Периоди на изобилие на капиталовите потоци, кредитни цикли

176 банковите кризи.
178
За целта те си служат със списъка на кризите във вида, в който са изброени и дефинирани в Приложение А.3.
179
Фигура 10.1. Мобилност на капиталите и честота на банковите кризи: Всички държави, 1800-2008 г.
Източници: Камински и Райнхарт (1999), Бордо и др. (2001), Обстфелд и Тайлър
(2004), Каприо и др. (2005) и изчисления на авторите.
Бележки: Този пример включва всички държави (а не само основната ни извадка от шестдесет и шест държави). Пълният списък на датите на банковите кризи е даден в приложения А.3 и А.4. От фигурата е видно, че възстановяването на капиталовите пазари става много по-бързо от това на пазарите на недвижимите имоти. По лявата скала сме приложили индекса за мобилност на капиталите, който е донякъде субективен, но обобщава адекватно действащите сложни сили. Пунктираната линия показва индекса на мобилност на капиталите по Обстфелд и Тайлър (2004), разгърнат назад за периода 1800-1859 г. прилагайки същите принципи, използвани от тях.
178
За дефиниране на периодите на изобилие на капитал Райнхарт и Райнхарт (2009) ползват алгоритъм, който осигурява равностойно третиране на различните държави, но същевременно е достатъчно гъвкав, за да отчете значителните вариации при текущите им сметки. Подобно на Камински и Райнхарт (1999) те подбират за своята дефиниция общ праг за всички държави (в случая 20-ия процентил от извадката). Този праг покрива повечето от известните епизоди в литературата, но не е дотолкова всеобхватен, че да регистрира и случаите на „по-рутинно“ влошаване на текущата сметка. Тъй като съответстващите честотни дистрибуции при различните държави варират силно, този общ праг дава значителни отклонения в съотношението на дефицита по текущата сметка към БВП за конкретните случаи. Така например при сравнително затворената икономика на Индия съотношението, при което можем да говорим за изобилен приток на капитал, е 1,8 процента или повече, докато при ориентираната към износа Малайзия граничната стойност е при дефицит към БВП от 6,6 процента.
179
Райнхарт и Райнхарт извършват сравнителен анализ на валутните, дълговите и инфлационните кризи.

177
От датите на банковите кризи и от епизодите на изобилие на капитал могат да се извлекат две вероятности за съответните държави: едната е безуслов- ната вероятност за възникване на криза, а другата – вероятността за възникване на криза през времевия прозорец, обхващащ трите предходни и трите последващи години на епизода на изоби лие на капитал; тоест условна вероятност. Ако периодите на изобилие правят държавите по-податливи на кризи, то условната вероятност В (Криза при изобилие на капитал) трябва да е по-висока от безусловната В (Криза).
Таблица 10.7. представлява подмножество на резултатите, свързани с банковите кризи, дадени от Райнхарт и Райнхарт.
180
Това са агрегатните стойности на условните и безусловните вероятности за банкови кризи при трите групи държави (всички държави, държави с високи доходи и държави със средни и ниски доходи). Както е видно, вероятността за банкова криза при условията на повишен приток на капитали е по-висока от безусловната вероятност.
Таблица 10.7
Ефект на изобилния приток на капитали върху вероятността от банкови кризи за
извадката от шестдесет и шест държави, 1960-2007 г

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: