Илюстрация на съставния индекс на държавно ниво

271 замразени за неопределено време; обменният курс на песото към щатския долар пада повече от три пъти буквално за броени дни; а цените, които до момента са спадали (с годишен темп на дефлация от около един процент), биват обхванати от инфлация в размер на 30 процента (по консервативни официални данни). Можем да добавим, че този епизод се квалифицира и като срив в икономическия растеж по Баро-Урсуа (БВП на глава от населението пада с между 20 и 25 процента), а реалните цени на акциите се понижават с над 30 процента в съответствие с дефиницията на Кинделбергер за борсов колапс.
Световен съставен индекс и глобални кризи
За да преминем от примерите на отделни държави към световните или регионалните индекси, си служим със среднопретеглени стойности за цялата глобална извадка или за конкретен регион. Както вече коментирахме, придаваните тегла са в зависимост от дела на конкретната държава в световното производство. Алтернативно същото измерване на кризите за дадена група от държави може да се извърши и с използването на проста, непретеглена средна стойност. Ще илюстрираме и двата подхода.
Исторически сравнения
Нашите съставни кризисни индекси са изобразени чрез времеви серии за периода 1900-2008 г. във фигури 16.2. и 16.3., съответно за целия свят и само за напредналите икономики. Индексът на напредналите икономики обхваща осемнайсетте високоразвити страни от работната ни извадка, докато групата на развиващите се пазари включва четиридесет и осем държави от Африка,
Азия, Европа и Латинска Америка. Показаните индекси са претеглени според дела на съответната държава в световния БВП, така както подходихме и при дълговите и банковите кризи.
276
Индексите на отделните държави (без тези за сривовете на фондовите пазари) са изчислени от 1800 г. насам или от годината на независимост, ако тя е настъпила по-късно. Индексът, включващ и фондовите пазари, е съставен в зависимост от наличността на данните.
Докато инфлационните и банковите кризи често пъти датират още отпреди независимостта на дадена държава, суверенните дългови кризи (както външни, така и вътрешни) по дефиниция са невъзможни за една колония. В добавка голяма част от колониите не са притежавали свои собствени валути.
Когато сривовете на фондовите борси (показани отделно в графиките) бъдат добавени към индекса БВДИ, се получава индексът БВДИ+.
276
Както отбелязахме в предишните глави, нашата извадка от 66 държави покрива около 90 процента от световния БВП.

272
Фигура 16.2. Разновидности на кризите: съставен индекс за света, 1900-2008 г.
Източник: Изчисления на авторите.

Бележки: Фигурата представя комбиниран индекс на банковите, валутните, дълговите и инфлационните кризи, както и на сривовете на фондовите пазари
(претеглен според дела на държавите в световните приходи). Индексът на банковите, валутните, дълговите (вътрешни и външни) и инфлационните кризи (БВДИ) може да приема стойности между нула и пет (за всяка държава и всяка отделна година) в зависимост от видовете кризи, случили се през тази година. Така например през
1998 г. индексът на Русия е 5, тъй като тя изживява валутен срив, банкова и инфлационна криза, както и суверенно неизпълнение едновременно по вътрешните и външните си задължения. Индексът е изчислен ежегодно за всяка от шестдесет и шестте страни от извадката за периода 1800-2008 г. (тук е показан от 1900 г. насам). В допълнение сме използвали дефиницията за сривове на фондовите пазари на Баро и
Урсуа (2009) за двадесет и пет държави от тяхната извадка (всички от които, с изключение на Швейцария, участват и в нашия набор от шестдесет и шест).
Актуализирали сме тяхното изследване, което обхваща периода 1864-2006, до декември 2008 г., като сме допълнили с него нашия индекс (БВДИ+). Така например за
Съединените щати БВДИ+ показва стойност 2 за 2008 г. (банкова криза и срив на фондовите пазари); за Австралия и Мексико стойността е също 2 (валутна криза и срив на фондовите пазари).
Фигури 16.2. и 16.3. изобразяват хронологичното разполагане и до известна степен тежестта на различните кризисни епизоди. Дори при повърхностен поглед върху графиките се откроява различието в тенденциите преди и след Втората световна война. То е най-очевидно във фигура 16.3, на която са показани индексите за осемнайсет развити икономики.
Предвоенният период изобилства от чести и дълбоки кризи, като се започне от тръгналата от банките „глобална“ паника от 1907 г. и се стигне до

273 дълговите и инфлационните кризи, свързани със самите военни действия и с техните последици.
277
Фигура 16.3. Разновидности на кризите: съставен индекс за напредналите икономики, 1900-2008 г.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: