Този път е различно
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Растеж в периода след криза
| Държава, начална година Горна граница Долна граница Разлика Аржентина, 1981 55.3 4.0 51.3 Чили, 1981 41.2 29.0 12.2 Гана, 1982 6.0 3.0 3.0 Япония, 1992 24.0 8.0 16.0 Норвегия, 1987 4.0 2.0 2.0 195 Филипините, 1984 13.2 3.0 10.2 Испания, 1977 16.8 5.6 11.2 Швеция, 1991 6.4 3.6 2.8 Съединени щати ( криза на спестовните и кредитните институции) , 1984 3.2 2.4 0.8 Източници: Фридл (1999) и източници, цитирани там. Нашето мнение, което тепърва ще обосновем, е, че това почти повсеместно концентриране върху непрозрачните изчисления на стойността на спаси- телните пакети е едновременно подвеждащо и непълно. То е подвеждащо, защото не съществуват общоприети методи за извеждане на тези оценки и е непълно, защото фискалните последствия от банковите кризи се простират далеч отвъд преките разходи по стабилизирането на институциите. Тези последствия се коренят най-вече в съществения негативен ефект на кризата (при почти всички случаи) върху държавните приходи, както и във факта, че при някои от епизодите ответните фискални мерки включват и значителни пакети за стимулиране на икономиката. 194 Виж Вейл (2004). 195 Норвежката централна банка (2004) твърди, че норвежкото правителство в крайна сметка е извлякло малка печалба от разрешаването на банковата криза. 185 Растеж в периода след криза Фактът, че повечето банкови кризи, особено системните такива, са съпроводени от икономически спад, е установен в емпиричната литература, макар ефектът им върху някои ключови индикатори като вътрешния дълг и държавните финанси в по-широк смисъл да е много по-слабо изучен. 196 Фигура 10.4. показва БВП за развитите икономики като цяло, както и за онези от тях, преживели „Големите пет“ кризи (Япония, скандинавските страни и Испания). Фигура 10.5., от друга страна, показва същия анализ със сравнително обобщение на следвоенните банкови кризи в развиващите се пазари. Както и досега, годината на кризата е означена с t. Фигура 10.4. Ръст на реалния БВП на глава от населението (на база на ППС) и банкови кризи: Развити икономики. Източници: Мадисън (2004); Международен валутен фонд (различни години), World Economic Outlook; Total Economy Database (2008) и изчисления на авторите. Бележки: Епизодите на банкови кризи са изброени в Приложение А.З. Годината на кризата е означена с t. Интересно е да се отбележи, че стойностите при развиващите се пазари сочат по-рязък спад, но и донякъде по-бързо възстановяване на растежа от тези при напредналите страни. Тук не си поставяме за цел да установим по- дългосрочния ефект на банковите кризи върху икономическия ръст (първо, 196 Виж например Фридл (1999), Камински и Райнхарт (1999) и особено Раджан и др. (2008), които изучават ефекта върху производството и достъпа до кредитиране след банкови кризи, използвайки микроданни. Ще отбележим само, че от случаите на колапс в производството, изучени от Баро и Урсуа (2008), практически всички са свързани с банкови кризи. 186 защото точният момент на техния край е трудно установим, и, второ, защото за целта ще трябва да намесим твърде много индикатори). Въпреки това струва си да отбележим тези следкризисни тенденции, тъй като ръстът на БВП (който, разбира се, е важен и сам по себе си) има значително отражение върху фискалния баланс, държавния дълг и върху по-широките последствия от всяка финансова криза. Фигура 10.5. Ръст на реалния БВП на глава от населението (на база на ППС) и банкови кризи: Развиващи се пазари (112 епизода). Източници: Мадисън (2004); Международен валутен фонд (различни години), World Economic Outlook; Total Economy Database и изчисления на авторите. Бележки: Епизодите на банкови кризи са изброени в приложения А.З и А4. Годината на кризата е означена с t. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|