Разработване на съставен индекс за кризите: индекса БВДИ

268
(покривайки минималния праг за криза според възприетата от нас дефиниция), то тя ще получи в индекса същото тегло, както и ако е достигнала 250 процента, което очевидно е много по-сериозно.
271
По отношение на дълговите ангажименти това „двоично“ третиране наподобява подхода на рейтинговата агенция Standard and Poor’s (S&P), която класифицира държавите като намиращи се или в изпълнение, или в неизпълнение. Индексът на S&P (както и нашият) не взема под внимание променливите в една дългова криза. Така например относително бързото и пазарно ориентирано преструктуриране на Уругвай през 2003 г. бива отчетено по същия начин, както и проточилото се във времето явно неизпълнение, съпроводено със сериозно „подстригване“ на кредиторите, проведено успешно от неговата по-голяма съседка Аржентина през 2001-
2002 г. При все това индекси като този на S&P са доказали своята изключителна полезност в практиката именно защото неизпълнението обикновено почива върху много и разнородни елементи. По същата логика дадена държава, която покрива един от нашите няколко кризисни маркера, почти със сигурност ще се намира в цялостно икономическо и финансово затруднение.
Там, където е било възможно, сме добавили към нашите пет категории и колапса във фондовите пазари от типа „Кинделбергер“, който показваме отделно.
272
В тези случаи нашият индекс варира от нула до шест.
273
Макар самият Кинделбергер да не предоставя количествена дефиниция за криза,
Баро и Урсуа предлагат един разумен индикатор за определяне на сривовете в цените на активите, който ние сме възприели. Те определят като фондова криза кумулативното понижение на реалните цени на акциите с 25 процента
271
Както споменахме, индикаторът лесно може да се прецизира, така че да включва, да речем, три категории: висока инфлация (над 20, но по-малко от 40 процента), много висока инфлация (над 40, но по-малко от 1000 процента) и хиперинфлация (1000 процента или повече).
272
По-конкретно това са епизоди на сривове, свързвани с международни финансови кризи и сътресения (предимно в развитите икономики).
273
Нашият списък на икономическите кризи не включва колапса в икономическия ръст, както е дефиниран от Баро и Урсуа (2008, 2009), т.е. като кумулативен спад на
БВП на глава от населението от 10 процента или повече. Голяма част от кризите, попаднали в нашата класация, отговарят също и на тази дефиниция, но с този въпрос ще се занимаем по-късно. Не са включени също така и всички случаи на „внезапно спиране“ според определението на Гилермо Калво и други (виж референциите).
Читателят помни, че тук включваме епизодите на внезапни обрати в международните капиталови потоци, нерядко свързани със загуба на достъп до капиталовите пазари за една или друга страна. Повечето от миналите и настоящи системни банкови кризи (тук ипотечната криза в САЩ от 2007 прави изключение) са били съпроводени от внезапни спирания. Същото може да се каже и за външните суверенни неизпълнения.

269 или повече.
274
Ние прилагаме техния метод към шестдесет и шестте държави от нашата извадка, като началните дати на отчитане на цените на акциите зависят от наличието на статистически данни, както е показано за всеки отделен пример в приложенията. Едва ли е нужно да споменаваме, че нашият списък от сътресения на фондовите пазари приключва гръмко, с международните мегакризи от 2008 г. Както и в случаите със спадовете в
БВП, много (ако не и повечето) от колапсите във фондовите пазари съвпадат по време с описаните тук кризисни епизоди (глави 1 и 11). Разбира се,
„повечето“ не означава всички; така например Черният понеделник от октомври 1987 г. не е свързан с криза от никакъв друг вид. Познати са и доста случаи на фалшиви тревоги от страна на пазарите на акции. Както сполучливо отбелязва Самюелсън: „Фондовите борси успешно са предсказали девет от последните пет рецесии.“
275
Всъщност, въпреки че в началото на 2009 г. (тоест след крайната дата на нашата основна извадка) борсовите индекси продължиха стремглаво да падат, през второто тримесечие на същата година те се покачиха значително, макар и да не успяха да достигнат своите предкризисни нива.
Извън суверенните епизоди налице са още два важни фактора, които нашият индекс не отразява директно. Първият от тях са неизпълненията по задълженията на домакинствата. Именно тези неизпълнения изиграха централна роля при разгръщането на сагата с второкачестве-ните инструменти в Съединените щати под формата на придобилите печална слава „токсични“ ипотеки. В нашия анализ дългът на домакинствата не се третира отделно поради липсата на исторически данни дори и за напредналите икономики. При все това може да се каже, че този компонент присъства косвено в нашия индикатор за банкови кризи. В крайна сметка банките са основният източник на кредити за домакинствата, тъй че вълните от просрочил от тяхна страна директно влошават банковите счетоводни баланси.
По-проблематични за отразяване са случаите на неизпълнения по корпоративните задължения, които сами по себе си са още една
„разновидност“ на кризите. Този пропуск не е така значим в страните, където големите фирми зависят от банково финансиране. Тогава коментарът, направен относно кредитите на домакинствата, ще важи със същата сила и за корпоративните задължения. За държавите с развити капиталови пазари обаче си струва да разглеждаме масовите корпоративни неизпълнения като отделен вид криза. Както личи от фигура 16.1, тези случаи значително зачестяват в Съединените щати по време на Голямата депресия, доста време
274
Баро и Урсуа (2009). Те идентифицират 195 срива на фондовите пазари, покриващи
25 държави (от които 18 напреднали и 7 развиващи се икономики) за периода 1869-2006 275
Самюелсън (1966).

270 преди самата държава да изпадне в неизпълнение (изразяващо се в отмяната на златния стандарт през 1934 г.) И все пак корпоративните неизпълнения и банковите кризи остават до голяма степен взаимосвързани, тъй че в известен смисъл нашият индекс отразява индиректно и тях. В много от епизодите сътресенията в корпоративния свят са били предвестници на неизпълнения или преструктурирания по държавния дълг, тъй като правителствата са се опитвали да подпомагат задълженията на частния сектор.
Фигура 16.1. Процент на държавите със системни банкови кризи (претеглен според техния дял от световните приходи) и процент на неизпълнение по корпоративните облигации от спекулативен клас в САЩ, 1919-2008 г.
Източници: Камински и Райнхарт (1999), Бордо и др. (2001), Мадисън (2004),
Каприо и др. (2005), Жаком (2008), Moody’s Magazine (различни издания) и допълнителни източници, изброени в Приложение А.3, съдържащо датите на банкови кризи.
Бележки: Примерът включва всички шестдесет и шест държави, изброени в таблица
1.1, които са били независими към съответната година. Използвани са три набора от стойности за БВП, с тегла от 1913 за периода 1800-1913, тегла от 1990 за периода
1914-1990 и тегла от 2003 за периода 1991-2008 г.
Данните за 2007-2008 г. включват кризите в Австрия, Белгия, Германия, Унгария,
Япония, Холандия, Испания, Великобритания и Съединените щати. Графиката показва двегодишни пълзящи средни стойности.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: