ЧАСТ VII. А дали наистина научихме нещо?

310
Все по-често се правят и сравнения с финансовата криза от 2008 година.
Финансовият свят тогава трудно можеше да си представи, че една от водещите американски инвестиционни банки с над 150-годишна история може да фалира. А десет години по-късно никой не отрича глобалните после- дици от банкрута на „Лемън брадърс“.
Тогава шоковите вълни се прехвърлиха от финансовите пазари към реалната икономика. През 2020 г. е точно обратното: затварят се произ- водства, отменят се изложения, анулират се полети, а от това, че милиони хора са поставени под карантина, световната икономика понася сериозни загуби. А намаляващите печалби на фирмите се отразяват отрицателно и на техните акции, а оттам и на финансовите пазари.
Откакто в Китай избухна епидемия от коронавирус и цели райони в страната бяха изолирани и поставени под карантина, Народната република вече не е мотор на световната конюнктура. Щом бившият шеф на германската Бундесбанк Аксел Вебер очаква, че през първото тримесечие на
2020 г. китайската икономика ще се свие с 1,5%, лесно можем да се досетим какви ще бъдат последиците от това в глобален мащаб. В крайна сметка в
Китай се създават близо 20% от световния БВП.
Докато пандемията
312
на коронавирус се разпространява насилствено по целия свят, заплашвайки да разгърне в последваща хуманитарна катастрофа, светът внезапно се озовава сред безпрецедентен икономически експеримент: какво се случва, когато насилвате тотално спиране на производствената и търговската дейност в глобалната икономиката, която вече е белязана от години на анемичен растеж и рекордни нива на задлъжнялост?
Според Института за международни финанси общият дълг достига 253 трилиона долара в края на 2019 г., или еквивалентът на 322% от глобалния
БВП - най-високият досега. Сега, когато големи части от Европа и Северна
Америка следват Китай в налагането на силни ограничения, нараства опасенията относно жизнеспособността на тази огромна купчина дългове. В рязкото икономическо свиване през следващите няколко месеца, което се очаква да стане най-лошото в историята на мирното време, безброй кредитополучатели ще се борят да изплатят дълговете си. Това от своя страна рискува да отприщи голяма международна дългова криза, която ще накара краха на пазара и глобалната рецесия на 2008-2009 г. да изглежда като детска игра.
312
Пандемията (от гръцки: pan – „всички“ и demos – „хора“) е проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен обширен географски регион, континент или по целия свят, като се заразяват много хора.
Практически пандемията е вид всеобхватна епидемия, характеризираща се с появата на нов вирус или инфекциозен носител, срещу който човешката популация няма имунитет.

