The great controversy

Страхът, че бъдещото наследство може да се представи така, че да изглежда твърде материално, е накарал мнозина да одухотворяват тъкмо тези истини, които ни го откриват като наш дом. Христос увери учениците Си, че отива да им приготви жилища в дома на Отца. Тези, които приемат Божието слово, ще бъдат осведомени за небесния ни дом. И все пак, око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало всичко, което Бог е приготвил за тия, които Го любят (по 1 Кор. 2:9). Човешкият език не е в състояние да опише наградата на праведните. Тя ще бъде разбрана само от онези, които я видят. Ограниченият смъртен ум не може да схване славата на Божия рай.

Наследството на светиите е наречено в Библията отечество (Евр. 11:14-16). Там небесният Пастир води стадото Си при извори на жива вода. Дървото на живота дава плодовете си всеки месец, а листата му служат за изцеряване на народите. Там вечно течащите потоци са бистри като кристал, а люлеещи се дървета край тях хвърлят сенките си над пътищата, приготвени за изкупените на Господа. Там пространните долини преливат в красиви хълмове, а Божиите планини издигат величествените си върхове. По тези мирни равнини, край живите реки Божият народ, бил тъй дълго странник и скитник, ще намери своята родина.

“И Моите люде ще обитават в мирно заселище, в утвърдени жилища и в тихи успокоителни места.” “Няма вече да се чува насилие в земята ти, опустошение и разорение в пределите ти; а ще наречеш стените си Спасение и портите си Хвала.” “Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде... И избраните Ми за дълго ще се наслаждават на делото на ръцете си” (Исая 32:18,60:18, 65:21,22).

Там “пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем.” “Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсте мирта” (Исая 35:1, 55:13).”Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето... и малко дете ще ги води... Те не ще повреждат нито погубват в цялата Ми света планина” (Исая 11:6,9), казва Господ.

В тази небесна атмосфера няма да съществува болка. Няма да има повече нито сълзи, нито погребални процесии, нито някакви белези на печал. “...смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач...; първото премина” (Откр. 21:4). “И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им” (Исая 33:24).

Там е новият Ерусалим, столицата на прославената нова земя, “славен венец в ръката Господня” (Исая 62:3) “...Божествена слава... светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал... И народите ще ходят по Неговата светлина; земните царе ще донасят в него своите славни неща” (Откр. 21:11,24). Господ казва: “Аз ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за людете Си...” (Исая 65:19). “...скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откр. 21:3).

В Божия град “нощ не ще има”. Никой няма да има нужда от почивка, нито пък ще иска да почива. Никой няма да се уморява да върши Божията воля и да принася хвала на името Му. Винаги ще чувстваме свежестта на утрото и то никога няма да свърши. “И не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява” (Откр. 22:5). Светлината на слънцето ще бъде засенчена от блясък, който не е болезнено ослепителен, но неизмеримо надминава светлината на обедното слънце. Славата на Бога и на Агнето залива Светия град с никога неотслабваща светлина. Изкупените ще ходят в безслънчевата слава на вечен ден.

“И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето” (Откр. 21:22). Божият народ има привилегията да общува свободно с Отец и със Сина. “...сега виждаме... неясно като в огледало...” (1 Коринт.13:12). Гледаме Божия образ отразен като в огледало в делата на природата и в отношенията на Бога с хората; но тогава ще го виждаме лице с лице, без забулващ воал помежду ни. Ще стоим в Неговото присъствие и ще гледаме славата Му.

Там изкупените ще “познават”, както те са “познати”. Любовта и съчувствието, вселени в душата от самия Бог ще намират най-истински нежен израз. Чистото и свято общуване с небесни същества, хармоничният съвместен живот с блажените ангели и с верните от всички векове, изпрали дрехите си и избелили ги в кръвта на Агнето, светите връзки, които свързват заедно “всеки род на небесата и на земята” (Ефес. 3:15) - всичко това ще допринесе за щастието на изкупените.

Там безсмъртни умове ще съзерцават с никога непреставащо възхищение чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да има лукав, жесток неприятел, който да изкушава хората да забравят Бога. Всяка дарба ще бъде развита, способностите ще се увеличават. Постиженията на знанието няма да уморяват ума, нито ще изтощават силите. Ще се провеждат и най-големите начинания, ще се осъществяват най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все пак, постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови предмети, които да развиват все повече и повече възможностите на ума, душата и тялото.

Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изучаване от Божиите изкупени. Освободени от връзките на смъртта, чрез неуморно летене, те достигат до далечни светове, изтръпвали, изпълвали се със скръб при гледката на човешкото нещастие и избухвали в радостни песни при вестта за една спасена душа. С неизразимо блаженство децата на земята ще навлизат в радостта и мъдростта на непадналите светове. Ще споделят съкровищата на знанието и мъдростта, постигнати през безкрайните векове, като разглеждат делата на Божията десница. С непомрачен поглед ще гледат славата на творението - как всички слънца, звезди и системи, кръжат в определения им ред около трона на Божеството. На всички неща, от най-малките до най-големите, е написано името на Твореца и във всички се изявява богатството на Неговата мощ.

А отлитащите във вечността години ще донасят все по-богати и все по-славни откровения за Бога и за Христос. Както ще расте познанието, така ще се увеличава и любовта, преклонението и щастието. Колкото повече опознават Бога, толкова по-голямо ще бъде възхищението на хората от Неговия характер. Когато Исус им разкрие богатството на изкуплението и удивителните постижения във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с още по-пламенна почит. С още по-пленителна радост засвирват те на златните си арфи; и хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди гласове се присъединяват към мощния хвалебен хор.

“И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко, що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.” (Откр. 5:13).

Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!

ПРИЛОЖЕНИЕ
Общи бележки
Ревизирането им е възприето от опекуните на публикациите
на Е. Вайт на 19 ноември 1956 г.

Към с.33, р.11. Папски титли.

В един пасаж, включен в Римския канонически закон, или
Към с.33, р.11. Непогрешимост.

По въпроса за доктрината за непогрешимостта, както е изложена на Вати­канския събор от 1870/71 г., виж Philip Shaff, The creeds christendum, vol 2, Dogmatic Decrees of the Vatican Counsil, pp. 234-271, където са дадени както латинския, така

Милиони любознателни читатели, търсещи отговор на най-животрептящите проблеми на живота, са се обръщали през годините към тази великолепна книга. Те са намирали утеха и вдъхновение от нейните авторитетни отговори, основани на задълбоченото разбиране на Библията и на отношението на човека към Бога през последните двадесет века от християнската ера.

Древните пророчества и тяхното значение за днешното време и за утрешното, многото християнски църкви днес - ще се обединят ли някога? Последното изпитание, което човешкият род трябва да претърпи е може би точно пред нас? Тези и много други въпроси, които ни засягат най-дълбоко, са представени в този световно известен и разпространен бестселър - една незабравима и обогатяваща книга.

Историята е отрупана с катастрофите на велики цивилизации. Много хора смятат, че Америка е достигнала и дори задминала зенита на своето величие и че даже е осъдена да стане някаква второстепенна сила.

Други милиони пък вярват, че Америка е на ръба на своя икономически колапс и морална гибел може да поведе света към един ядрен Армагедон, опитвайки се да задържи своята позиция на власт и престиж.

В книгата ще намерите удивителните предсказания за Америка и изненадващи заключения за онова, което вещае бъдещето.

В наше време светът се намира на ръба на поразителна криза - може би най-великата в историята, а може би и... последната в историята.

Тази книга дава авторитетен отговор на смущението и отчаянието на днешната напрегната ера - не напразно тя е наречена “най-великата книга, освен Библията, за двайстия век .

Разкривайки плана на Бога за човечеството, неговата цел и изпълнение, този майсторски написан том представлява вълнуващо изобразяване на Миналото, Настоящето и Бъдещето. Източник на просветление, утеха и вдъхновение на милиони и милиони хора досега, той може да се окаже и за вас най-важната книга, която сте чели някога.

Елена Г.Вайт (1827-1915) - най-превежданата американска писателка, авторка на над 65 тома, преведени на повече от 100 езика, милиони и милиони екземпляри от нейните книги са четени по целия свят. Смятана е за боговдъхновена и повечето от нейните пророчества за световните събития и за състоянието на света днес вече са се изпълнили по най-драматичен начин. Проникновенията й в областта на медицината и храненето се потвърждават постоянно от научните открития. Думите й са въздигали човечеството и са помагали християнските истини да се занесат на безброй милиони хора по целия свят.

Нейната класическа книга “Животът на Исус” е най-сериозният труд в световната литература за живота на Христос.

Историята на спасението, поместена в Библията - боговдъхновеното Божие слово, е твърде драматична. Тя е органически свързана с появяването на греха във вселената, с бунта на най-висшето сътворено същество на Небето и ръководител на ангелския свят, наречен “Хелел” (блестящ) в eврейския оригинал на Библията и “Луцифер” (светлоносец) - в латинския й превод. При по-дълбоко изследване на Свещеното писание става ясно, че злото се е появило на Небето много преди сътворението на нашата малка планета и е пренесено на нея от същия висш херувим, който по-късно получава името “Сатана”, означаващо противник, враг. Противник на Бога и доброто, враг на създадения човек, хомо сапиенс, на земята.

Бог не е планирал злото и земята не е опитно поле, както някои си представят, но в Своето абсолютно познание Той го е предвидял и е взел превантивни мерки, за да посрещне кризата в космически мащаб, когато тя се появи. Още преди сътворението на света, както ни пояснява Новият завет, Бог е приготвил спасителен план, който влиза в сила при появяването на греха. Съгласно този план в центъра на спасителната акция трябвало да застане второто лице на Божеството, Бог Син, Който става наш Спасител и Когото наричаме Господ Исус Христос.

Преди около 2000 години Божият Син напусна Небето и се въплъти чрез утробата на една почтена жена на име Мария, която целият християнски свят нарича Дева Мария. Вземайки нашето човешко естество, за да ни помогне и спаси ефективно, Христос запази и Божественото Си естество. Затова нашият Спасител е наречен Богочовекът Исус Христос.

Четирите евангелия в Новия завет ни представят живота и ученията на Христос; те са и най-автентичният документ на християнството. В тях четем, че след един живот, изпълнен с любов към човешкия род и предал великите принципи и идеали на Божието царство, на около 33-годишна възраст Христос принася Себе Си в жертва за греховете на човечеството на хълма Голгота в Палестина, издействайки с това спасението на всеки син и дъщеря на Адам. Най-хубавият стих на Божието слово гласи: “ЗАЩОТО БОГ ТОЛКОВА ВЪЗЛЮБИИ СВЕТА, ЧЕ ДАДЕ СВОЯ ЕДИНОРОДЕН СИН, ЗА ДА НЕ ПОГИНЕ НИТО ЕДИН, КОЙТО ВЯРВА В НЕГО, НО ДА ИМА ВЕЧЕН ЖИВОТ” - ЙОАН 3:16.

А Г О П Т А Х М И С Я Н

С увлекателен език, характерен за известната американска религиозна писателка Е.Вайт е дадена интересна информация за християнската църква от дните на Исус и апостолите; разгледани са някои от най-интересните библейски учения и пророчества, имащи отношение към нашето време и предстоящото второ идване на Христос; ролята на папството и на Съединените щати в надвисналия духовен конфликт; пророкуваното ограничаване на религиозната свобода дори в демократични държави.