Този път е различно
Последната версия на синдрома „Tози път е различно“
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Последната версия на синдрома „Tози път е различно“ Преди навлизането в последната финансова криза широко разпространено бе мнението, че кредитори и длъжници са се поучили от миналите си грешки и че подобни явления няма да се повторят за много години напред най- малкото в напредналите и развиващите се икономики. Твърдеше се, че благодарение на по-добре информираните макроикономически политики и на усъвършенстваните практики на кредитиране светът най-вероятно няма вече да стане свидетел на голяма вълна от неизпълнения. Включително една от често цитираните причини защо „този път е различно“ беше, че правителствата на нововъзникналите пазари все повече разчитат на местни източници на финансиране. Последното може да се окаже преждевременно ликуване и положително не е съобразено с досегашната история на развиващите се пазари. Циклите на капиталови потоци и дългови неизпълнения са се проявявали поне от 1800 г. насам, а в някои части на света и от по-рано и няма някаква очевидна причина да спират тъкмо сега. В случая на богатите страни един от основните аргументи, че „този път е различно“, бе свързан с вярата в неуязвимостта на съвременните парични институции. Всяка централна банка се бе влюбила в своята собствена версия на „инфлационно таргетиране“, вярвайки, че е открила начин едновременно да държи инфлацията ниска и да оптимизира нивата на производство. Макар зад всичко това да стоеше известен действителен институционален напредък, особено по отношение на независимостта на централните банки, успехите явно бяха преекспонирани. Политиките, които работеха перфектно във времената на всеобщ разцвет, изведнъж се оказаха недотам издръжливи в условията на дълбока рецесия. Пазарните инвеститори на свой ред разчитаха, че централните банки ще им се притекат на помощ, ако нещо тръгне не както трябва. Знаменитата „опция Грийнспан“ (по името на председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан) почива на логически добре обоснованото съждение, че американската централна банка ще се противопостави на повишаването на лихвите при евентуално рязко покачване в цените на активите (като по този начин ще предотврати неутрализирането на това покачване), като същевременно ще реагира енергично при всяко понижение в цените на тези активи, намалявайки лихвените нива с цел да ги подкрепи. Пазарите повярваха, че с това Федералният резерв дава явна индикация на инвеститорите. След началото 308 на колапса Федералният резерв действително доказа, че е готов да прибегне до извънредни мерки. Сега, със задна дата, вече е ясно, че подобно фокусиране изключително върху инфлацията може да бъде оправдано само в среда, в която регулаторите могат да гарантират, че ливъриджът (задлъжнялостта) няма да се покачи прекомерно. Историческият урок, който можем да извлечем оттук, е, че дори институциите и ръководителите да се усъвършенстват, винаги ще съществува изкушението границите да се разтягат. Точно както един човек може да банкрутира, независимо колко е бил богат в началото, така и всяка финансова система може да поддаде под натиска на алчността, политиката и жаждата за печалба, независимо колко добре регулирана ни изглежда. Технологиите се развиват, ръстът на хората се увеличава, модата също не стои на едно място. Единствено способността на правителствата и инвеститорите да се самозалъгват, отприщвайки периодични пристъпи на еуфория, които обикновено завършват със сълзи, изглежда, остава непроменена. Никой внимателен читател на Фридман и Шварц не би останал учуден от този урок за способността на правителствата да объркват финансовите пазари, представляващ централна тема в техния анализ. 308 Колкото до самите пазари, Кинделбергер мъдро е озаглавил първата глава на своята класическа книга така: „Финансовата криза – един трудно изкореним бурен“. 309 Затваряйки кръга, се връщаме отново към концепцията за уязвимостта на затъналите в дългове икономики. Твърде често периодите на усилено кредитиране могат да прераснат в балон, който да издържи удивително дълго време. Но там, където има висока задлъжнялост, особено ако тя продължава да нараства безконтролно и се гради върху постоянно револвиране на краткосрочни кредити, подкрепени с относително неликвидни активи, ситуацията рано или късно се пропуква. Този път може и да изглежда различен от другите, но обикновено един по-задълбочен поглед ни показва, че не е така. За щастие историята ни дава предупредителни знаци, към които политиците могат от време на време да поглеждат, за да преценяват риска – стига да не са се опили от своя напомпан от кредитни балони успех дотолкова, че да кажат както техните предци правят от векове: „Този път е различно.“ 308 Фридман и Шварц (1963). 309 Виж Кинделбергер (1989). |