311
За да бъде ясно: тези системни уязвимости предхождат настоящата пандемия и вече над десетилетие са в процес на създаване. Вече години наред експертите отправят многократни предупреждения за нарастващите нива на дълг в световен мащаб - и мнозина отбелязват, че дори сравнително лек шок, като продължително покачване на лихвените проценти, може лесно да насочи света към нова финансова криза. Наскоро през януари 2020 г. новопоставеният главен директор на Международния валутен фонд
Кристалина Георгиева сподели загрижеността си, че подновената пазарна нестабилност може да остави глобалната икономика податлива на повторе- ние на Голямата депресия.
В този момент малко хора биха могли да предвидят огромния обхват и интензивност на извънредната ситуация в здравеопазването, която все още предстои. За разлика от новия щам на коронавирус (CoVid-19), който предизвика тази медицинска криза, планините на дълга, които сега заплашват да потопи глобалната икономика, не са катаклизми на природата: те са създадени от човека и до голяма степен са следствие от конкретните начини, по които политиците са избрали за справяне с последната финансова криза.
Както всички знаем, правителствата по света реагираха на катастрофата през 2008 г., като спасиха финансовите си институции, което доведе до бързо покачване на нивата на публичния дълг, особено в Европа, където последващата загуба на доверие на инвеститорите впоследствие предизвика кризата на европейския държавен дълг, който така и не можа да бъде разрешен. Този втори етап на световната финансова криза беляза началото на десетилетие на строги икономии, като много правителства агресивно намаляват социалните разходи - включително и в сектора на здраве- опазването - като същевременно правят всичко възможно, за да подкрепят глобалната финансова система.
Водещите централни банки в света скоро се присъединиха към това усилие за запазване на финансовата световна икономика, намаляване на лихвените проценти до исторически ниски нива и изпомпване на еквивалента на над
$11 трилиона нови пари в обръщение чрез своите количествени облекчаващи
(QE) програми
313
. Тези драматични парични интервенции помогнаха да се
313
QE е принтиране на пари от страна на централната банка. След това централната банка използва тези пари за купуване на държавни или корпоративни облигации. Целта на това занятие най-често е повишение на инфлацията или се използва като инструмент за подпомагане на икономиката по време на рецесия. QE, е че много често се използва по време на рецесия и затруднение на икономиката. Чрез закупуването на държавни или корпоративни облигации, централната банка прави финансова инжекция на иконо- миката. Ако купува държавни облигации, монетарната политика подпомага фискалната политика – държавата има капитал за да оперира – инфраструктурни промени, построяване на болници, училища и т.н. Това от своя страна създава заетост и

312 предотврати тотален срив на световната финансова система, но те дойдоха с цената на нова вълна от спекулативни инвестиции и бързо увеличаване на нивата на световния дълг, което остави световната икономика изключително уязвима пред непредвиден външен шок.
И какъв шок получихме: почти пълно спиране на производствената и търговската дейност в някои от водещите световни икономики, съчетано с колапс на цената на петрола, последвано от синхронизиран и практически моментален крах на парите и капиталовите пазари, което заплаши за замразяване на международните системи за кредити и плащания на фона на опасенията от срива на световните вериги за доставки и нарастването на нивата на безработица. Ако някога е имало перфектна буря, това трябва да бъде.
Тъй като финансовите пазари изпадат в срив
314
през месец Март 2020 г., водещите централни банки отново се намесват агресивно, като свалят лихвените проценти обратно до историческите си нива и обявяват разши- ряването на линиите за валутен суап на Федералния резерв на САЩ и новите схеми за изкупуване на QE облигации. Но дори и в комбинация с грандиозните фискални „базуки“, току-що внедрени от редица западни правителства, това може да не е достатъчно, за да възпрепятства присти- гащия прилив на фалити и неизпълнение на дългове, възникващи от внезапното спиране на реалната икономика.
Тук има три конкретни области за безпокойство. Първо, жестока ирония е, че страната, която е най-силно засегната от пандемията - Италия, също носи най-големия държавен дълг в Европа (и четвъртата по големина в света).
Италианският банков сектор, все още претоварен с необслужвани заеми и силно изложен на дълга на собственото си правителство, също така се оказва един от най-крехките на континента. Според анализ на „Файненшъл таймс“, продължаващият икономически срив в Италия следователно представлява
„екзистенциална заплаха“ за еврозоната и европейската финансова система.
Втора проблем е свързана с бързо нарастващите нива на дълга в развиващите се страни и на развиващите се пазари. Миналия декември, много преди избухването на коронавирусната епидемия дори да бъде официално признато, Световната банка вече предупреди за риска от голяма глобална дългова криза, на фона на „най-голямата, най-бързата и най- подпомага за по-бързото възстановяване на икономиката. Ако централната банка купува корпоративни облигации, тя директно дава пари на самите предприятия. Този механизъм на QE се смята за доста успешно, особено ако компаниите чиито облигации биват купувани са в производствения сектор. Наливане на нов капитал, стимулира производството и позволява на компаниите са оперират нормално.
314
Водещите индекси в Америка пропадат с 30% за две седмици, а петрола пада под
$20 за барел – бел.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: