The great controversy

Но колкото и безпочвени да бяха аргументите за въвеждане на неделята, послужиха хората да се одързостят в потъпкването на Господнята събота. Всички, които държаха да бъдат почитани от света, приеха общоизвестния празник.

Когато папството бе твърдо установено, възвишаването на неделята продължи. Известно време, когато не посещаваха църква, хората можеха да извършват в този ден селскостопанска работа, а седмият ден все още се почиташе като събота. Но постепенно настъпваше промяна. На заемащите църковни длъжности бе забранено в неделя да издават присъди по граждански спорове. Скоро след това излезе заповед всички хора от какъвто и да било ранг да се въздържат от обикновена работа, за да избягнат глоба за свободните и удари с пръчки за робите. По-късно бе издаден декрет, според който богатите трябва да бъдат наказвани с конфискуване на половината от имотите им, а в случай че продължават да упорстват, да бъдат направени роби. По-низшите класи бяха осъждани на доживотно изгнание.

За доказателство бяха повикани на помощ чудеса. Докладваше се, че между другите имало и такива: някакъв земеделец се канел да оре нивата в неделя. Като очиствал ралото си с едно желязо, то залепнало на ръката му и в продължение на две години трябвало да го носи със себе си “с извънредно голяма болка и срам” (Френсис Уест. Историческо и практическо разискване върху Господния ден. С.174).

По-късно папата нареди енорийският свещеник да увещава нарушителите на неделята да ходят на църква и да се молят, да не би да докарат някое голямо нещастие на себе си и на съседите си. Един църковен съвет представи аргумента, така широко използван от тогава даже и от протестантите, че тъй като някои хора били поразени от мълния, докато работели в неделя, то тя трябва да е истинската събота. “Явно е - казаха прелатите - колко тежко пада Божието неодобрение върху онези, които не почитат този ден.” Тогава бе отправен апел: свещеници и проповедници, царе и князе и всички верни хора “да полагат най-големите възможни усилия и грижи, за да бъде възстановена почитта към този ден и за слава на християнството да се спазва с много по-голямо посвещение в бъдеще” (Томас Морър. Беседи под формата на шест диалога върху името, идеята и съблюдаването на Господния ден. С.271).

Понеже указите на църковните събори се оказаха недостатъчни, светските власти бяха замолени да издадат едикт, който да всее ужас в сърцата на хората и да ги принуди да се въздържат от работа в неделя. На един синод, състоял се в Рим, всички предишни решения бяха препотвърдени с още по-голяма сила и тържественост. Бяха също прибавени към църковния закон като негово неделимо цяло и спазването им бе налагано от гражданската власт в почти целия християнски свят (виж Хейлим. История на съботата. Ч. 2, гл.5, дял 7).

Но все пак липсата на библейския авторитет за спазването на неделята причиняваше не малки смущения. Хората оспорваха правото на водачите си да отхвърлят ясното изявление на Йехова - вместо “седмия ден е съботата на

В Шотландия, както в Англия, било осигурено по-голямо внимание към неделята, като присъединили към нея част от древната събота. Но изискваното време за свято спазване било различно. Един едикт на краля на Шотландия заявява, че “съботата трябва да се пази свято от дванадесет часа на обяд” и че никой човек от това време до понеделник сутрин не трябва да се занимава със светска работа (Морер. Диалог върху Господния ден. С.290-291).

Но въпреки всички усилия да се установи светостта на неделята самите паписти са изповядвали публично Божествения авторитет на съботата и човешкия произход на институцията, чрез която бе заменена. През ХVI в. един папски събор ясно заяви: “Нека всички християни помнят, че седмият ден е бил осветен от Бога и е бил приет и съблюдаван не само от евреите, но и от всички, покланящи се на Бога; ние християните обаче променихме тяхната събота в Господния ден” (там, с.281-282). Онези, които фалшифицираха Божествения закон, съзнаваха добре характера на своето дело. Съзнателно и нарочно поставяха себе си над Бога.

Поразителна илюстрация за хитрата политика на Рим спрямо съпротивяващите му се са дългите и кървави преследвания срещу валденсите, някои от които бяха пазители на съботата. Много други пострадаха по същия начин, защото бяха верни на четвъртата заповед. Особено забележителна е историята на църквите в Етиопия и Абисиния. В мрака на тъмните средни векове християните в Централна Африка бяха изгубени от погледа на света, забравени от него и в продължение на много столетия се радваха на свободата да живеят според вярата си. Но накрая Рим научи за съществуването им и скоро императорът на Абисиния бе подмамен да признае папата като заместник на Христос. Последваха и други отстъпки. Издаден бе едикт, забраняващ празнуването на съботата под заплахата от най-строги наказания (виж Михаил Гедес. Църковна история на Етиопия. С.311-312). Но папската тирания скоро се превърна в такова потисническо, нетърпимо иго, че абисинците решиха да го отхвърлят от плещите си. След ужасна борба те изпъдиха римокатолиците от владенията си, древната вяра бе възстановена отново. Църквите пак се радваха на свобода и никога не забравиха урока за измамите, фанатизма и деспотичната власт на Рим. В затвореното си царство бяха доволни, че са извън останалото християнство.

Църквите в Африка спазваха съботата така, както я бе спазвала и папската църква преди нейното пълно отстъпление. Докато празнуваха седмия ден в съгласие с четвъртата Божия заповед, те се въздържаха от работа и в неделя, съобразявайки се с нейния обичай. След като постигна върховна власт, Рим потъпка Божията събота, за да издигне на нейно място своята; но църквите в Африка, скрити в продължение на почти 1000 години, не участваха в отстъпничес-твото. Доведени под властта на Рим, бяха принудени да оставят истинската събота и да въздигнат лъжливата; но веднага щом си възстановиха независимостта, отново се върнаха към послушание на четвъртата заповед (виж приложението).

Докладите от миналото ясно разкриват враждата на Рим към истинската събота и нейните защитници, както и средствата, с които си служи, за да наложи почитането на създадени от него наредби. Божието слово учи, че сцените ще се повторят, когато римокатолици и протестанти се обединят за възвишаване на неделята.

Пророчеството в Откр.13 глава заявява, че силата, представена чрез “звяра с агнешки рога, ще принуди земята и живеещите на нея” да се поклонят на папството - символизирано там чрез звяра, “който... приличаше на леопард”. Звярът с двата рога също казва на “живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя”; а освен това ще заповяда “всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби” да приемат белега на звяра (Откр.13:11-16). Вече бе обяснено, че Съединените щати са силата, представена чрез звяра с агнешките рога и че това пророчество ще се изпълни, когато те започнат да налагат съблюдаването на неделята, което Рим твърди, че е специално признаване на неговото върховенство. Но в почитта към папството Съединените щати няма да бъдат единствени. Влиянието на Рим в страните, признавали някога владичеството му, съвсем не е унищожено. И пророчеството подсказва възстановяването на неговата мощ. “И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя и цялата земя учудена отиде след звяра...” (Откр.13:3). Смъртната рана е образ на падането на папството през 1798 г. След това пророкът казва: “Но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра...” Павел ясно заявява, че “човекът на греха” ще продължи да съществува до Второто пришествие (2Сол.2:3-8). До самия край на вековете той ще продължава да заблуждава. И писателят на Откровението, говорейки за папството, заявява същото: “И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне” (Откр.13:8). Както в Стария, така и в Новия свят на папството ще бъде отдадено поклонение чрез освещаване на неделята, основаващо се единствено на авторитета на римската църква.

Това свидетелство е представено на света от изучаващите пророчеството в Съединените щати от средата на XIX в. насам. В събитията днес се вижда бързото изпълнение на предсказанието. Протестантските учители там представят същите твърдения за Божествения авторитет, изискващ съблюдаването на неделята, и същата липса на доказателства от Писанието, както правеха и папските водители, фабрикували чудеса, за да заместят липсата на изричната Божия заповед. Твърдението, че Божиите наказания сполетяват хората, защото нарушават неделята, поставена за събота, ще бъде повторено; даже вече започват да се чува. И бързо печели позиция едно движение за насилствено налагане на неделята като празник.

