Този път е различно

303
Финландия*
1917 94 9 20.0
Франция
943 94 1 3.0
Германия
94 8
-3.5
Гърция
1829 81 3 18.7
Европа
84.1 10.3
Италия
95.0 5.3
Холандия*
1905 95.9 7.0
Норвегия*
1918 73 0 23.5
Полша
84.8 32.8
Португалия
1878 58 4
3.6
Румъния
69.4
-9.4
Русия
89 6 19.3
Испания
94 8 10.6
Швеция
S7 0 37.2
Турция
94.0 3.4
Великобритания *
Латинска Америка
Аржентина
1816 41.9
-20.5
Боливия
1825 30 3
-1.3
Бразилия
1822 60.6 4.3
Чили
1818 77.4 23.2
Колумбия
1819 54 7
-6.0
Коста Рика
1821 52.3 7.6
Доминиканска република 1845 1845 36.1
-0.3
Еквадор
1830 30.9
-22.3
Салвадор
1821 46.6 33.7
Гватемала
1821 41.3 19.7
Хондурас
1821 31.5 12.4
Мексико
1821 69.3
-2.5
Никарагуа
1821 19.3 8.9
Панама
1903 57.1 11.6
Парагвай
1811 29.7
-13.7
Перу
1821 57.7 27.0
Уругвай
1811 48.8 7.8
Венецуела
1830 43.1
-29.3
Северна Америка
Канада*
1867 94.6 1.1
Съединени щати*
93.8
-5.1
Океания
Австралия*
1901 91.2 3.5
Нова Зеландия*
1907 88.2 10.0
Унгария
1918 66.8 4.2
Източници: Institutional Investor (различни години), изчисления на авторите, Куиан и Райнхарт (2009).
Бележки: Звездичката (*) означава липса на история на външни суверенни неизпълнения или преструктурирания; n.a. – няма данни.

304
Фигура 17.1. Изменение в суверенните кредитни рейтинги на Institutional Investor за шестдесет и шест държави, 1979-2008 г.
Източници: Куиан и Райнхарт (2009) и източниците, цитирани там. Бележка:
Малайзия и Полша са включени като кандидати за израстване, но представляват
„гранични“ случаи.

305
Някои наблюдения върху политическите отговори
Упоритата и повтаряща се природа на синдрома „този път е различно“ сама по себе си показва, че това е проблем, за който няма лесно и еднозначно решение. В своите различни проявления този синдром е възниквал по едно или друго време във всеки регион на света. Никоя държава независимо от своята значимост не е имунизирана срещу него. Бързо избледняващата памет на кредитори и длъжници, на учени и политици, както и на обществото като цяло не дава признаци на подобрение с течение на времето, поради което не може да се каже, че усвоените уроци за това как да се избегне следващата катастрофа са особено много. Дори и подаваните от една добре настроена система за ранно предупреждение сигнали за опасност могат да бъдат пренебрегнати с довода, че старите правила за оценка вече не важат и че
„критиката на Лукас“ е на наша страна. (Критиката на Лукас, по името на
Робърт
Лукас, известен със своята работа в областта на макроикономическата политика, гласи, че е наивно да се опитваме да предскажем ефекта от дадена промяна в икономическата политика само на базата на взаимоотношения, заимствани от исторически данни и особено от силно обобщени такива.)
Дори ако кризите са неизбежни, би следвало да можем да извлечем поне някои основни принципи от едно толкова пространно изложение на финансовото безразсъдство. Вече обсъдихме значимостта на съставянето на по-пълни времеви серии от данни за изучаване на историята на финансовите кризи, което е и основната задача на настоящата книга. По-долу ще изложим още някои важни насоки.
Първо, що се отнася до ограничаването и овладяването на дълговите и инфлационните кризи:

От критично значение е наличието на пълна картина на държавната задлъжнялост, тъй като анализът на устойчивостта на външния дълг има смисъл единствено тогава, когато се вземат предвид и размерът и характеристиките на вътрешните правителствени ангажименти, в идеалния случай включващи и условните пасиви.

Анализите за поносимост на дълг трябва да бъдат базирани върху реалистични сценарии за икономическо развитие. Като цяло практиката не дава потвърждение на виждането, че държавите просто постепенно „излизат“ от своята задлъжнялост. Това съображение може да стесни опциите пред някои правителства, наследили високи нива на дълг. Казано просто, при тях трябва да се има предвид вероятността от „внезапно спиране“ на притока на капитали, тъй като

306 това е често повтарящ се феномен при всички икономики по света с изключение на най-големите.

Инфлационните рискове, пред които са изправени монетарните политики (независимо дали валутните курсове са свободни или фиксирани), показват силна зависимост от нивата на вътрешна задлъжнялост. Много правителства се поддават на изкушението да намаляват вътрешния си дълг посредством инфлация.
Второ, политиците трябва да осъзнаят, че банковите кризи имат свойството да се проточват. Някои епизоди (като например тези в Япония от
1992 и Испания от 1977 г.) бяха разтеглени дори още повече от самите управници поради дългия им период на отрицание. Вследствие на кризите държавните финанси биват подложени на тежко изпитание, тъй като данъчните постъпления се свиват, а разходите по спасителните и стимулиращите пакети се натрупват. Нашето обстойно проучване на банковите кризи не показва много по-широко дебатирания въпрос за резултатността на тези пакети като средство за съкращаване на продължителността на кризите и омекотяване на техния ефект върху икономиката. Кризите отпреди Втората световна война рядко са били посрещани с антициклични фискални политики. През следвоенния период, от друга страна, сме свидетели само на шепа по-сериозни банкови кризи в развитите икономики. Преди 2007 г. целенасочените стимулиращи мерки са били част от политическия отговор единствено в случая на Япония. При многобройните епизоди в развиващите се икономики пакетите от фискални стимули са били изключени като вариант, тъй като съответните правителства са били лишени от достъп до международните капиталови пазари.
Нарастването на държавните разходи в тези случаи се е дължало основно на мерките по спасяването на банковата система и на значителното оскъпяване по обслужването на дълга. Опасно е да се вадят заключения относно ефективността на фискалните стимули на базата само на един-единствен епизод. В същото време следкризисното нарастване на държавната задлъжнялост е важен фактор, с който следва да се съобразяваме при преценката си за това докъде би следвало да стигат правителствата в усилията си да неутрализират неблагоприятните последствия върху икономиката. Това е от особено значение при държави с история на непоносимост към дълг, които могат да срещнат затруднения в обслужването му дори и при относително ниски нива на задлъжнялост.
Трето, най-важната поука при израстването на икономиките е, че преждевременните поздравления с успех могат да доведат до самодоволство и понижаване на рейтинга. Няколко дългови кризи, включващи неизпълнения и преструктурирания, са се случили непосредствено след

307 повишения на рейтингите, присъединяване към ОИСР (както при Мексико,
Корея и Турция) или провъзгласяване на дадена страна за образцово дете на международната общност (като например Аржентина в края на 90-те години, преди колапса ѝ през 2001 г.).

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: