Този път е различно
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Израстването Нашият анализ на историята на различните видове финансови кризи повдига многобройни важни въпроси (и предоставя значително по-малко отговори). Може би най-съществената група въпроси са свързани с темата за „израстването“ – една концепция, представена за пръв път в нашата съвместна работа със Савастано, върху която неколкократно акцентирахме и в настоящата книга. 305 Защо се получава така, че някои държави, като например Франция и Испания, успяват да се отърсят от векове на серийни неизпълнения по суверенните си задължения и стават изрядни платци, поне в тесния технически смисъл на думата? Тук следва да се запитаме коя всъщност е предпоставката, определяща израстването. Преходът от „развиваща се“ към „напреднала“ икономика не става с диплома за завършване, нито с някакъв строго дефиниран набор от критерии. Както отбелязват Куиан и Райнхарт, израстването може да се определи като постигане и последващо поддържане на висок международен инвестиционен рейтинг, като ударението пада върху частта на поддържането. 306 Друг начин да опишем този критерий е, като кажем, че държавата значително и трайно е понижила шансовете за неизпълнение по суверенните си дългови ангажименти. Дори някога да е била лош платец, тя е престанала да бъде такъв и инвеститорите виждат това и го признават. Достъпът ѝ до капиталовите пазари вече не е врата, която ту се отваря, ту се затваря. Израстването може да се определи също като достигане на определен минимален праг по отношение на приходи на глава от населението, значително ограничаване на макроикономическите колебания, както и на способност да се провеждат антициклични фискални и парични политики или поне оттегляне от дестабилизиращите проциклични политики, които измъчват повечето развиващи се пазари. 307 Очевидно е, че тези маркери не са лишени от връзка помежду си. Ако приемем, че израстването означава пълно освобождаване от кризи от каквото и да било естество, то тогава нашият клас на завършилите би останал празен. Както споменахме и преди, държавите могат да „изкласят“ от серийните неизпълнения по суверенния си дълг и от хроничните епизоди на висока инфлация, както показват случаите на Австрия, Франция, Испания и други. Историята обаче ни учи, че превъзмогването на повтарящите се банкови и финансови кризи е много по-трудно достижимо. И надали беше нужно да се стига до глобалните сътресения от 2007 г„ за да си припомним 305 Виж Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003а). 306 Киан и Райнхарт (2009). 307 Виж Камински, Райнхарт и Вег (2004). 301 този факт. Както отбелязахме в глава 10, от шестдесет и шестте държави в нашата основна извадка едва няколко са избегнали банковите кризи от 1945 г. насам, а към 2008 г. от тях остава само една. Не по-малко трудно изглежда и преборването с валутните сривове. Дори и в контекста на свободно плаващи валутни курсове, когато спекулативните атаки срещу фиксираните нива вече не стоят на дневен ред, валутите на напредналите икономики продължават да страдат от резки спадове (тоест понижения от 15 процента или повече). Действително на фона на всичко това държавите с по- развити капиталови пазари и освободени валутни курсове са значително по- добре приспособени да понасят техните колебания. След като веднъж възприемем дефиниция за израстването, базирана върху условията на достъпа на държавите до международните капиталови пазари, следващият въпрос е как да направим тази концепция приложима. С други думи, как да разработим „количествен“ измерител на израстването? При това една солидна работна квалификация не би следвало да бъде повлияна от „пазарния сантимент“. В навечерието на тежките кризи в Мексико (1994), Корея (1997) и Аржентина (2001) всички тези страни бяха възторжено представяни от международните организации и финансовите пазари като примери за подражание и „образцови деца“ на израстването. Решаването на тези комплексни въпроси е извън обхвата на нашето настоящо начинание. Целта ни е по-скоро да представим кратка снимка на това как изглежда „клубът на длъжниците“ (според определението в глава 2), както и един общ поглед върху промяната във възприятието за вероятността от суверенно неизпълнение през последните тридесет години. В този контекст таблица 17.2. изброява всички държави от нашата извадка (заедно със съответните дати на придобиване на независимостта им). Третата колонка съдържа суверенния рейтинг на Institutional Investor за онези шестдесет и две от тях, за които този рейтинг е наличен. Можем спокойно да приемем, че с открояващите се изключения на Хонконг и Тайван всички онези от тях, които не са рейтинговани, попадат в Клуб В (държави с постоянно отрязан достъп до международните частни капиталови пазари). Следващата колонка показва изменението в рейтинга от 1979 г. (първата година, през която Institutional Investor публикува резултатите от своето изследване на участниците на пазара) до месец март 2008 г. За да приемем, че една държава е израснала, тя трябва не само да отговаря на критериите за Клуб А, с рейтинг на Institutional Investor от 68 или повече, но също така и да показва, че се движи в „правилната плоскост“ – тоест да има цялостно подобрение в оценката си отпреди трийсет години. Страни като Турция са постигнали значително подобрение в своя рейтинг през годините, но техният текущ статус все още попада под прага за Клуб А – категорията на напредналите икономики. Други, подобно на Мексико, 302 покриват изискванията за рейтинг на база оценката си от 2008 г., но показват влошаване от нивото през 1979 г. Фигура 17.1. изобразява измененията в рейтингите на Institutional Investor (последната колонка от таблица 17.2.), като подчертава онези от държавите, които имат потенциал за израстване. Сред тях попадат Чили, Китай, Гърция, Корея и Португалия (Малайзия и Полша се намират на границата, с актуални рейтинги точно под необходимия праг). От графиката отсъстват африканските страни и практически цяла Латинска Америка. Целта на това упражнение е да бъде по-скоро илюстративно, отколкото определящо по въпросите за това кога една държава следва да напусне статуса на развиващ се пазар и защо определени икономики имат водеща роля в световното развитие. Таблица 17.2 Рейтинги на Institutional Investor за шестдесет и две държави: Покачвания и понижения, 1979-2008 г. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|