Римската църква е удивителна в своята проницателност и коварство. Тя може да предвиди какво ще стане. Спокойно изчаква благоприятния момент, виждайки, че протестантските църкви я почитат, като приемат изкуствената събота, и се приготвят да я наложат със същите средства, употребявала ги сама в миналото. Отхвърлящите светлината на истината ще потърсят помощта на силата, обявила се за непогрешима, за да възвеличат едно нейно нареждане. С каква готовност ще се притече тя на помощ на протестантите в това дело - не е мъчно да си представим. Та кой разбира по-добре от папските водачи как трябва да се постъпва с непослушните на църквата?

Римокатолическата църква с всичките й разклонения по света образува под здравия папски контрол грамадна организация, предназначена да служи на

“... не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или Числото на неговото име”.

Ортркррр.р р1р3р:р1р7р

“Посоченото чрез буквите число на неговото име”.

р р р р р р р р р р р р р р р р р р р р р р р р р р“рНрорвр рзрарврертр рнрар рХрХр рвр.р”р р
“Ст. 18. Шестотин шестдесет и шест. Цифрените значения на буквите на неговото име ще дадат това число”

“рБрирбрлриряр рнрар рДрурарйр”р р(ркрартрорлрирчрерсркрар)р.р рЗрарбрерлрержркрар рврърррхрур рОртркррр.р р1р3р:р1р8р

р“рИрзрсрлрердрврарнриряр рврърррхрур рдрурмриртрер рвр рНрорвриряр рзрарврертр”р р-р рМраррртрирнр рДр.рВрирнрсрернртр,р рдр-ррр рпрор рброргрорсрлрорврирер

“Папата притежава такова възвишено и върховно достойнство, че правилно казано, той не е бил въведен в какъвто и да било ранг на авторитет, но по-скоро е бил поставен на самия връх на всички рангове на достойнства...”

“Той е също като Божествен монарх и върховен император, и цар на царе.”
“Следователно папата е коронован с трикратна корона като цар на небето, на зем Ята и на по-нисшите области.”

Фрерррарррир.р рДрурхрорврернр рррерчрнриркр р(ркрартрорлрирчрерсркрир)р.р рсртр.р р“рПрарпрартрар”р.р

Буквите, написани на папската митра, са следните: vicarius filii dei, което на латински означава “заместник на БожиЯ Син”. Католиците твърдят, че църквата, която е видимо общество, трябва да има видима глава. Христос, преди възнесението си на небето, помаза Св.Петър да действа като Негов представител... Следователно на епископа на Рим като глава на църквата му бе дадена титлата “Заместник на Христос”.

Нраршриряртр рнрердрерлрернр рпрорсрертриртрерлр р(рКрартрорлриркр рУрйркрлрир)р,р рХрърнртрирнргртрърнр,р р1р8р рарпрррирлр,р р1р9р1р5р
“Претенциите му”
“Разумът и чувството изискват приемането на една от следните две алтернативи: или протестантство и свято пазене на съботата, или католицизъм и свято пазене на неделята. Компромисът е невъзможен.”

“рКрартрорлрирчрерсркрор роргрлрердрарлрор”р,р р2р3р рдреркрермрврррир,р р1р8р9р3р ргр.р

“Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне Числото на звяра, защото е Число на Човек; а Числото му е шестотин шестдесет и шест.”

Ортркррр.р р1р3р:р1р8р

латински

I ……… 1 I ….…… 1 e ……… 0

c ….. 100 l …..… 50 I ….…… 1

a …..… 0 I ….…… 1

r …..… 0 I ….…… 1

i ….…… 1

s ……… 0

(на гръцки Латеинос означава (на еврейски Ромилит означава

латински човек или църква) “Римско царство” )
“Сега ние отправяме предизвикателство към света - да намери друго име на тези три езика: гръцки, еврейски и латински (виж Йоан 19:20), което да означава същото число”.

Држрорурзрерфр рФр.р рБреррргр,р р “рГрорлрярмрортрор рортрсртрърпрлрернрирер"р

отправят тържествено предупреждение към всички народи

И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте НЕМУ слава, защото НАСТАНА часът, когато Той ще съди; И ПОКЛОНЕТЕ СЕ НА ТОЗИ, КОЙТО Е НАПРАВИЛ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, МОРЕТО и водните извори.

И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване.

И друг, трети ангел вървеше подир ТЯХ и казваше със силен глас: АКО НЯКОЙ СЕ ПОКЛОНИ на звяра и на неговия образ и приеме БЕЛЕГ на челото си или на ръката си,

той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чистов чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се ПОКЛАНЯТ на ЗВЯРА и ОБРАЗА МУ, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема БЕЛЕГА НА ИМЕТО МУ.”

Ортркррр.р р1р4р:р6р-р1р1р
“НЕГОВИЯТ БЕЛЕГ”

“СЪБЛЮДАВАНЕТО НА НЕДЕЛЯТА от протестантите е една ПОЧЕСТ, КОЯТО ТЕ ОТДАВАТ на АВТОРИТЕТА НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА” въп-реки веруюто си (Мрорнрсрернрьроррр рЛрурир рСрергрюррр.р рОртркрррорврернр рррарзргрорвроррр рврърррхрур рпрррортрерсртрарнртрирзрмрар рдрнрерср.р рср.р р2р1р3р).

ОТГОВОР: Чрез промяната на съботата в неделя, приемана от протестантите. С този факт те си противоречат напълно, като пазят стриктно неделята, а нарушават заповяданите от същата църква други празници.

ВЪПРОС: Как ще докажеш това?

ОТГОВОР: Понеже чрез пазенето на НЕДЕЛЯТА те ПРИЗНАВАТ ВЛАСТТА НА ЦЪРКВАТА да учредява празници и да заповядва пазенето им под заплахата, че се извършва грях, в случай на нарушение.” “рДрурерйр ркрартрерхрирзрирср”р,р рср.р р5р9р

рХр.рФр.рТрормрарср,р ркрарнрцрлреррр рнрар ркрарррдрирнрарлр рГрирброрнрср

“НЕГОВИЯТ ОБРАЗ”
“Решиха, че съботата (неделята) е знак между Бога и човека и нейното почтително съблюдаване е един БЕЛЕГ на народа, чийто Бог е Йехова.”

р р р р р р р р р р р р р рНрарцрирорнрарлрнрар рррерфрорррмрартрорррсркрар ркрорнрврернрцриряр,р рсрерпртрермрврррир р1р8р8р7р ргр.р

р р р р р р р р р р р р р рКрррирсртрирърнр рсртрерйртрсрмрърнр,р рсрерпртрермрврррир,р р1р9р2р7р ргр.р

р р р р р р р р р р р р р р рКрррирсртрирърнр рсртрерйртрсрмрърнр,р рмраррртр,р р1р9р2р7р ргр.р

Историята свидетелства за хитрите и постоянни усилия на църквата да се намесва в работите на народите и установила се веднъж, осъществява целите си даже, ако трябва да загинат и князе, и народ. През 1204 г. папа Инокентий III изтръгнал от Петър II, крал на Арагон, следната необикновена клетва: “Аз, Петър, цар на арагонците, изповядвам и обещавам да бъда винаги верен и послушен на моя господар папа Инокентий, на неговите католически наследници и на римската църква и вярно да пазя царството си в послушание към него, като защитавам католическата вяра и преследвам еретическата поквара” (Джон Даулинг. История на романизма. Кн.5, гл.6, дял 55). Тази мисъл е в съгласие с твърденията относно властта на римския понтиф, “че той има законното право да сваля императори” и “че той може да освобождава поданиците от задължението им за вярност към неправедни владетели” (Мосхайн. Кн.3, ХI в., ч. 2, гл.2, отд. 9, заб.17). (Виж и приложението.)

