за духовенството. С твърдението, че духовниците били единствените, компетентни да обясняват Божието слово, тя лишава обикновените хора от Библията. Макар че с Реформацията Свещеното писание стана достъпно за всички, все пак принципът, поддържан от Рим, пречи на много хора от протестантските църкви лично да изучават и изследват Библията. Поучавани са да приемат ученията й според тълкуването на църквата. Ето защо има хиляди хора, които не се осмеляват да приемат каквато и да е истина, колкото и ясно да е открита в Писанията, щом противоречи на вероизповеданието им или на установените от църквата учения.

Въпреки че Библията е изпълнена с предупреждения срещу фалшиви учите-ли, все пак има много хора, готови да поверят душите си на грижата на духовенството. Днес хиляди изповядват, че са религиозни, но не могат да посочат никакво друго основание за вярата си, освен че така са били научени от своите религиозни водачи. Те не обръщат почти никакво внимание на ученията на Спасителя и се доверяват неограничено на думите на проповедниците. Но дали проповедниците
са непогрешими? Как да поверим душите си на ръководството им, ако не сме сигурни от Божието слово, че са носители на светлина? Липсата на кураж да се отклонят от утъпкания път на света кара много хора да следват стъпките на учени мъже; и като не желаят да подложат себе си на преценка, биват безнадеждно задържани във веригите на заблудата. Виждат, че истината за съответното време е ясно изложена в Библията, и чувстват, че силата на Светия Дух придружава прогласяването й. Въпреки това позволяват на духовенството да ги отклонява от светлината. Макар разумът и съвестта им да са убедени, тези заслепени души не смеят да мислят по-различно от проповедника и така заради неверието, гордостта и предразсъдъците на други жертват участта и вечните си интереси.

Много са начините, с които Сатана чрез човешко влияние обвързва пленниците си. Той си осигурява цели множества, подчинявайки ги чрез копринените нишки на обич и привързаност на хора, неприятели на Христовия кръст. Каквато и да е връзката - родители, деца, съпрузи или приятели - резултатът е един: противниците на истината завладяват с мощта си съвестта и държаните във властта им души нямат достатъчно кураж или независимост да послушат гласа на дълга.

Истината и почитането на Бога са неотделими едно от друго. Щом имаме Библията в ръка, не е възможно да почитаме Бога с погрешни възгледи. Много хора твърдят, че няма значение в какво вярва човек, стига животът му да е праведен. Но животът се оформя от вярата. Ако истината е на разположение, а ние пренебрегваме възможността да я чуем и видим, всъщност я отхвърляме; предпочитаме да изберем тъмнината пред светлината.

“Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт” (Пр. 16:25). Незнанието не е извинение за заблудата или греха, ако са налице възможности да узнае Божията воля. Човек пътува и стига до място, където пътят се разклонява в няколко посоки, а на табелка е посочено накъде води всяка от тях. Ако не прочете указанията и тръгне по път, който му изглежда прав, то колкото и искрен да е, съществува вероятността да се озове на погрешен.

Бог ни е дал Своето Слово, за да се запознаем с Неговите учения и да разберем какво изисква от нас. Когато законникът дойде при Исус с въпроса: “...какво да сторя, за да наследя вечен живот?”, Спасителят го насочи към писанията, и му каза: “Какво е писано в закона, как четеш?” Незнанието не може да извини нито млад, нито стар, нито да ги освободи от наказанието - последица от престъпването на Божия закон. Защото са имали в ръцете си пълното и точно представяне на закона и неговите принципи и изисквания. Не е достатъчно да имаме само добри намерения, не е достатъчно само да правим онова, което даден човек смята, или проповедникът казва, че е право. Спасението на душата е съдбоносен въпрос и затова всеки сам трябва да изследва Писанията. Колкото и твърдо да е неговото убеждение, колкото и силно да вярва, че проповедникът познава истината - това не е сигурна основа. Той притежава пътна карта, която посочва всяко погрешно отклонение в пътуването му към небето и не се налага сам да гадае.

Първият и най-висш дълг на всяко разумно същество е да научи от Писанията що е истина, да живее в получената светлина и подтиква и други да следват примера му. Библията трябва да изучаваме старателно ден след ден, като внимателно преценяваме всяка мисъл и сравняваме текст с текст. Сами с Божествена помощ трябва да оформяме мненията си, защото сами ще отговаряме пред Бога.

Учени мъже са примесвали със съмнение и тъмнина и най-ясно разкритите в Библията истини. С претенцията си за голяма мъдрост учат, че Свещените писания имат тайнствено, духовно значение, което не може да се разбере ясно поради използвания език. Те са фалшиви учители. Точно за такава група хора Исус заявява: “Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?” (Марко 12:24). Езикът на Библията трябва да се обяснява според явното му значение, освен ако е употребен символ или образ. Христос е дал обещанието: “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае... учението...” (Йоан 7:17). О, ако хората биха поискали да приемат Библията така, както гласи, ако нямаше лъжливи учители, подвеждащи, заблуждаващи и объркващи умовете им, тогава би се извършило дело, което ще зарадва ангелите и ще доведе в Христовата кошара хиляди и хиляди, бродещи сега в заблуда и мрак.

При изучаването на Библията трябва да напрягаме всичките си умствени сили, да мобилизираме целия си разум, за да схванем дълбоките Божии неща, доколкото е възможно това за смъртни същества. И все пак не трябва да забравяме, че предразположеността към ръководство и поучаване, както и покорният дух на дете - това е истинското чувство при изучаване на Библията. Трудните места в нея никога не могат да бъдат овладени с методите за преодоляване на философските проблеми. Не трябва да се залавяме за изучаване на Библията със самоувереността, с каквато много хора пристъпват към овладяването на науката, а с молитва и с искрено доверие в Бога, с чувство на зависимост от Него, както и с искрено желание да научим волята Му. Трябва да пристъпваме със смирен и възприемчив дух и с желанието да бъдем поучавани, за да получим познание от великия Аз Съм. Иначе зли ангели ще помрачат умовете ни, ще вкоравят сърцата ни и истината няма да ни направи никакво впечатление.

Много части от Писанието, обявени от учени мъже за тайна или отминавани като маловажни, са пълни с утеха и съвет за учениците в Христовото училище. Много богослови не разбират твърде ясно Божието слово, защото си затварят очите за истините, които не желаят да прилагат в живота си. Библейските истини се разбират не толкова с интелект, необходим при изследването, колкото с искреността на порива, със сериозния копнеж за правда.

Библията не трябва да се изучава без молитва. Единствен Светият Дух може да ни предразположи да почувстваме важността на лесните за разбиране неща и да ни предпази от изопачаване на трудните за разбиране истини. Службата на небесните ангели се състои точно в това - сърцето да бъде подготвено така, че да разбере, да бъде очаровано от красотата на Божието слово, да бъде поучено от предупрежденията или укрепено от обещанията му. Молбата на псалмопевеца: “Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон”, трябва да стане и наша. Изкушенията често изглеждат непобедими, защото сме занемарили молитвата и изучаването на Библията и не можем веднага да си спомним Божиите обещания и да посрещнем Сатана с Библейските оръжия. Желаещите да бъдат научени на Божествените неща са обкръжени от ангели и във време на голяма нужда те ще им припомнят точно истините, от които се нуждаят. Така, “когато врагът нападне като река, духът Господен ще издигне знаме над него” (Исая 59:19, стар превод).

Исус обеща на учениците Си: “А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал” (Йоан 14:26). Но ученията на Христос трябва предварително да са складирани в ума, та Светият Дух да ги припомни във време на опасност. “В сърцето си упазих Твоето Слово - каза Давид, - за да не Ти съгрешавам” (Пс. 119:11).

Всички, които ценят вечните си интереси, трябва да бъдат будни за съмнението и скептицизма. Ще бъдат нападнати самите стълбове на истината. Невъзможно е да останем незасегнати от подигравките, сарказма и извъртанията, от опасните, коварни и гибелни учения на съвременното неверие. Сатана приспособява изкушенията си към всички класи. Необразованите напада с подигравки, присмех, жлъчни забележки, а образованите - с научни възражения и философски доводи и разсъждения. Всичките атаки са добре измислени и планирани и имат за цел да възбудят недоверие или презрение към Писанията. Даже младежта, която има толкова малък опит, се осмелява да хвърля съмнение върху основните принципи на християнството. Младежкото неверие влияе, колкото и повърхностно да е. Много хора биват подвеждани да се подиграват на вярата на бащите си и да оскърбяват Духа на благодатта (Евреи 10:29). Животът на много хора, обещавал да бъде чест за Бога и благословение за света, е бивал съсипван от отровата на неверието. Всички, които се доверяват на самохвалните заключения на човешкия разум, и си въобразяват, че могат да обясняват Божествените тайни, които смятат че могат да стигнат до истината без подкрепата на Божествената мъдрост, се оплитат в примките на Сатана.

Живеем в най-тържествения период от историята на света. Участта на лутащите се човешки маси, населяващи земята, е пред непосредствено разрешение. Нашето бъдещо благополучие, а и спасението на другите, зависят от посоката, в която вървим сега. Имаме нужда да бъдем водени от Духа на истината. Всеки последовател на Христос трябва сериозно да се запита: “Господи, какво искаш да направя?” Имаме нужда да се смиряваме пред Господа с пост и молитва и да разсъждаваме много върху Неговото Слово, особено върху сцените на съда. Сега трябва да търсим по-дълбока и по-жива връзка с Божествените неща. Нямаме нито миг за губене. Около нас се развиват събития от най-голяма важност; намираме се на омагьосана от Сатана почва. Не спете, Божии стражи; врагът бди отблизо, готов във всеки момент да скочи върху вас и да ви направи своя плячка, ако се отпуснете и задремете.

Много хора се мамят по отношение на истинското си състояние пред Бога. Те са доволни, че не вършат лоши неща, а забравят, че Бог изисква от тях добри и благородни дела, които не са извършили. Не е достатъчно само, че са дървета в Божията градина. Трябва да отговарят на Неговите изисквания и да дават плод. Отговорни са за доброто, което са пропуснали, но биха могли да извършат чрез Неговата подкрепяща благодат. В книгите на небето са отбелязани като хора, само обременяващи земята. И все пак, случаите даже и на такива хора не са напълно безнадеждни. Сърцето на дълготърпеливата Любов все още се застъпва за онези, които не са обръщали внимание на Божията милост и благодат. “Затова казва: Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. И тъй, внимавайте добре как се обхождате..., като изкупвате благовремието, защото дните са лоши” (Еф. 5:14-16).

Когато дойде времето на изпитанието, ще се открият всички направили Божието слово правило в живота си. През лятото няма забележима разлика между вечно зелените дървета и другите; но когато настъпят зимните бури, вечно зелените си остават непроменени, докато другите смъкват листната си украса.
Така и християнинът по име с неискрено сърце не се различава на вид от
истинския християнин, но точно пред нас е времето, когато разликата ще се открои. Нека само се появи съпротива, нека фанатизмът, тесногръдието и нетърпимостта отново вземат надмощие, нека се развихри преследване - и полусърдечните и лицемерните ще се разколебаят и ще отстъпят от вярата си; истинският християнин обаче ще застане и ще устои твърд като скала, с по-силна вяра и с по-светла надежда, отколкото в дните на благополучието.

Псалмистът казва: “По-разумен съм..., защото се поучавам от Твоите свидетелства... Чрез твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път” (Пс. 119:99, 104).

“Блажен оня човек, който е намерил мъдрост...” ...”ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод” (Пр. 3:13; Еремия 17:8).

38
Последното предупреждение

“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете..., свърталище на всякаква нечиста и омразна птица... И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде мои, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й” (Откр. 18:1, 2, 4).

Този текст посочва време в бъдещето, когато вестта на втория ангел за падането на Вавилон от Откровение 14 глава, стих 8 ще се повтори. Допълнена е

За Вавилон, по времето когато е представено това пророчество, е заявено: “...греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди” (Откр. 18:5). “Тя” е препълнила мярката на вината си и скоро ще бъде унищожена. Но Бог все още има народ във Вавилон. Преди наказанията Неговите верни ще бъдат призовани да излязат, “за да не участвате в греховете й - както обяснява Той - и да не споделяте язвите й”. Затова и движението, символизирано от ангела, е представено като идващо от небето и осветяващо цялата земя със славата си, възвестяващо със силен глас греховете на Вавилон. Вестта на ангела е съпроводена с гласа: “Излезте от нея, люде мои...” Тези съобщения, заедно с третата ангелска вест са последното предупреждение за жителите на земята.

Ужасен е изходът, до който ще бъде доведен светът. Силите на земята, обединяващи се за война срещу Божиите заповеди, ще издадат указ “богати и сиромаси, свободни и роби” (Откр. 13:16) да се съобразяват с обичаите на църквата, като празнуват фалшивата събота. Гражданските власти ще наложат наказания на отказалите да отстъпят и в края на краищата ще се обяви, че заслужават смърт. От друга страна Божият закон изисква спазването на почивния ден на Твореца и заплашва с Божия гняв всички непослушни.

След като въпросът му е бил така изяснен, всеки, погазил Божия закон, за да послуша човешко постановление, получава белега на звяра; приема знака за

Но нито един човек няма да понесе Божията ярост, докато истината не бъде представена пред ума и съвестта му и той не я отхвърли. Има много хора, които никога не са имали случая да чуят специалните истини за това време. Задължителността за спазване на четвъртата заповед никога не им е била представена в истинската й светлина. Този, Който чете във всяко сърце и изпитва всяка подбуда, няма да изостави в изхода на борбата никой, желаещ да разбере истината. Заповедта не трябва да бъде натрапена на народа. Всеки трябва да получи достатъчно разбиране, за да е способен да реши разумно.

Съботата ще бъде големият изпит за вярност, защото тя е оспорваната точка от истината. В това изпитание ще бъде теглена разграничителна линия между хората, които служат на Бога и които не Му служат. Докато спазването на фалшивата събота в съгласие със законите на държавата, но в противоречие с четвъртата заповед ще бъде признание за вярност към враждебна на Бога сила, пазенето на истинската събота с послушание на Божия закон, ще бъде доказателство за вярност към Твореца. Докато едни ще се подчинят на земни авторитети и ще приемат белега на звяра, други ще изберат Божествения авторитет и ще приемат Божия печат.

Някога представящите истините на третата ангелска вест често бяха смятани за хора, внушаващи страх. Предсказанията им за надмощие на религиозната нетърпимост в Съединените щати, че църква и държава ще се обединят в преследването на пазителите на Божиите заповеди се окачествяваха като неоснователни и абсурдни. Заявяваше се самонадеяно, че тази страна никога няма да се промени и ще остане завинаги защитник на религиозната свобода. Но когато въпросът за неделята бъде повдигнат навсякъде, тогава ще се види, че събитието, в което толкова дълго са се съмнявали и даже изобщо не са вярвали, наближава, че то е очертано от третата ангелска вест и не би могло да се яви преди това.

На всяко поколение Бог е изпращал Своите служители да изобличават греха както в света, така и в църквата. Но хората желаят да им се говорят успокоителни неща, а чистата и неподправена истина не се приема. Много реформатори са започвали делото си с решението да бъдат твърде внимателни, когато изобличават греховете на църквата и на нацията. Надявали са се, че чрез примера на чист християнски живот ще могат да върнат народа обратно към библейските учения. Божият Дух обаче ги е завладявал, както стана с Илия и го накара да изобличи греховете на безбожния цар и на отклонилия се от Бога народ. Те не са могли да се въздържат да не проповядват ясните учения на Библията, даже и онези, които никак не им се е искало да проповядват. Бивали са подтикнати ревностно да възвестяват истината и опасността, застрашаваща душата. Изричали са без страх от последствията дадените от Господа слова и народът е бил принуден да чуе предупреждението.

По този начин ще бъде разгласена и третата ангелска вест. Когато дойде времето да бъде проповядвана с най-голяма сила, Господ ще действа чрез скромни средства и ще ръководи умовете на посветените в служба Нему. Работниците ще бъдат подготвени по-скоро чрез помазването на Неговия Дух, отколкото чрез обучение в литературни институти. Хора на вярата и молитвата ще бъдат подбудени да излязат и със свята жар да възвестяват словата на Бога. Греховете на Вавилон ще бъдат разкрити ясно. Страшните последици от налагането чрез властта на църковни обичаи, нахлуването на спиритизма, тайното, но бързо разрастване на папската власт - всичко това ще бъде разбулено. Тържествените предупреждения ще разтърсят народа. Хиляди и хиляди ще слушат думи, които никога не са чували преди. С почуда ще разберат, че Вавилон е падналата поради заблудите и греховете си църква, паднала, защото е отхвърлила изпратената от небето истина. И когато се обърнат към дотогавашните си учители с жадния въпрос, дали се свидетелства истината, те ще им излагат басни, за да успокоят страховете им и да приспят пробудената съвест. Много хора обаче ще откажат да се задоволят с голия авторитет на човеци и ще изискват ясното: “Така казва Господ”. Тогава официалните проповедници, като фарисеите в миналото, изпълнени с ярост срещу оспорването на авторитета им, ще осъдят вестта като идваща от Сатана и ще подбуждат обичащите греха множества да клеветят и преследват вестителите.

Когато борбата се разпространи в нови области и умовете на хората бъдат насочени към потъпкания Божи закон, Сатана ще започне усилено да действа. Силата на вестта само ще вбеси противопоставящите й се. Духовенството ще се опита с почти свръхчовешки усилия да не допусне светлината, да не би тя да освети неговото стадо. С всяко средство, което имат на разположение, духовниците ще се опитват да заглушат разискването върху тези жизнено важни въпроси. Църквата ще призове силната ръка на държавната власт. Католици и протестанти ще се обединят. Когато движението за принудителното налагане на неделята стане по-смело и решително, законът ще бъде призован да се намеси срещу пазещите запо-ведите. Те ще бъдат заплашвани с глоби и затвор, на някои ще се предлагат високи постове, на други - награди и привилегии, като примамки за отказване от вярата. Но твърдият им отговор ще гласи: “Докажете нашата заблуда от Божието слово!” - същия апел, който и Лутер отправяше при подобни обстоятелства. Изправените пред съд ще защитават истината със силни и ясни доказателства, така че и някои от слушателите там ще вземат решението да пазят Божиите заповеди. По този начин светлината ще огрее хиляди, които иначе не биха узнали нищо за нея.

Да си послушен на Божието слово по съвест, ще бъде смятано за бунт и упорство. Заслепени от Сатана родители ще се отнасят с насилие и жестокост към вярващото си дете; господари или господарки ще угнетяват пазещите заповедите служители. Любовта ще охладнее; деца ще бъдат лишавани от наследство и изпъждани от дома. Ще се изпълнят буквално думите на апостол Павел: “Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” (2 Тимотей 3:12). Тъй като защитниците на истината ще отказват да почитат неделята като събота, някои от тях ще бъдат хвърлени в тъмница, други - заточени, трети - третирани като роби. От гледна точка на човешкия разум всичко това сега изглежда невъзможно. Но когато обуздаващата сила на Светия Дух се оттегли от хората и те бъдат оставени изцяло под контрола на Сатана - враг на Божествените предписания, тогава ще се разразят странни неща. Сърцето може да бъде много жестоко, щом се отдръпне от него страхът Божи и Божията любов.

Когато бурята наближи, една голяма група хора, изповядвали, че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината, ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците. Чрез уеднаквяването си със света и участието в неговия дух ще са стигнали дотам да виждат нещата почти в същата светлина; и когато изпитанието дойде, ще са вече готови да изберат леката, общоприетата страна. Талантливи и с приятна външност хора, радвали се някога на истината, сега ще вложат силите си да измамват и заблуждават души. Те ще станат най-жестоките врагове на предишните си братя. Когато пазителите на съботата бъдат изправени пред съдилищата, за да отговарят за своята вяра, отстъпилите от истината ще бъдат най-дейните оръдия на Сатана, които ще ги клеветят и обвиняват и чрез лукави доноси ще подстрекават властите срещу тях.

В това време на преследване ще бъде изпитана вярата на Божиите служители. Те разгласяват предупреждението, като се съобразяват само с Бога и Неговото Слово. Божият Дух движи сърцата им и ги принуждава да говорят. Подбудени от свято усърдие и с мощно действащата в тях Божия сила, изпълняват задълженията си, без да държат сметка за последиците от проповядването на Господнето слово. Не мислят за земните си интереси, нито пък се стремят да запазят името или живота си. И все пак, когато бурята на съпротивата и обвиненията ги връхлети, надвити от уплаха, ще извикат: “Ако бяхме предвидили последиците от думите си, щяхме да си мълчим”. Те са притиснати отвсякъде с трудности. Сатана ги напада със страхотни изкушения. Делото, което са предприели, изглежда далеч надминава възможностите и силите им да го довършат. Заплашват ги, че ще ги погубят. Ентусиазмът, въодушевявал ги до този момент, изчезва; и въпреки всичко, не могат да се върнат назад. Тогава, съзнавайки пълната си безпомощност, се обръщат към Всемогъщия за сила. Спомнят си, че изприказваните слова не са били техни, а на Този, Който им е заповядал да съобщят предупреждението. Бог бе посял истината в сърцата им и те не можеха да не я прогласят.