Северна Америка Канада 8 1 САЩ 13 2 Океания Австралия 3 2 Нова Зеландия 1 1 Източници: Изчисления на авторите, Камински и Райнхарт (1999), Бордо и др. (2001), Caprio и др. (2005), и Жаком (2008). Бележка: За държавите, станали независими преди 1800 г., изчисленията са за 1800- 2008 г. По лявата скала сме изобразили индекса на международната мобилност на капиталите, следвайки принципа на Обстфелд и Тайлър както за съвременния период, така и назад във времето, за да покрием пълния период на извадката. 174 Макар индексът Обстфелд-Тайлър да има своите ограничения, считаме, че той въпреки това предоставя сбито изражение на сложните взаимодействащи сили, като отчита фактическата мобилност на капиталите на база на действителните им потоци. За периода преди 1970 г. Камински и Райнхарт представят убедителни доказателства за връзката между кризите и финансовата либерализация. 175 При осемнайсет от разглежданите двадесет и шест кризи финансовият сектор е бил либерализиран през предходните пет, а обикновено и по-малко години. Повечето епизоди на либерализация от 80-те и 90-те години на XX век са били съпроводени от финансови кризи с различен интензитет. Само при шепа държави (например Канада) либерализацията на финансовия сектор е протекла безпроблемно. По-конкретно Камински и Райнхарт представят доказателства, че вероятността от настъпването на банкова криза при условията на скорошна финансова либерализация е по-висока, отколкото при други обстоятелства. Като си служат с извадка от петдесет и три държави за периода 1980-1995 г., Демиргюч-Кунт и Детрагиаш също показват в контекста на многовариантен логически модел, че финансовата либерали- зация има независим и отрицателен ефект върху стабилността на банковия сектор и че този резултат е постоянен при многобройни различаващи се други фактори. 176 174 Виж Обстфелд и Тейлър (2004). 175 Виж Камински и Райнхарт (1999). 176 Виж Демиргюч-Кунт и Детрагиаш (1998). Виж също Дреес и Пазарбазиоглу (1998) за задълбочено обсъждане на скандинавския опит с финансовата либерализация.