И нека да се запомни, хвалбата на Рим е, че никога не се променя. Принципите на Григорий VIII и Инокентий III са все още принципи на римокатолическата църква и само ако би имала власт, би ги приложила на практика и сега с такава енергия, както ги прилагаше в миналите столетия. Протестантите малко съзнават какво вършат, когато в делото за възвеличаване на неделята предлагат да се приеме помощта на Рим. Докато са заети с постигането на намеренията си, Рим цели наново да установи своята власт, за да си възвърне загубеното господство. Нека веднъж бъде установен в Съединените щати принципът, че църквата може да използва или контролира държавната власт; че съблюдаването на религиозните нареждания може да бъде налагано чрез светските закони; накратко - че авторитетът на църква и държава трябва да господства над съвестта - и триумфът на Рим в страната е осигурен.

Божието слово е предупредило за надвисналата опасност; само да не се обърне внимание на това, протестантският свят веднага ще научи какви са всъщност целите на Рим, само че тогава ще бъде твърде късно да се освободи от примките му. Мощта на Рим нараства мълчаливо. Ученията му влияят в законодателните събрания, в църквите и в сърцата на хората. Той гради високи и масивни постройки, в чиито тайни кътчета ще се повторят неговите предишни преследвания. Крадешком и незабелязано укрепва силите си, за да върви напред към постигане на целите си, когато ще дойде времето да нанесе удара. Всичко, което желае е, да спечели удобна позиция; и това вече му се дава. Скоро ще видим и ще почувстваме какво представлява целта на Рим. Всеки, повярвал и послушал Божието слово, ще си навлече хули и преследване.

36
Предстоящата борба

Още от самото начало на големия спор, започнал в небето, целта на Сатана е да унищожи Божия закон. За да постигне това, той се разбунтува срещу Твореца и, въпреки че бе изхвърлен от небето, продължи борбата на земята. Да измами хората, за да престъпят Божия закон - това е целта му и я преследва неотлъчно. Дали ще бъде постигната чрез пълно премахване на закона или чрез отхвърляне на едно от неговите предписания, резултатът ще бъде еднакъв. Онзи, който наруши “едно нещо”, презира целия закон; влиянието и примерът му показват, че подкрепя престъплението и следователно е престъпник; “бива виновен във всичко” (виж Яков 2:10).

В стремежа си да предизвика презрение към Божия закон и да го омаловажи, Сатана е изкривявал доктрините на Библията и така различни заблуди са ставали част от вярата на хиляди, изповядващи, че вярват в писанията. Последният голям конфликт между истината и заблудата е само финалната битка от толкова дълго продължаващия спор върху Божия закон. Точно в тази борба навлизаме сега - битка между човешките закони и предписанията на Йехова, между религията на Библията и религията на басните и традицията.

В момента силите, които ще се обединят в борбата срещу истината и правдата, действат много активно. Божието свято слово, дадено в ръцете ни с цената на толкова страдания и кръв, се цени твърде малко. Днес Библията е достъпна за всички, но малко са онези, които наистина я приемат като водач в живота си. Неверието е придобило застрашителни размери и преобладава не само в светските отношения, но и в църквата. Много хора са стигнали дотам, че отричат учения, които всъщност са стълбовете на християнската вяра. Великите факти на сътворението, на грехопадението, на изкуплението и вечната валидност на Божия закон, както са представени от боговдъхновените писатели, са практически отхвърлени напълно или отчасти от една голяма група хора от така наречения християнски свят. Хиляди, горди със своята мъдрост и независимост, смятат за слабост да вярват в Библията безусловно. Дребнавите възражения срещу Писанието, както и прекаленото му духовно обяснение са за тях доказателства за превъзходство и интелигентност. Но с това обезсилват и пренебрегват най-важните му истини. Много проповедници проповядват в своите църкви и много професори и учители наставляват студентите си, че Божият закон е променен или недействителен. А онези, които вярват, че изискванията му са все още валидни и че трябва да бъдат буквално изпълнявани, са обект на присмех и презрение.