169
Колумбия
36.2 3.7
Коста Рика
38.2 2.7
Доминик. Реп.
29.0 1.2
Еквадор
58.2 5.6
Салвадор
26.3 1.1
Гватемала
34.4 1.6
Хондурас
64.0 1.1
Мексико
44.6 9.7
Никарагуа
45.2 5.4
Панама
27.9 1.9
Парагвай
23.0 3.1
Перу
40.3 4.3
Уругвай
12.8 3.1
Венецуела
38.4 6.2
Северна Америка Канада
0.0 8.5
САЩ
0.0 13.0
Океания Австралия
0.0 5.7
Нова Зеландия
0.0 4.0
Източници: Изчисления на авторите; Пърсел и Кауфман (1993); Камински и
Райнхарт (1999); Бордо и др. (2001); Райнхарт, Рогоф и Савастано (2003а) и
източници, цитирани там; Каприо и др. (2005); Жаком (2008); и
Standard and Poor’s. Виж също
Приложение А.2.
Таблици 10.3. и 10.4. предоставят различна перспектива върху разпрости- рането на банковите кризи. Втората колона показва техния брой (а не
годините, прекарани в кризи) от придобиване на независимостта на съответната държава или от 1800 г., докато третата колона стеснява времевия отрязък до периода след Втората световна война. Тук си струва да отбележим няколко момента. Картината, която се очертава при напредналите икономики за цялата продължителност на извадката, е на серийни банкови кризи. Световните финансови центрове –
Великобритания, Съединените щати и Франция – изпъкват в това отношение съответно с 12, 13 и 15 кризисни епизода от 1800 г. насам. След Втората световна война честотата на банковите кризи при развитите страни, както и при по-големите развиващи се пазари спада значително. И все пак всички те с изключение на
Португалия са изживели поне по една следвоенна криза преди най- скорошните събития. Ако включим в статистиката и последната
вълна от банкови сътресения, привидният спад ще бъде още по-слабо изразен. С други думи, макар и много от напредналите икономики да са се отърсили от историята на серийни неизпълнения по външния си дълг или от високата (над
20 процента) инфлация, за момента превъзмогването на
банковите кризи се 170 оказва трудно достижимо. Както ще покажем по-късно, същото се отнася и до валутните сривове. На практика таблици 10.1.-10.4. илюстрират, че въпреки драстичните разлики в историята по обслужването на външния дълг честотата на банковите кризи е приблизително еднаква при напредналите и развиващите се икономики.
Следва да се отбележи също, че с развитието на финансовите пазари в по-малките и бедни страни честотата на банковите кризи в тях се увеличава.
170
Таблица 10.3 Честота на банковите кризи: Африка и Азия, до 2008 г. Сподели с приятели: 
